О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5277
гр. София, 18.11.2025 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 3421 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. С., против решение № 565 от 25.04.2024 г. по в. гр. дело № 3243/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 3653 от 09.08.2023 г. по гр. дело № 8218/2022 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от нея против Б. А. Т. иск по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 3 ГПК за сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от недобросъвестно заведено производство по ЗЗДН.
В касационната жалба жалбоподателят обосновава касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като излага аргументи за неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на чл. 297 ГПК, довели до необоснованост на извода на въззивния съд за липса на злоупотреба с процесуални права от страна на ответника, образувал производството по ЗННД, за да отдалечи детето от майката и да попречи родителските права да й бъдат предоставени. Иска отмяна на въззивното решение. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като обосновава и специалното селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Въпреки че не е налице изрична разпоредба, като тази на чл. 297 ГПК,...