О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 317София, 05.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1019 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 1301 от 06.12.2021 г. по в. гр. д. № 1863/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решението от 02.04.2021 г. по гр. д. № 16116/2019 г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу Българска национална телевизия иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на неговата чест и достойнство от обидни и клеветнически твърдения в предаването „Денят започва“ по БНТ 1 на 05.04.2018 г., озаглавено „По следите на бегълците“, чрез изявления на водещия И. Н. и гостите му С. Т. и К. З., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2018 г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд е приел, че в процесното предаване основната тема на разговор между водещия И. Н. и гостите в студиото – бивш служител на МВР и разследващ журналист, е била бягството от затвора на изтърпяващите присъда В. П. и Р. К.. Предаването е продължило 24 минути. Името на ищеца като „Е. М.-К.“ за пръв път е било споменато от единия от гостите след седемнадесетата минута по повод това, че е бил в една килия с избягалия П.. След това водещият Н. е казал: „Сега понеже и г-н З. добре познава и Крокодила, освен П., аз не мога да си представя как е възможно една затворническа администрация да реши, че ще настани П., К. и К. в една килия“. По-късно водещият заявил „Тоест освен П. и Р. К., може и крокодилите да се окажат на свобода“.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля М. П., който е заявил, че познава Е. М. от малък, от 2000 г., и не е чувал да го наричат с някакъв прякор. Приятелите и познатите го наричали „чичо Е.“, „бате Е.“, „Е.“. В затвора никой не го наричал „К.“. Свидетелят знае, че са говорили за ищеца по БНТ и че в медийното пространство го наричат „Крокодила“ и той води дела за това. Бил е заедно с ищеца, когато е чел такива материали. М. се ядосвал, не се чувствал добре и казвал на свидетеля „Е. да видиш, гледай как пишат глупости“. За конкретното телевизионно предаване свидетелят не е описал преживяванията на ищеца. Обсъдени са и 6 бр. публикации в различни средства за масово осведомяване – всичките от месец януари 2018 г., в които се обсъжда миналото и дейността на Е. М. и във всеки един той е назоваван като „Е. М.-К.“.

От правна страна е прието, че предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД. Отговорността по тази разпоредба е гаранционно-обезпечителна, отговорност на възложителя на определена работа за обезщетяване на вредите, които са противоправно причинени от изпълняващия работата. В случая участниците в телевизионното предаване са водещият И. Н. и неговите събеседници. Последните не са служители на телевизията, на тях от БНТ не им е възложено да извършват определена дейност, поради което за евентуални вреди, нанесени от техни изказвания, ответникът не следва да носи отговорност.

Прието е, че не е установено телевизията да е провеждала насочена срещу ищеца негативна кампания. Основната тема на предаването е била бягството от затвора на осъдените лица П. и К. и причините за това. Името на ищеца М. е споменато в хода на разговора. По отношение на изказванията на гостите в предаването не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на БНТ. Ответната телевизия не само не би могла, но не би имала и право да ограничава тяхното мнение с оглед посочената и от жалбоподателя свобода на изразяване на мнението, гарантирана в чл. 10 от ЕКЗПЧ. БНТ би могла да носи отговорност евентуално само за вредите, причинени от поведението на нейния служител – водещия И. Н..

Прието е, че водещият на предаването не е извършил действия, заради които да се ангажира отговорността на БНТ по чл.49 ЗЗД. Вярно е, че той двукратно е употребил прозвището „К.“ и веднъж обобщено „крокодилите“, но с тези наименования той не е изразил личното си отношение към ищеца, а е употребил един известен в публичното пространство прякор. Много преди процесното телевизионно предаване ищецът е бил обозначаван с този прякор и използването му за индивидуализиране на лицето Е. М. не е противоправно.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Е. М..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Свободата да се изразява и разпространява мнение разпростира ли се отвъд пределите, след които се засягат други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани – чл.39, ал.2 КРБ;

2. Следва ли да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на доставчика на медийна услуга, който е възложител на работата на съответните служители, които са допуснали разпространение на процесното предаване в нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за радио и телевизия.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 13 от 14.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2019 г., IV г. о., а по втория – с решение № 129 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о.

Отделно от това по двата въпроса се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът в производството БНТ оспорва жалбата. Счита, че не са налице поддържаните основания за допускането до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е редовна и валидно сезира съда, тъй като е подадена от упълномощен адвокат на жалбоподателя. Неоснователно е искането в нея тя да бъде изпратена на самия жалбоподател, тъй като пълномощникът трудно осъществявал контакт с него. Такава процесуална възможност не е предвидена в ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият от поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК е свързан със свободата да се изразява и разпространява мнение. Този проблем не стои по настоящото дело и затова поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Изразяването на мнение винаги е свързано с някакви оценъчни съждения, докато при назоваването на едно лице с неговия прякор такива съждения няма, т. е. това са съвършено различни неща. Съгласно речника на българския език значението на думата мнение се свързва с възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос, преценка, оценка. Тези елементи не са налице при назоваването на едно лице с неговия прякор. Неотносимо към настоящото дело е и посоченото от жалбоподателя решение № 13 от 14.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2019 г., IV г. о., което касае съвсем различна проблематика, породена от заснемането на видеоматериал с участието на ищеца, извършено от журналист на публично място – в съдебна сграда, в хода на разглеждане на наказателно дело по предявено обвинение срещу ищеца за извършено престъпление от общ характер, преди постановяване на влязла в сила осъдителна присъда, при ясно изразено несъгласие за заснемането. Затова посоченото решение на ВКС не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въпрос № 2 поставя проблема за спазването на чл.17, ал.2 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, според който доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл.10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна или расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. В чл.10 ЗРТ са изброени принципите, от които трябва да се ръководят доставчиците на медийни услуги, сред които са и гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение – чл.10, т.1 и защита на личната неприкосновеност на гражданите – чл.10, т.4 ЗРТ. В случая, разгледан в посоченото от жалбоподателя решение № 129 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о., принципът за защита на личната неприкосновеност е нарушен, тъй като в няколко излъчени епизода от предаването „Шоуто на С.“ са включени предварително подготвени скечове, които съдържат обидни и унизителни за честта и достойнството на ищцата изрази. Не такъв е настоящият случай. Предаването „Денят започва“ по БНТ 1 е в съвсем друг профил. То е актуално-информационно предаване, включващо най-важните новини от България и чужбина, интервюта и разискване на актуални теми с гости, поканени в студиото. Предаването се излъчва пряко в ефир, затова няма как водещите журналисти да спрат излъчването, ако някои от техните гости употребят изрази в нарушение на принципа за защита на личната неприкосновеност на гражданите по чл.10, т.4 ЗРТ. Спазването на чл.17, ал.2 ЗРТ при излъчване на това предаване се гарантира от самия му профил, който изключва възможността за преднамерено използване на обидни изрази както от водещите, така и от техните гости. Затова няма връзка между настоящото дело и спора, разрешен в посоченото от жалбоподателя решение № 129 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о. Освен това – в посоченото дело става въпрос за използване на обидни изрази в предварително подготвени скечове, докато по настоящото дело става въпрос за използване на широко разпространения прякор на едно лице от събеседниците и водещия в едно предаване, което разисква актуална тема за бягство от затвор. Изложените разлики между двете дела изключват възможността за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване по настоящото дело. Случаите са различни и ако по посоченото гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС, IV г. о. има нарушение на чл.17, ал.2 ЗРТ, което съдът е установил, това не означава, че и в настоящия случай има такова нарушение.

И на последно място – обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като от неговия прочит не се установява грубо нарушение на закона или на правилата на формалната логика.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1301 от 06.12.2021 г. по в. гр. д. № 1863/2021г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: