№577

Гр. София, 22.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д.№ 4221 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Д., чрез адв. Ж. Ч. от АК [населено място], срещу въззивно решение № 95 от 29.06.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 131/2021 г. по писа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 139/26.03.2021 г. постановено по гр. д. № 1928/2020 г. по описа на РС – Разград, с което е отхвърлен, предявеният от К. Д. Д. срещу Община Разград иск, за заплащане на сумата от 8 186,64 лв. като получена без основание като неоснователен и недоказан.

В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Следва ли и как да се тълкуват договорите“, като смята, че с въззивното решение не е съобразена посочената практика и решението е постановено в противоречие на следните решения на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1: решение № 451/2004 г. на ВКС,І г. о., решение № 2627/2005 г. на ВКС,ІV г. о., решение № 161/2006 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 776/1992 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 100/95...