О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 397

София, 29.06.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №1986/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. Л. против решение № 375 от 22.06.2021 г. по гр. дело № 396/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – Министерство на околната среда и водите е на становище, че касационната жалба е неоснователна като излага съображения в тази насока.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А. А. е посочил, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпроса – 1/“ С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решенето си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението.“ Страната е посочила, че въззивникът е поддържал основания за неправилност на решението, като - неправилно приложение на материалния закон, противоречие със закона и несъобразяване в съвкупност с представените доказателства. Така е достигнат извода, че в жалбата са наведени съображения за неправилност, от които страната била обосновала само съображения относно „съответствието на постановеното решение с материалния закон“. С това общо оплакване касаторът е поддържал отклоняване на въззивния състав от разрешенията дадени с ТР ОСГТК № 1 / 13, чиито мотиви са разгледани. Посочено е още, че с решението си съдът излязъл извън пределите на търсената защита като приел, че законно МОСВ е ангажирал отговорността на О. Л. за неизпълнение на процесния договор. Направен е извод, че като приел наложената корекция за правилно определена по т.16 към чл.6,ал.2 МОФК съдът излязъл от пределите на търсената защита и постановил недопустим съдебен акт.Поставен е въпросът – 2 /“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спор доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства.“Страната е развила оплакванията си за неправилност на решението в контекста на защитната си теза. Изброила е и съдебни актове, отново във връзка с оплакването, че съдът не бил направил дължимия анализ на доказателствата.Поставен е въпросът -3/“ Автоматично с извършване на нарушението ли настъпват потенциални финансови последствия за общия бюджет на Европейския съюз, поради нарушаване правилата за възлагане на обществени поръчки, или следва да се обосновават“. Страната е развила своето разбиране относно приложението на дефинитивната определеност на понятието „ нередност“ с оглед приетото в регламент/ЕО/ №2988 / 95г. разгледал е практиката по определяне на това понятие при конкретни хипотези, както и е обсъдил решение на ВКС, ІІ т. о., от чийто контекст е извадил мотиви във връзка с това, че е достатъчно да са налице потенциални финансови последици за общия бюджет на ЕС, поради нарушаване принципите на прозрачност и публичност и др., които не настъпват автоматично и следва да ес обосновават. Страната лаконично е посочила, че въззивният съд е мотивирал решението си в противоречие с тези решения. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първият поставен въпрос не е релевантен, с оглед изведената от т.1 ТРОСГТК № 1 / 09 дефинитивност на общия критерий. Този извод се налага, поради това, че същият не е относим към процедирането, респективно към решаващите изводи на състава. Страната е извела оплакването си - съдържателно обусловило въпроса, като е смесила различни правни фигури – произнасяне от страна на въззивния съд извън предмета на спор / недопустимост на акта, разглеждан служебно от съда/ и довод, по който съдът се е произнесъл след общо оплакване / основание за неправилност на изводите/, като тези изводи са направени единствено с оглед оплакванията във въззивната жалба. Касаторът е посочил, че „бланкетно“ / не е посочено към какво се препраща според него/, били поддържани оплаквания за неправилност на решението на първостепенния, съд изразени в неправилно приложение на материалния закон, противоречие с целта на закона, както и необсъждане на събраните по делото доказателства. Липсват, обаче, конкретни доводи с кои точно свои мотиви въззивният съд е излязъл извън тези „общи“, според касатора оплаквания, като изразеното недоволство от постановения резултат, респективно от изхода на спора / изрично посочено/ съставлява общо оплакване за неправилност и не се разглежда в тази фаза на касационното производство. В случая, освен това, не е съобразена и съдопроизводствената функция на възивния съд, като съд разглеждащ спора по същество, макар и при ограничен въззив. Извън обстоятелството, че нормите, с което се разглежда упражняваният от управляващия орган контрол във връзка с изпълнение на договор по оперативните програми на ЕС във връзка с европейските средства предоставени за осъществяването на проекти като процесния, са изцяло императивни и попадат в обоснованото и посочено и от касатора изключение, то и така направените оплаквания очертаващи широк кръг от процесуални нарушения на първата инстанция, задължават съдът да се произнесе по тях. Освен това и неговото произнасяне е изцяло в съответствие, а не в противоречие със сочената практика, дори и да се приеме релевантност на въпроса т. е. наличие на общо основание. Този извод произтича от това, че решаващият състав се е произнесъл изцяло в рамките, на които е бил сезиран, по заявените с исковата молба обстоятелства и съобразно установеното от доказателствата по спора. Извън това, следва да се отбележи, че и изразеното с въпроса оплакване е фактически невярно - въззивната жалба изключително подробно обосновава оплакванията на МОСВ за поддържана от него неправилност на акта на първостепенния съд и като е съобразил тези доводи, съдът се е произнесъл при редовно въззивно сезиране, в рамките на своите правомощия и по оплакванията в жалбата.

Вторият въпрос е относим към всяко съдебно производство, поради което е общ и за да бъде релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, страната следва да посочи кои конкретно доводи и доказателства не са обсъдени от съда и как, ако бяха обсъдени, би се променил постановеният правен резултат. Т.е. какво значение имат същите за разрешаването на повдигнатия правен спор. В случая страната е обосновавала релевантността на въпроса си единствено с оплакване за неправилност на изводите на съда, като е развила своята защитна теза и е посочила, че след като същата не е възприета от състава, то и съдът не е обсъдил релевантните обстоятелства установени според страната по правния спор. Доводът е неотносим към поддържаното основание, тъй като е свързан с оплакването на страната за неправилност, което се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване. Още повече, че в случая, съдът е обсъдил нарушенията подробно, като е изложил свои подробни мотиви, изведени от събраните по делото доказателства и съобразени с установената фактическа обстановка по спора, като е дефинирал основните понятия, изведени от правото на ЕС и е направил изрични правни изводи относно значението на нарушенията и тяхната връзка с обосноваността на корекцията, съобразно изричните норми, регламентиращи материята, както на национално, така и на европейско ниво. Несъгласието с тези изводи не съставлява довод за допускане на решението до касационно обжалване.

Третият поставен въпрос също не е релевантен, като несъобразен с решаващите мотиви на състава, който не е приемал, че автоматично с извършване на нарушението са настъпили потенциални последици, а тъкмо обратното мотивирал е подробно извода си относно прилагането на правните последици от нарушението и тяхното значение като ги е съобразил, както с европейското / включително и със сочените актове от касатора/, така и с българското законодателство, регламентиращо материята към релевантния момент. В тази насока изрично приетото от него разяснение на дефинитивността на понятието „ нередност“, съобразено и изведено от нормативната уредба цитирана от касатора не се различава от неговите твърдения в изложението. Изцяло в съответствие с посочената практика на ВКС, съдът изрично е обосновал с оглед прозрачност, публичност и равнопоставеност и недискриминация, неосигуряването на ефикасно разходване на предоставените средства, като по този начин е извел и законосъобразност на наложената финансова корекция, която е в минимален размер. С оглед това, въпросът не е релевантен а и не е обоснован като допълнителен критерий, тъй като с цитираната практика, съдът изцяло се е съобразил в мотивите на акта си.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375 от 22.06.2021 г. по гр. дело № 396/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: