5№ 5205 гр. София, 13.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 2120/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. срещу решение на Плевенски окръжен съд, с което родителските права върху двете малолетни деца Р. Х. (род 2016г.) и И. Х. (род. 2022г.), както и ползването на семейното жилище, са предоставени на майката А. Х., а на бащата са определени лични контакти и е осъден да плаща издръжка на двете си деца от датата на подаване на исковата молба.

В касационната жалба, бащата иска родителските права върху двете деца да му бъдат предоставени, но в жалбата не е посочено защо смята, че спрямо дъщеря си има по - добър родителски капацитет. Евентуално бащата иска разделянето на децата като детето Р. остане при него. Посочва причини за това разделяне. Евентуално иска по - разширен режим на лични контакти като децата да са при него всяка втора седмица от месеца за цяла седмица, както и уикенда (от петък до понеделник) през всяка четвърта седмица от месеца. В последния случай твърди, че не дължи издръжка от датата на подаване на исковата молба, тъй като досега е плащал издръжката и на двете деца в натура.

В изложението към жалбата се поддържат три основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Поставени са въпроси с оглед изискването на закона за наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 59 СК на майката срещу бащата за предоставяне упражняването на родителските права върху две малолетни деца - момче(род.2016г.) и момиче (род.2022г.). Не се спори, че родителите живеят разделени в семейното жилище, в различни стаи.

РС е приел, че двамата родители били с еднакъв родителски капацитет, но майката била по - пригодна да отглежда дъщеря си, заради ниската възраст на детето, а момчето искало да живее при баща си, поради което съдът разделил децата и предоставил родителските права върху момичето на майката, а върху момчето на бащата.

По въззивна жалба на двамата родители първият въззив потвърдил първоинстанционното решение като изложил допълнителни мотиви, че момчето било силно привързано към баща си - играели заедно, подготвяли уроците заедно; освен това между децата имало голяма възрастова разлика от 5 години, имали различни интереси, и това улеснявало разделянето им.

По касационна жалба на двамата родители въззивното решение е отменено от ВКС, тъй като не била посочена важна причина за разделянето на децата съгласно ППВС 1/74г. и делото е върнато за ново разглеждане и за изслушване на психологическа експертиза по въпросите дали съществува опасност за психическото и емоционално развитие на децата при евентуалното им разделяне.

При новото разглеждане въззивният съд е приел, че при разделянето на децата съществувала опасност за емоционалното им и психическо развитие, освен това не съществували важни причини за разделянето им, поради което съгласно т.3 от ППВС 1/74г. упражняването на родителските права следвало да се предоставят на единия родител и предвид ниската възраст на момиченцето и равният родителски капацитет на родителите, е предоставил родителските права на майката, както и ползването на семейното жилище. На бащата е определен режим на лични контакти, така както е поискан с отговора на исковата молба и е осъден да плаща издръжка от датата на исковата молба.

В касационната жалба се оспорват изводите на съда. Посочват се следните сериозни причини за разделянето на децата - различния пол, възрастовата разлика, ниска възраст, разделянето нямало да доведе до психична травма, желанието на момчето, силната привързаност на момчето, преимуществено участие на бащата при отглеждането на момчето; риск за психиката на момчето при оставането при майката - синдром на изоставеност, несигурност, тревожност, девиантно поведение. Освен това бащата имал по - голям родителски капацитет - майката неглижирала грижите за децата и дома - не готвела, не чистела, не помагала на децата за усвояването на учебния материал, бащата единствено се грижел за здравето на децата, а майката поставяла своите разкрасителни процедури на първо място. Освен това неправилно бил определен началният момент на дължимата издръжка - тя била определена от датата на исковата молба, а от тогава до сега бащата давал издръжка на децата си в натура. Съдът не бил обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно - психологическа експертиза. Освен това съдът бил предоставил един изключително недостатъчен режим за лични контакти на бащата със сина, не бил определен и преходен адаптационен режим.

В изложението се поставят въпроси относно задължението да се изслуша и вземе предвид мнението на детето; задължението на съда да обсъди заключението с останалите доказателства по делото; задължението на съда при равен родителски капацитет да обоснове защо предоставя родителските права на единия родител, а не постановява равно съвместно упражняване на правата, като се определя архаичен режим за лични контакти на бащата; кога съдът присъжда издръжка със задна дата; следва ли да се преразгледа въпроса за ползването на семейното жилище; необходимо ли е определянето на преходен период в режима за лични контакти; възможно ли е в режима на лични контакти да се включи и време в обичайни учебни дни.

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Относно първия поставен въпрос за важността на мнението на детето при кого от родителите да остане, ВКС намира следното: Въззивният съд е отчел желанието на малолетния Р. да остане при баща си, но съдът е дал по - голяма тежест на съдебно - психологическата експертиза, според която разделянето на децата би създало опасност за психичното, емоционалното и социално развитие на децата. Като е приел, че желанието на детето не е от решаващо значение, а се преценява с оглед на останалите доказателства, въззивният съд не се е отклонил от т.4 на ППВС 1/74г.. Освен това момчето Р. е под 10 години и съгласно чл. 15, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът не е длъжен да го изслушва. В съответствие с ППВС 1/74г. въззивният съд е приел, че липсват сериозни причини за разделянето на децата, поради което родителските права следва да се предоставят на единия родител, като е отчетено, че по отношение на сина двамата родители имат еднакъв капацитет, а по отношение на дъщерята майката е по - пригодния родител да упражнява родителските права, предвид ниската възраст на детето. По тези причини родителските права върху двете деца са предоставени на майката.

Относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС. Той е направил правни изводи след като е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност - заключението на вещото лице, свидетелските показания, мнението на родителите и социалния доклад.

Относно задължението на съда да обоснове защо предоставя родителските права на майката, а не съвместно упражняване на родителските права, ВКС счита, че решението на въззивния съд в тази част съответства на т. р. 1/17г. на ОСГК, според което съвместното упражняване на родителските права не се предоставя при спор между родителите, а само при тяхно взаимно съгласие съгласно чл. 59, ал.2 СК. В съответствие с ППВС 1/74г. съдът не е установил наличието на сериозни причина за разделянето на децата. Твърденията на бащата за съществуващ риск за психиката на момчето от постановения режим не са доказани. Не са доказани и твърденията на бащата за липса на родителски капацитет на майката. Освен това режимът на личните контакти на бащата е съобразен с искането на бащата, направено още с отговора на исковата молба. Съдът се е произнесъл в рамките на търсената защита. За предоставянето на по - разширен режим на лични контакти е необходимо желание на родителя, както и мнението на другия родител и Социален доклад, а при спор между родителите е необходимо и приемането и на други доказателства с оглед възможността да се осигуряват ежедневни грижи за децата. В цялото производство по делото бащата не е претендирал по - разширен режим на лични отношения от заявения в отговора на исковата молба. За първи път с касационната жалба той иска лични контакти всяка втора седмица по цяла седмица, както и уикенда на всяка четвърта седмица. В производството по чл. 288 ГПК е недопустимо за първи път разглеждането на такъв въпрос.

Относно четвъртия въпрос за присъждането на издръжка за минал период от време, ВКС счита, че твърдението на касатора, че такава е присъдена, не отговаря на действителността. Издръжка за минал период се търси за 1година преди подаването на исковата молба съгласно чл. 149 СК, т. е. присъдената издръжка от датата на подаване на исковата молба не е издръжка за минало време по аргумент за обратното. В случая въззивният съд не е присъдил издръжка за минало време, а я е присъдил от датата на исковата молба. Изложените твърдения, че бащата е плащал издръжката в натура досега, са направени за първи път с касационната жалба, те не са разгледани от въззивния съд и са извън предмета на доказване.

Петият въпрос за постановеното особено мнения на съдия от състава на въззивния съд не е обуславящ въпрос. Този въпрос не е от значение за правните изводи на въззивния съд. Изразеното особено мнение от член на съдебния състав не променя правните последици на постановеното съдебно решение.

Относно въпроса за възможността за поделяне на семейното жилище и за съвместното му ползване, ВКС намира, че този въпрос също е ирелевантен за правните изводи на съда, доколкото двамата родители изрично са заявили в о. с.з. пред втория въззив, че отношенията им са нетърпими и не е възможно съвместно ползване на семейното жилище.

Въпросът относно задължението на съда да предвиди преходен период преди осъществяването на личните контакти, не е обуславящ. По правната си същност това е искане за отлагане на режима за родителските права и личните контакти, в който период бащата да продължи да упражнява пълноценно родителските права, по съображения, че отделянето на сина му би накърнило психичното и емоционално състояние на детето. Такова искане се прави за първи път с касационната жалба, а с приетата по делото Психологическа експертиза не е установена такава тежка последица за детето.

Последният въпрос също е ирелевантен. Той касае желанието на бащата да има лични контакти с децата и през учебни дни. Този въпрос не е разгледан от съда, такова искане се прави за първи път с касационната жалба, не е изслушано и мнение на другия родител. В отговора на исковата молба бащата не е изразил такова желание или готовност за това, поради което съдът не може служебно с риск за възпитанието и обучението на детето да постанови такъв режим на лични контакти.

Решението на въззивният съд е постановено в съответствие с практиката на ВКС и по конкретно с ППВС 1/74г., не са налице предпоставки за изменение на постоянната съдебна практика, и като съответстващо на практиката на ВКС, решението няма как да е очевидно неправилно.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №98/ 13.03.25г., постановено по в. гр. д. 808/24г. на Плевенски окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: