ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2243гр. София, 12.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 87 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Е. И. ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът „Елфи-Тех“ ООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платената цена по сключен между страните и впоследствие развален поради неизпълнение договор за изработка.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен неформален договор за изработка, във връзка с който ищецът предварително заплатил възнаграждение в размер на 83 040 лв., вкл. ДДС, съгласно издадената във връзка с договора фактура, в която предметът на договора бил описан като ремонт на котелно за 30 700 лв. без ДДС и термоакумулатор за 38 500 лв. без ДДС. По спора относно точния предмет на договора в частта по пункт първи от фактурата съдът, въз основа на твърденията на двете страни и анализ на събраните доказателства (фактура, оферта, количествено-стойностни сметки, график за парични потоци и изпълнение на обекта) е приел, че предметът на договора е ограничен до дейностите по т. 8 и т. 9 от КСС (термоакумулатор и подмяна на метална конструкция на съществуващо котелно помещение), като е отхвърлил като неоснователни доводите на ищеца, че в предмета на процесния неформален договор са включени и редица други дейности (посочени в т. 6 от количествено-стойностната сметка), съобразявайки и обстоятелството, че същите са въведени едва с въззивната жалба.

Относно изпълнението на поетите с договора задължения на ответника съдът е приел за установено въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и неоспорените заключения на назначените технически и счетоводни експертизи, че възложените термоакумулатор и елементи на металната конструкция са били изработени към датата на издаване на процесната фактура, както и че изработеното не е доставено и монтирано, а се съхранява в складовата база на ответника. Във връзка с последното съдът е посочил, че осигуряването на необходимите за монтажа условия не е било уговорено като задължение на ответника, а е било в тежест на ищеца.

Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че доколкото липсата на монтаж на изработеното се дължи на невъзможност по причина, за която отговаря ищецът, последният не е изправна страна по процесния договор и поради това не е имал правото да го развали. По довода за настъпила безполезност на престацията съдът е изложил съображения, че не е налице забава на ответника, доколкото не е започнал да тече срокът за изпълнение, поставен в зависимост от осигуряването на площадка за монтаж, както и че прекратяването на сключения между ДФ „Земеделие“ и основния инвеститор (трето за спора лице) договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е без значение, тъй като изпълнението на процесния договор не е поставено в зависимост от наличието на безвъзмездна финансова помощ. С тези съображения е обосновал и решаващия извод, че отправеното от ищеца изявление за разваляне на договора не е произвело действие.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите:

1) има ли право страна по предварителния договор, която се счита за изправна, да прекрати същия чрез разваляне при липса на основания по чл. 87, ал. 2 ЗЗД;

2) обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението при положение, че основното задължение за плащане на цената е изпълнено;

3) допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна;

4) следва ли страната, която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предупреждение, да докаже наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД;

5) за неизправната страна по двустранен договор възниква ли потестативно право по чл. 87 ЗЗД да иска разваляне на договора или това право има само изправната страна;

6) бездействието на длъжника, изразяващо се в липса на активно поведение за изявяване на готовност за изпълнение и изискване на действие от страна на кредитора за изпълнение на неговите задължения, обуславящи невъзможност за изпълнение задълженията на длъжника по неформален договор, следва ли да се приемат за причина, довела до неизпълнение на задължението от страна на кредитора;

7) следва ли да се приеме, че плащане по фактура, в която не е посочено, че е аванс, е плащане, свързано с приемане на изработеното, при положение, че такова приемане липсва с други надлежни документи;

8) осчетоводяването на фактура от платеца и възложител по неформален договор за поръчка означава ли приемане на изпълнение при липса на приемо-предавателен протокол и доказателства за предаване на изработеното;

9) недоставянето и немонтирането на изработеното от изпълнителя при платена 100 % от сумата от възложителя представлява ли неизпълнение, даващо право на възложителя да развали договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД;

10) основателно, допустимо и законосъобразно ли е съдът да извлича воля на страните по неформален договор относно срока и начина на изпълнение на база документи, които не са пряко свързани с предмета на договора.

По първия въпрос се поддържа основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по останалите въпроси - основанието по т. 3.

Не се установяват предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Първият от въпросите не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. ГПК, разяснено с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, да е обусловил правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросът обуславя правото на разваляне на договора от субективното съзнание на развалящата страна за собствената изправност. Наличието и значението на такова съзнание въззивният съд не е обсъждал, нито е отрекъл правото на обективно изправната страна да развали договора. Решаващият извод в случая е основан върху приетата за установена неизправност на ищеца по отношение на осигуряването на необходимите условия за окончателното изпълнение на задълженията на ответника, изключваща виновното неизпълнение от страна на последния като необходимо условие за разваляне на договора.

За останалите въпроси, без да е необходимо да се обсъжда доколко въззивният съд се е произнесъл по тях, не е обоснована специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се единствено липса на категорична съдебна практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят дължи на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 6564 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 201/23.05.2023 г. по т. д. № 167/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Осъжда „Е. И. ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Елфи-Тех“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 6564 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................