О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5290 гр.София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

Я. В.

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 4001 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на Б. З. А., М. З. Н., Б. Г. П., М. Г. М., М. Б. Ц., Р. С. Г., Д. А. Д. и К. А. Г., всички чрез адвокат Ц. З. и адвокат Т. З. срещу определение № 483 от 22.04.2025 г. по ч. гр. д.№ 237/2025 г. на Окръжен съд София, с което се потвърждава определение № 13/08.01.2025 г. по гр. д.№ 750/2024 г. на Районен съд Костинброд, за прекратяване на производството поради недопустимост на молба с вх.№4914 от 27.08.2024 г., да се установи идентичност на лице с различни имена и да се задължи О. К. да състави удостоверение за това обстоятелство.

Частната касационна жалба съдържа доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в допълнителна молба се поддържа нищожност на определението поради нарушаване на принципите и нормите на европейското законодателство, както и очевидна неправилност поради необсъждане на фактическите обстоятелства, с което се засяга основни права на молителите, по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЕКПЧ.

От О. К. и Прокуратурата на Р. Б. не вземат становище.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че определението подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените основания от касатора по частната жалба, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, които в случая не са налице поради следното: За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исканията за издаване на удостоверение, въз основа на регистъра на населението е уредено в Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., поради което са от компетентността на кмета на общината, а когато липсват данни за издаване на удостоверението, длъжностното лице следва да постанови мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В мотивите на съда се посочва, че производството по чл.542 и сл.ГПК е недопустимо преди изчерпване на административната процедура, с оглед на което окръжният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт за прекратяване на производството.

При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда в обжалвания съдебен акт, липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая, частният жалбоподател не поставя относим към изхода на делото въпрос, а повтаря оплакванията в частната жалба че въззивният съд е постановил нищожно и очевидно неправилно определение, което следва да бъде отменено. Тези доводи нямат отношение към решаващите изводи в обжалваното определение, че е недопустимо по общия гражданскоправен ред да бъде разрешено искане да се установи идентичност на лице с различни имена и да се задължи О. К. да състави удостоверение за това обстоятелство, след като компетентен да извърши административната услуга е кмета на общината, съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., чийто отказ подлежи на обжалване по реда на АПК.

Обжалваното определение е валидно, тъй като е постановено от надлежен състав на окръжния съд, в рамките на неговите правомощия и компетентност. Както е изяснено в съдебната практика на ВКС, съдът е длъжен въз основа на изложените твърдения за фактическите обстоятелства и петитум служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно искане на страната по съответния процесуален ред, т. е. съдът е длъжен да се произнесе само въз основа на обстоятелствата, на които ищецът, респ. молителите, се позовават и ако констатира, че липсват положителните процесуални предпоставки или са налице процесуални пречки да бъде разгледано по същество искането на страната за защита на нейни права и законни интереси, той е длъжен да прекрати делото. В случая се приема, че между същите страни има влязло в сила решение, с което е отменен отказ да се издаде удостоверение за наследници на молителите, но няма данни да е поискано удостоверяване на идентичност на лице с различни имена. Изводите на окръжния съд са съобразени с материалния закон и не дават основание да се приеме, че определението е нищожно.

Не е налице „очевидна неправилност“ на преграждащото определение, след като решаващите мотиви на съда за процесуалната допустимост на производството по реда на чл.542 ГПК са логически и правно обосновани, въз основа на изложените от молителите твърдения и представените доказателства. Не са нарушени основните начала в гражданския процес, възприети и последователно утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с процесуалната допустимост на производството при направено искане за установяване на факти с правно значение. Липсва явна необоснованост на мотивите на съда поради нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на правните норми, а решаващите изводи съдържат неговата конкретна преценка за процесуалния ред, по който следва да се осъществят правата на молителите. В този смисъл, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита.

След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 483 от 22.04.2025 г. по ч. гр. д.№ 237/2025 г. на Окръжен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.