Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 10970 / 2022 г.

Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. 2 от ДР на ДОПК.

С решение № 5721 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. № 10970/2022 г., състав на Върховния административен съд, първо отделение е отменил решение № 130/14.10.2022 г., постановено по адм. д. № 298/2021 г. по описа на Административен съд Разград град в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на „Ресахюел“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-03001720008441-091-001/27.07.2021 г., с който на „Ресахюел“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 95 291, 69 лв. и лихви в размер на 10 905, 53 лв., както и в частта, с която е оставена без уважение жалбата на „Ресахюел“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-03001720008441-091-001/27.07.2021 г., с който на „Ресахюел“ ЕООД е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. за разликата от 56 622, 30 лв., и вместо него е отменил ревизионен акт № Р-03001720008441-091-001/27.07.2021 г., в частта му, в която на „Ресахюел“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 95 291, 69 лв. и лихви в размер на 10 905, 53 лв., както и в частта му, с която на „Ресахюел“ ЕООД е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г., за разликата от 56 622, 30 лв., както и в частта на установените лихви за забава, за разликата над 4, 95 лв., оставил е в сила решението в останалата обжалвана част. С решението съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати в полза на „Ресахюел“ ЕООД разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 10 462, 26 лв., осъдил е Националната агенция за приходите да заплати на „Ресахюел“ ЕООД разноски в размер на 300 лв.

По делото е постъпила молба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна с искане за поправяне на очевидни фактически грешки в постановеното решение, както и за изменение на същото в частта му по отношение на разноските. Препис от молбата е бил връчен на ответната страна. Молбата се определя като основателна.

Както правилно се посочва в същата, относно данъчната основа за 2019 г., в мотивите на съдебното решение съдът приема като незаконосъобразно следното увеличение на финансовия резултат, а именно – 895 817, 76 лв. – на основание чл. 42, ал. 2 от ЗКПО, 15 262, 10 лв. – приходи от фактури от земеделска дейност, чл. 78 от ЗКПО, 2950, 79 лв – финансирания от Държавен фонд „Земеделие“, чл. 78 от ЗКПО, 30 995, 03 лв. – приходи от услуги на клиенти в Германия, чл. 78 от ЗКПО, или общо приетите за незаконосъобразни увеличения са в размер на 49 207, 92 лв. Общо извършените с ревизионния акт увеличения на основание чл. 78 от ЗКПО са в размер на 57 099, 09 лв. Със съдебното решение е прието, че увеличението в размер на 7891, 17 лв. е извършено законосъобразно. В съответствие с това, данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2019 г., следва да бъде в размер на 105 450, 38 лв., като 97 559, 21 лв. е декларирания счетоводен финансов резултат + 7891, 17 лв., което е увеличението на основание чл. 78 от ЗКПО. По този начин дължимият корпоративен данък е в размер на 10 545, 01 лв., от които внесеният данък е 9755, 92 лв., като по този начин данъкът за внасяне за 2019 г. следва да е в размер на 789, 12 лв. и съответно лихви в размер на 85, 93 лв., а не както съдът неправилно е пресметнал 0.00 лв. Налице е грешка в пресмятането, която следва да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК.

В мотивите на съдебното решение е прието, че законосъобразно с ревизионния акт на основание чл. 89 от ЗКПО е начислена допълнителна лихва за невнесени авансови вноски в размер на 528, 49 лв. за периода от 16.04.2019 г. до 21.12.2019 г. Този размер на лихвата е включен в общия размер на лихвите за 2019 г. в таблица 1, колона 10 на ревизионния акт. Общият размер на лихвите за 2019 г. от 10 905, 53 лв. е формиран от лихвите върху установеното задължение за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 10 377, 04 лв. и лихвите върху авансовите вноски в размер на 528, 49 лв. Правилно е направеното с молбата за поправка на явна фактическа грешка установяване, че с диспозитива на съдебното решение е отменен целия размер на лихвите за 2019 г., включително и лихвите за авансовите вноски, което е в противоречке с направените изводи за законосъобразност на ревизионнияя акт в частта на установените лихви в размер на 528, 49 лв. Поотози начин дължимите от дружеството лихви за 2019 г. следва да бъдат в размер на 614, 42 лв., а именно 85, 93 лв. лихви върху главницата от 789, 12 лв + 528, 49 лв. лихви върху невнесени авансови вноски.

Основателна е и молбата в частта й на такава по чл. 248, ал. 1 от ГПК. При съобразяване на поправката на очевидна фактическа грешка, както и на обтоятелството на съобразено от диспозитива на съдебното решение, с посочване, че Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „Ресахюел“ ЕООД разноски в размер на 300 лв., дължимото в полза на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде в размер на 442, 85 лв.

Поправката на очевидна фактическа грешка дава възможност за отстраняване на технически грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности в диспозитива на съдебния акт. Допуснатата неточност в решението не води до промяна на формираната от съда воля, поради което редът за поправката й е по чл. 175, ал. 1 АПК.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 5721 от 31.05.2023 г. по адм. д. № 10970/2022 г. по описа на Върховния административен съд, като в мотивите на решението думите „не се установява дължим корпоративен данък за 2019 г.“ да се четат „дължимият корпоративен данък за 2019 г. е в размер на 789, 12 лв., думите „дължи се отмяната на решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество в частта на установените лихви за забава“ да се четат „дължи се отмяната на решението на първоинстанционния съд, съответно ревизионния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество в частта на установените лихви за забава за 2019 г. за разликата над 614, 42 лв.“, в диспозитива на съдебното решение отмяната на установения с ревизионния акт за 2019 г. корпоративен данък и лихви, да се чете за разликата над 789, 12 лв. и лихви за разликата над 614, 42 лв. В мотивите на съдебното решение думите „Осъжда „Ресахюел“ ЕООД да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски в размер на 300 лв.“, да се четат „Осъжда „Ресахюел“ ЕООД да заплати в полза на Нционалната агенция за приходите разноски в размер на 442, 85 лв.“. В диспозитива на съдебното решение думите „О. Н. агенция за приходите да заплати в полза на „Ресахюел“ ЕООД разноски в размер на 300 лв.“, да се четат „Осъжда „Ресахюел“ ЕООД“ да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски в размер на 442, 85 лв.“ РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА