1№ 568/06.07.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3639 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 732/28.06.2021 г. по гр. д. № 1142/2021 г., с което Софийски апелативен съд е отменил решение № 260067/09.03.2021 г. по гр. д. № 208/2020 г. на Окръжен съд – София и на основание чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз е осъдил Районен съд – Сливница да заплати на З. Б., гражданин на Кралство Белгия, сумата 355 472.10 лв. (равностойни на 181 750 евро) – обезщетение за имуществени вреди от нарушение от нарушение на правото на Европейския съюз, изразено в неприлагането на чл. 4, пар. 2, и чл. 9, пар. 1 от Регламент 1889/2005 от 26.10.2005 г. на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, с постановения окончателен съдебен акт по НОХД № 515/2017 г. на РС – Сливница и в неотправеното по наказателното дело преюдициално запитване от РС - Сливница, ведно със законната лихва от 26.03.2020 г.

Решението се обжалва от Районен съд – Сливница с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите четири материалноправни, а последният – процесуалноправен), които конкретизирани и обобщени съгласно т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните:

1. Следва ли да се приеме, че държавата е допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз, когато българският съд е приложил национална правна норма, а съдебният акт е влязъл в сила преди с определение по преюдициално запитване от друг български...