О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 249

[населено място], 27.06. 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Г.

ЧЛЕНОВЕ:Д. С.

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. ч. гр. дело № 2124/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. В. И. от [населено място] срещу определение № 483 от 4.2.2022 г, постановено по ч. гр. дело № 2918/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 6523/20.10.21 г, по гр. дело 9472/21 г на Районен съд-Варна, с което производството по делото е прекратено.

В частната жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно, недопустимо и неправилно, тъй като частната жалба не е разгледана по същество, както не е разгледан по същество и предявения от жалбоподателя иск.Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол, респ. да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като предявения иск е допустим и не е лишен от правен интерес.Представя изложение на основанията по чл.284 ал.3 ГПК като към него прилага 12 бр. писмени доказателства, които моли да бъдат разгледани от настоящия съд и взети предвид при преценка относно допустимостта, основателността и наличието на правен интерес от предявения иск.

Ответникът по частната жалба С. Н. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.Д. А..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол.Твърди, че предявеният иск е лишен от правен интерес и недопустим, поради което законосъобразно производството по същия е прекратено.Дори да се приеме, че издадената от К. геодезична снимка е била повод за издаване на обжалваната заповед на кмета на район „Приморски“ за събаряне на незаконен строеж, то същата заповед е била предмет на съдебен контрол пред административния съд, в съдебното производство, пред който е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че процесният строеж излиза извън границите на имота, собственост на ищеца.В случай, че е желаел ищецът е следвало да оспори това заключение, което в действителност не е сторил.Подържа, че обжалваното определение не е нито нищожно, нито недопустимо, нито очевидно неправилно, тъй като не страда от пороци.

По делото е установено следното : със заповед № 434 от 8.8.2016 г на [община], район „Приморски“ е прието, че в Поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.509 по КК на [населено място], М. В. И. е изградил масивна постройка и масивна ограда, които са частично разположени извън поземления имот, съгласно приложената към административната преписка комбинирана скица.Строителството е извършено през 2000 г без надлежни строителни книжа-разрешение за строеж и одобрени проекти, в нарушение на нормите на ЗУТ..Не е постъпило и заявление за узаконяване.Тези обстоятелства са установени и с констативен акт № 19 от 17.5.2016 г на служители на Дирекция „Обществен ред и контрол“ към район „Приморски“ на [община].Възражението на нарушителя е оставено без уважение предвид наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 вр. чл.148 ал.1 от ЗУТ.С посочената заповед № 434 от 8.8.16 г кметът на район „Приморски“ е наредил М. В. И. да премахне незаконния строеж, представляващ едноетажна постройка и масивна сграда от 35 кв. м в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта.

С решение № 8881/29.6.2018 г, постановено по адм. дело № 4958/17 г, ВАС, Второ отделение, което е окончателно е отменено решение № 419/9.3.2017 г по адм. дело № 2578/2016 г на Административен съд-Варна и вместо е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на ищеца срещу заповед № 434/8.8.2016 г на кмета на район „Приморски“, с която е наредено да бъде премахнат незаконния строеж-„масивна едноетажна постройка и масивна ограда“, разположени в поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.509 по кадастралната карта на СО „А. мак“ [населено място].С решението на ВАС е прието въз основа на заключението на вещото лице, прието по делото и неоспорено от ищеца, че строежът излиза извън границите на Поземления имот.Прието е, че част от постройката попада в улици, а за строежа не са издадени строителни книжа, което сочи на незаконен такъв.Спрямо него не са налице предпоставките за търпимост, защото липсва правна норма, която да допуска изграждането на имот, извън границите на имота.Прието е, че оспорваната заповед е валидна и законосъобразна, а жалбата на И.-неоснователна.

Последният е поискал отмяна на влязлото в сила решение № 8881/29.6.19 г по адм. дело № 4958/17 г на тричленния състав на Върховния административен съд на РБ, поради наличие на нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната, към момента на разглеждане на делото.Искането е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено с окончателно определение № 11029/16.7.2019 г по адм. дело № 1147/19 г на Петчленен състав на ВАС, като е прието, че същото е просрочено, като подадено извън тримесечния срок по чл.240 ал.2 АПК.

С определение № 6523/20.10.21 г, постановено по гр. дело № 9472/21 г, Районен съд-Варна, 49 състав е приел, че е сезиран с иск по чл.124 ал.4 изр.1 от ГПК за установяване неистинност на документ –техническа експертиза-геодезична снимка, от м. април 2016 г, изготвена от ответника С. Н. К. в качеството му на лицензиран геодезист към „Геомакс“ ООД.Ищецът е подържал, че тази геодезична снимка по частна експертиза е послужила за издаване на заповед № 434/8.8.16 г на кмета на район „Приморски“, [община], с която е разпоредено премахването на незаконния строеж в имота му.Прието е, че за И. липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като въпросът за валидността и законосъобразността на заповедта е разрешен с влязло в сила решение.Следователно дори да бъде приета за неистинска геодезичната снимка и искът да бъде уважен това не би не би послужило за постигане на твърдяната от И. цел-да установи, че издадената административна заповед е нищожна.С обжалваното въззивно определение е потвърдено това на първоинстанционния съд.Прието е, че липсват данни точно този документ да е послужил като основание за издаване на заповедта, напротив във воденото административно производство приключило с влязло в сила съдебно решение, съдът е приел, че обжалваната от ищеца административна заповед е валидна и законосъобразна въз основа на всички събрани по делото доказателства и неоспорената от И. съдебно-техническа експертиза.Изготвената от ответника частна експертиза по никакъв начин не е обвързала изводите на административния съд във воденото административно дело.Следователно какъвто и да е изхода по настоящото дело това няма да доведе до отмяна на оспорваната от ищеца и влязла в сила административна заповед, за която липсва установена връзка с геодезичната снимка.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК както и чл.280 ал.2 ГПК.Подържа се, че обжалваното определение е нищожно, евентуално недопустимо, както и несправедливо, поради което е очевидно неправилно. В закона липсва дефиниция кога съдебният акт е нищожен, но съдебната практика приема, че нищожен е онзи съдебен акт, който не може да бъде припознат като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление или поради противоречие с правовия ред. Съдебният акт е недопустим, когато е постановен при липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск, както и при нарушаване на диспозитивното начало в процеса.Нито една от горните характеристики не се наблюдава по отношение на обжалвания в настоящото производство съдебен акт.

Относно основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

При постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна или процесуалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд да са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното определение.За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Следователно не е налице твърдяната очевидна неправилност-основание за допускане на касационен контрол при условията на чл.280 ал.2 ГПК.

Отделно от това следва да се отбележи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните съображения :

В изложението липсва какъвто и да е формулиран от касатора въпрос.

Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т. д.1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело.Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.Такъв е разглежданият случай.Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, по който да се произнесе ВКС, поради което основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 483 от 4.2.2022 г, постановено по ч. гр. дело № 2918/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.