Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН Р. К. при секретар И. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 10977 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцеуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Варварски минерални бани" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, против Решение № 5825/14.10.2022 г., постановено по адм. дело № 3516/2022 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против О. С. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 5 755.81 лв., ведно с дължимата лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводстквените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират и разноски по делото.

Ответникът - О. С. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователен предявения от "Варварски минерални бани" ЕООД против О. С. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 5 755.81 лв. и лихви за забава. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ. Била налице първата предпоставка - незаконосъобразен акт на Общинскси съвет, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Но съдът приел, че липсват втората и третата кумулативни предпоставки за основателността на иска, а именно настъпването на имуществени вреди и причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен нормативен административен акт и претендираните вреди. С тези мотиви съдът отхвърлил исковата претенция. Решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

Административен съд – София - град е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Административният съд правилно е отхвърлил предявения от „Варварски минерални бани“ ЕАД срещу О. С. иск на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 755,81 лв., представляващи претърпяна загуба за периода от 25.09.2020 г. до 31.12.2020 г., причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“, приета с решение № 206 по протокол №12/30.07.2020 г. на Общински съвет Септември, ведно с дължимата лихва за забава от датата на предявяване на иска – 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за претендираните вреди – не са налице претърпени вреди. Освен това правилно е прието от съда, че не е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между сочените вреди и отменената Тарифа, което също изключва ангажирането на отговорност за вреди по чл. 1 ЗОДОВ. В случая е безспорно, че от ищеца е използвана минерална вода за стопанските и производствените му цели през претендирания период, като чрез ЧСИ е платил сумата от 5 755,81 лева на О. С. Така платената сума е за потребеното количество минерална вода от дружеството ищец за 98 дни (периода на иск), която изрично е посочена от него в декларацията на л. 56 от делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за водите за водовземане с цел стопанска дейност се заплаща такса за използване на природният ресурс, поради което независимо от това, че приетата от ОбС С. Т. е отменена като незаконосъобразна, то на законово основание дружеството следва да заплати извършената от него консумация на минерална вода, съгласно представените отчети. Съответно за период от 25.09.2020 г. до 31.12.2020 г. Тарифата е действала и съобразно нея ищецът е изчислил и заплатил претендираната сума за извършеното от него потребление на минерална вода. Следователно, ищецът е получил количествата минерална вода по Разрешителното му от 2011 г. за водовземане от минерална вода и за нея е заплатил по 1,10 лева на куб. м. Същевременно ищецът не е доказал, че за извършената от него консумация на минерална вода следва да заплати по-ниска цена от 1,10 лв. или въобще да не трябва да заплаща водата, за да му е причинена вреда. Също така не е доказал цената на минералната вода да е довела до вреди в стопанската и прозводствената му дейност. Напротив дружеството калкулира цената на минералната вода в продукта си, който се заплаща от крайният потребител. Законът за водите не допуска безвъзмездното използване на минерална вода за стопански и производствени дейности, каквито са осъществявани от ищеца, поради което същият законосъобразно е заплатил цената на водата в посочения дори от самия него размер. При това положение за „Варварски минерални бани“ ЕАД не е възникнало право да претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и предявената от него искова претенция се явява неоснователна и недоказана за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от съда нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер нах 1200 лева.

Воден от гореизложеното на основание чл. 221 ал.2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5825/14.10.2022 г., постановено по адм. дело № 3516/2022 г., по описа на Административен съд София-град

ОСЪЖДА “Варварски минерални бани”EООД, със седилище и адрес на управление гр. София – 1404, община Столична, р-н Триадица, бул. Г. Д. бл.102, вх.Д-Е, ДА ЗАПЛАТИ в полза на О. С. направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ ТАНЯ КУЦАРОВА