О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 612

Гр. София, 05.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3578/20 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на О. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр. д. №304/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу касатора искове – признато е за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5073,39 лв., главница по договор за потребителски кредит №2377013 от 10.08.13 г., сумата от 3744, 04 лв. – договорна лихва върху главното вземане за периода 21.01.17 – 21.08.17 г., законна лихва върху главницата от 6.03.18 г. и лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 293,37 лв. за времето от 21.01.17 г. до 6.03.18 г., на осн. чл.79 и чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9,11 и 26 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по значимите за спора правни въпроси относно задължението на съда да обсъди направените от особения представител на ответника възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради несъответствието му с предвидената в чл.10, ал.1, вр. с чл.22 ЗПК форма / договорът е с шрифт по –малък от 12/ и възражение, че към датата на подаване на исковата молба ищецът...