О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 409

гр. София, 30.06.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2178 по описа за 2021г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Талисман 13“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. И. срещу решение № 392 от 29.06.2021г. по в. т. дело № 133/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 260365 от 16.11.2020г. по т. дело № 810/2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Талисман 13“ АД против Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 24 552 лв., представляваща разликата над присъдената сума 75 409,84 лв. до пълния предявен размер 99 961,84 лв. – незаплатен остатък за извършени ремонтни дейности в предоставен под наем имот на обект Кафе – клуб VI етаж с площ 255,075 кв. м., разположен в сградата на УНСС, съгласно договор за наем на имот с рег. № 446/2014г. и анекси № 2/01.06.2016г. и № 3/05.10.2017г., и ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер 300 лв. – направени разноски за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за нищожност на въззивното решение, тъй като е постановено от ненадлежен състав. Поддържа становище, че решението е постановено от съдия, който не е участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – последното открито съдебно заседание е проведено на 09.06.2021г. в състав от следните съдии: Л. Ц. – председател, Т. Т. – член и Ж. Д. – съдия-докладчик; впоследствие решението е постановено от следния съдебен състав: Л. Ц. – председател, С. С. – член и Ж. Д. – съдия-докладчик. Касаторът твърди, че е налице протокол от избор на член на състава от 10.06.2021г., датиращ след датата на последното заседание, с което е извършено преразпределение на съдия поради внезапно заболяване на съдия С. и заповед № А-475 от 09.06.2021г. на САС. Поради това, че съдия С. не е взела участие в съдебното заседание на 09.06.2021г., но е вписана, че е постановила решението от 29.06.2021г., касаторът моли да бъде прогласена нищожността на обжалваното въззивно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на обжалвания въззивен съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради неговата нищожност. Поддържа становище, че въззивното решение е постановено в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 668/15.11.2010г. по гр. дело № 1790/2009г. на ВКС, ГК, I г. о., поради което следва да се допусне касационно обжалване по следните правни въпроси:

1. В случаите на ненадлежен съдебен състав, постановил съдебното решение, ще следва ли същото да бъде обявено за нищожно?

2. От кой момент следва да се счита, че има избран нов съдия в съдебния състав – от момента на заповедта на административния ръководител /председател/ на съответния съд или от момента на преразпределение на делото с протокол съгласно изискванията на чл. 9 ЗСВ?

О. У. за национално и световно стопанство /УНСС/, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага доводи, че определянето на нов член на състава – съдия Т. Т., се е наложило поради внезапно заболяване на съдия С. С., за което е издадена заповед № А-475 от 09.06.2021г. на съдия Б. Н. – административен ръководител. Посочен е и начинът на разпределение съгласно Вътрешните правила за случайно разпределение на делата в Софийски апелативен съд – ръчно разпределение, наложено от внезапното разболяване на титулярния съдия. Последващото отразяване на извършените действия в системата на съда е технически проблем, който няма отношение към смяната на члена на състава и към правно релевантните обстоятелства по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 280 и чл. 281 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по силата, на който ответникът, в качеството на наемодател, а ищецът, в качеството на наемател са се договорили за предоставянето за ползване на обект Кафе-клуб VI етаж с площ от 255,078 кв. м., разположен в сградата на УНСС, за период от 10 години. Ищецът е извършил строително-монтажни работи в обекта, работата е приета от ответника, страните са извършили прихващане на насрещни вземания и размерът на останалата част от дължимото възнаграждение за извършения ремонт е 75 409,84 лв. Установено е, че между ищеца и „Б.“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което първият е възложил на втория доставка и монтаж на дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически проект за външна механична тента срещу задължението да заплати възнаграждение в размер 24 552 лв., което е заплатено.

За да приеме, че правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а не чл. 59 ЗЗД, съдебният състав е съобразил твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, заявения петитум и извършените уточнения.

Изводът за неоснователност на предявения иск за разликата над присъдената сума 75 409,84 лв. до пълния предявен размер 99 961,84 лв., т. е. за сумата 24 552 лв. - за доставка и монтаж на дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически проект за външна механична тента, е аргументиран с обстоятелството, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване съгласието на наемодателя за посочените дейности, съгласно клаузата на чл. 5 от сключения между страните договор за наем.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са свързани с оплакването му за нищожност на въззивното решение. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е неоснователен, тъй като решението на Софийски апелативен съд е валидно. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени от правната теория и от съдебната практика, напр. т. 8 на ППВС № 1/1985г., мотивите към ТР № 1/10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на различни съдебни състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на условията за валидност. Това са случаите при наличието на особено съществени пороци, а именно когато решението не е прието от надлежен орган /който не е на длъжност, даваща му право да го издаде/ или функциониращ в надлежен състав; не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда; не е изготвено в предвидената от закона писмена форма; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав; когато волята на съда не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването поради абсолютната неразбираемост на съдебния акт.

При служебната проверка за валидност на въззивното решение настоящият съдебен състав не констатира съществуването на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожен съдебен акт като постановен от незаконен съдебен състав, предприел разглеждане на конкретното дело в нарушение на принципа на случайното разпределение. От изготвения протокол от последното открито съдебно заседание, проведено на 09.06.2021г., се установява, че в заседанието в съдебния състав са участвали следните съдии: Л. Ц. – председател, Т. Т. – член и Ж. Д. – съдия-докладчик. Видно от оригинала на въззивното решение, подписано от целия съдебен състав, решението е постановено от същия съдебен състав съгласно чл. 235, ал. 1 ГПК. Представеният от касатора незаверен препис от решение № 392 от 29.06.2021г. по в. т. дело № 133/2021г. на САС, в което е отразен друг съдебен състав, а именно: Л. Ц. – председател, С. С. – член и Ж. Д. – съдия-докладчик, не представлява официален препис по смисъла на чл. 360з, ал. 7 ЗСВ, тъй като не е заверен от служител, овластен от административния ръководител на Софийски апелативен съд, поради което настоящият съдебен състав не го кредитира. Оригиналът на съдебното решение е подписан от съдиите, участвали в последното открито съдебно заседание, изготвен е в изискуемата по чл. 235, ал. 4 ГПК писмена форма и е подписан от всички съдии, взели участие в постановяването му, съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ГПК.

Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със ЗСВ от 1994г. /отм./ и е доразвито в чл. 9, ал. 1 на сега действащия ЗСВ /ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г./. Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да се изключат предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав. Съгласно константната практика на ВКС /напр. решение № 346/30.11.2011г. по гр. д. № 1556/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 202/07.04.2020г. по гр. д. № 2832/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о./ евентуално допуснатото нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ при определянето на съдия-докладчик или член на съдебния състав, не се отразява на валидността на решението и не обуславя неговата нищожност, а може да е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност или, ако са допуснати нарушения на материалния закон, други съществени процесуални нарушения или необоснованост, да обуслови неговата неправилност.

В конкретния случай преразпределението на делото на друг член на съдебния състав – съдия Т. Т. на мястото на съдия С. С. е осъществено съобразно ЗСВ, Правилника за администрацията в съдилищата, Единната методика по приложението на принципа на случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища и Вътрешните правила за случайно разпределение на делата в Софийски апелативен съд. Съгласно 21.2.1.3. и чл. 23.3. от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата в Софийски апелативен съд по изключение и само, когато съдия-докладчик, респективно съдията отсъства внезапно по обективни причини, за което административният ръководител или председателят на колегията е уведомен в деня на съдебното заседание и няма възможност поради липса на време до съдебното заседание да се извърши преразпределение, със заповед на административния ръководител се определя заместник за съдебното заседание измежду съдиите, за които не е налице пречка за участие, който поема делата на отсъстващия за деня съдия. Преразпределението е извършено именно въз основа на заповед № А-475 от 09.06.2021г./датата и на откритото съдебно заседание/, издадена от административния ръководител и председател на САС, за заместване на съдия С. С. от съдия Т. Т. за провеждане на откритото съдебно заседание на 09.06.2021г. Обстоятелството, че протоколът от избор на член на състава е оформен на 10.06.2021г., е без значение за валидността на постановеното от съдебния състав, участвал в последното открито съдебно заседание, въззивно решение, тъй като протоколът е изготвен на основание посочената заповед, издадена в деня на съдебното заседание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 392 от 29.06.2021г. по в. т. дело № 133/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.