О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416 гр.София, 06.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1792 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. Л. ЕООД против решение № 95/23.02.2021 г. по в. т.д. № 2510/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18852/06.03.2020 г. по гр. д. № 5900/2019г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявения от В. И. В. срещу кастора иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 000 евро /петнадесет хиляди евро/, представляваща непогасени задължения по договор за заем, обективиран в Протокол от заседание на Общото събрание на „А. Л. ЕООД от 06.04.2017г. с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 15.05.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 30826/2018г. по описа на СРС – 25 състав.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. И. В. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл.240, ал.1 ЗЗД. Счел е за доказано въз основа на договора за заем, допълнително споразумение към него, протокол от ОС на съдружниците в „А. Л. ЕООД, както и с оглед направеното признание от страна на управителя по ч. гр. д. № 30826/2018г. на СРС и приложени по него разходни касови ордери и платежни нареждания, че В. В. и касаторът, а не неговия управител в лично качество, са сключили договор за паричен заем в размер на 32 000 евро, която сума е била предадена по уговорения между страните начин – на траншове, за закупуване на автомобили. По отношение на изброените писмени докзателства съдът е посочил, че те представляват частни документи, които са подписани от издателите си, поради което е заключил, че обективираните в тях изявления принадлежат на лицата, които са ги направили и фактите са осъществени така, както са ги посочили. Не са били ангажирани доказателства от касатора, че подписът върху процесния договор и допълнителното споразумение не е бил изпълнен от управителя на ЕООД. Освен това изявлението по молбата пред заповедния съд е било направено от К. Д. в посоченото в документа качество – на управител, т. е. представляващ ЕООД, а не в лично качество. Доказателствената сила на протокола от ОСС е била съобразена с оглед нотариалното удостоверяване на подписите върху документа и неговото съдържание и липсата на събрани от касатора доказателства за опровергаване на това официално удостоверяване. Предвид изложеното решаващият състав е заключил, че е било доказано основанието за възникване на задължение за касатора да върне сумата от 15 000 евро на 12 равни месечни вноски с начало 20.05.2017г. Неангажирането на доказателства за връщане на заетата сума е обусловило крайния извод на САС за основателност на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли при пълно главно доказване да се доказва получаването на парични суми над 10 000 лв. и как става това при наличието на сключен договор за заем?; 2/ Представлява ли нотариалното удостоверяване на протокол от ОС на съдружниците документ с формална доказателствена сила при положение, че препраща към договор за заем, при който не е установено плащане по надлежния ред?; 3/ Кой носи доказателствената тежест при оспорване на частен документ при положение, че не е подписан на всяка страница и съдържанието му не е удостоверено от надлежен орган ?; 4/ Чия е доказателствената тежест при доказване на положителния факт на получаване на парична сума по договор за паричен заем и с каква доказателства следва да се удостовери получаването на заема? По всички въпроси касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на хипотеза „очевидна неправилност“, на осн. чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че първи и четвърти въпрос са свързани и по тях САС е приел, че следва да се докаже фактът на получаване на заетата парична сума, като в случая това според него е изпълнено предвид съдържанието на волеизявленията, обективирани в коментираните от него писмени доказателства и преди всичко – в протокол от ОСС и в молба пред заповедния съд. Поставянето на въпросите е в контекста на твърдение на касатора, че не са събрани доказателства за получаване от дружеството на спорната сума, т. е. по съществото си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, което е основание за проверка на решението на САС по същество на касационната жалба, а не във фазата по допускане на касационно обжалване.
Втори въпрос е изцяло хипотетичен, тъй като е свързан с установяване на конкретно съдържание на процесно доказателство – протокол от ОСС, като доводите на касатора в тази връзка се различават от приетото от фактическа страна в мотивите на съдебния акт от решаващия състав. Следователно наведените с въпроса факти не са обхванати от произнасянето на САС – той не е установил, че протоколът препраща към друг документ, а именно договор за заем, по който не е било установено да е предавана сума. Освен това по отношение наличието на заемно правоотношение коментираният протокол не е единственото посочено от въззивната инстанция доказателство. Съвкупно са били преценявани самият договор, допълнителното споразумение и най-вече признанието, обективирано в молба от 24.10.2018г. по ч. гр. д. № 30826/2018г. на СРС.
Трети въпрос има отношение към довод на касатора, че договорът за заем не е бил подписан на всяка страница от страните, поради което не представлява доказателство за наличие на договорна връзка. По съществото си не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е излагал съображения в тази насока, а е коментирал единствено липсата на доказателства за опровергаване авторството на подписа, положен за управител на ЕООД. Освен това, както вече бе посочено основно като доказателство за възникване на заемното правоотношение е ценено признанието, обективирано в молбата пред заповедния съд, както и приетото от съдружниците по протокол от ОСС.
Предвид изложеното поставените въпроси не се явяват обуславящи даденото от САС крайното правно разрешение на спора, поради което не изпълняват изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Със същите въпроси касаторът обосновава и наведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Доколкото всеки един от тях предполага преценка на събрани по делото доказателства, т. е. проверка по същество на оплаквания по касационната жалба, то не е налице хиптеза на „очевидна неправилност“. При последната следва само от външна страна на съдебния акт, без разглеждане на конкретни твърдения и възражения на страните, обективирани в исковата молба, отговора на същата, респ. във въззивната жалба и отговор на последната, писмените бележки и пр., както и без обсъждане на събраните доказателства, касационната инстанция да може да формира извод за прилагане на закона в неговия обратен смисъл или прилагане на несъществуващ или отменен закон, за особено съществено процесуално нарушение на основни принципи на гражданския процес или за явна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
В полза на ответника по касацията се дължи заплащане на направените разноски в размер на 700лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95/23.02.2021 г. по в. т.д. № 2510/2020 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „А. Л. ЕООД да заплати В. И. В. сумата от 700лв., представляващи сторените от последния разноски за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: