Председателят на Върховния съд на НРБ на основание чл. 212 ГПК е предложил да се издаде тълкувателно решение от Върховния съд на НРБ - ОСГК, по някои въпроси, свързани със споровете при неизпълнение на договор за прехвърляне на вещни права срещу задължения за издръжка и гледане, относно които съществуват затруднения за съдилищата при тяхното разрешаване.

По поставените в предложението въпроси Върховният съд на НРБ - ОСГК, намери, че подлежи да се дадат ръководни указания по приложението на закона в следните насоки:

1. Законът допуска сключването на договор, от който ползата ще е за трето лице - чл. 22 ЗЗД. Такава възможност е приложима и при алеаторните договори с начално прехвърляне на вещно право, а и на право на собственост срещу задължения на приобретателя(ите) да предоставя издръжка и грижи. Този договор не е кодифициран от действащото право. Но на практика като ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие намира широко приложение при разнообразни субективни участия, разновидности на естеството и обема на престациите и правата на страните.

По отношение на този вид договори важат по начало общите разпоредби на закона относно сключването, формата, съдържанието, действието, изпълнението, разпоредбите за действителността и недействителността, както и определените последици при тяхното неизпълнение. Намират обаче приложение и разпоредбите на някои особени закони. В случаите, когато съдоговорителите не са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри или съсобственици, сключването на този вид алеаторни договори според чл. 21 ЗСГ трябва да е съпроводено от административен акт - "разрешение" на председателя на общинския (районния) съвет. Относно имотите, които са обект на съпружеска имуществена общност, важат разпоредбите на чл. 13 СК.

При договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя-длъжник на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора,...