ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3262
гр. София, 18.11.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от Васил Христакиев касационно търговско дело № 1259 по описа за 2025 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците „Евромастер Импорт-Експорт“ ООД и „Мастер Инвест“ ООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.
Ищецът „Асет Плюс Кепитъл“ ЕООД оспорва жалбата.
По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Произнасяйки се по жалби на ответниците, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на основание чл. 51 ТЗ жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на ищеца възнаграждение в размер на 80 000 лв. по договор за посредничество, заедно със законната лихва, а на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - и неустойка за забава в размер на 8880 евро.
Допускане на касационното основание се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3, ГПК по въпросите:
- съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото;
- следва ли при тълкуване на договора съдът да търси действителната воля на страните при спазване на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, като за целта тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, и
- кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за посредничество поради противоречие с добрите нрави?
Първият и вторият въпроси са относими към изложените от въззивния съд съображения по оплакванията на жалбоподателя относно предмета на процесния договор, в частност обема на поетите от ищеца задължения, и относно изискуемостта на предявената с иска незаплатена част от уговореното възнаграждение....