Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 10880 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Ж. Д. срещу решение № 1036 от 20.09.2022 г. по адм. дело № 878/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-109-0470717 от 05.05.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – щанд, находящ се в гр. Кърджали, ул. „Здравец“ № 13 / в супермаркет Кауфланд/, стопанисван от „СТАРТ 3-2017“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Счита, че процесният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Старт 3 -2017“ ЕООД, в отговор оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред АС Бургас е била заповед № ФК-109-0470717 от 05.05.2022 г., издадена от началник сектор „Оперативни дейности“ – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Старт 3 -2017“ ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – щанд, находящ се в гр. Кърджали, ул. „Здравец“ № 13 / в супермаркет Кауфланд/, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 26.04.2022 г. в 10:00 часа проверка на търговския обект, стопанисван от горепосоченото дружество, при която при контролна покупка на 1 бр. парфюм на стойност 20,00 лева, платена в брой от И. Б. – инспектор по приходите, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/ или кочан с ръчни касови бележки.
За да отмени наложената на „Старт 3- 2017“ ЕООД принудителна административна мярка /ПАМ/, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. Според съда наложената ПАМ със срок от 14 дни на търговския обект е прекомерно тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава за фиска. В решението е посочено, че в заповедта липсват мотиви как определеният срок ще доведе до постигане на целите по чл. 22 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършена на 26.04.2022 г. в 10:00 часа контролна покупка от органите по приходите в стопанисвания от "Старт 3 – 2017“ЕООД търговски обект, за която не е издаден съответният документ във връзка с осъществената продажба на един брой парфюм на стойност 20,00 лева.
В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК.
Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката, близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. Изложените в заповедта факти относно местоположението на търговския обект и относно диапазона на цените на стоките, които се предлагат от търговеца не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на ПАМ. В тази връзка настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че при определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено от административния орган, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта. Това означава, че обосновано АС Бургас е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 14 дни не е съобразена с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. По отношение на твърдяното от органа обстоятелство, че нарушението не е случайно с оглед наличието на 26 бр. административнонаказателни производства спрямо същия търговец, правилно първоинстанционният съд е посочил, че същото не е подкрепено с доказателства.
По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Във връзка с претендираните разноски, в полза на страните не се присъждат такива – за касационния жалбоподател поради отхвърляне на касационната жалба, а за ответника по касационната жалба поради липса на доказателства за направени такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1036 от 20.09.2022 г. по адм. дело № 878/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА