О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5179

София, 12.11.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р.ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 2283/2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез гл. инспектор А. И., против решение № 43/18.03.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 30/2025г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 297/18.11.2024г. по гр. дело № 303/2023г. на Окръжен съд-Добрич за отхвърляне искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от С. С. Г. имущество на обща стойност 47 505,83 лева, а именно: сумата 30 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване-13.09.2021г., на жилище-апартамент №12 в [населено място] на [улица], вх.А, ет.4, със застроена площ 62,46 кв. м, самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* в сграда с идентификатор *.*.*.*, разположена в ПИ с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място], ведно с изба №12 с площ 3,86 кв. м и 5,043 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот; сумата 9 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване-13.09.2021г., на УПИ №*-* по плана на [населено място], общ.Д., с площ 980 кв. м; л. а. „Ф. Г. с рег. [рег. номер на МПС], дата на първа регистрация 19.11.2004г., № на рама *, двигател № *, придобит на 02.02.2021г., с пазарна стойност към момента 3 500 лева; сумата 5 005,83 лева, парични средства, иззети в хода на досъдебното производство с протокол от 17.08.2021г. от С. Г. и върнати с постановление №410/ 2022г. от 02.12.2022г. на ОП Добрич.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията поддържа, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като директно от съдържанието на оспорения акт се установява, че въззивният съд без да вземе предвид нетния доход на ответника през проверявания период е извършил преценката за отсъствие на значително несъответствие, основавайки се само на стойността на имуществото в края на периода. Комисията сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следните въпроси, за които счита, че са решение в противоречие с решение № 95/19.02.2025г. по гр. д.№ 704/2024г. на ІІІ ГО на ВКС и с ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС: 1. Какво е съдържанието и какъв е механизмът за определяне на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ при предявен иск за гражданска конфискация; 2. Допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ с придобитото и налично в края на периода имущество; 3. Допустимо ли е въвеждането на минимален праг на стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имущество в размер 150 000 лева, като предпоставка за основателност на иска за гражданска конфискация; 4. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лева да се изследват доходите, приходите, източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход.

Ответникът С. С. Г., чрез адв. С., излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховния касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответника имущество на обща стойност 47 505,83 лева. От фактическа страна съдът е установил, че на 24.08.2021г. КОНПИ е уведомена от СпП за привличането на ответника С. Г. като обвиняем по ДП №141/2021г. на ГД“БОП“-МВР, пр. пр.№481/2021г. на СпП за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и по чл.278а, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗОНПИ. На 25.08.2021г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г. и съжителстващата с него С. С. С., обхващаща периода от 25.08.2011г. до 25.08.2021г. На 08.02.2022г. е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника, а на 08.02.2023г. е взето решение за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от Г.. Комисията претендира отнемане от ответника: на сумата 30 000 лева и на сумата 9 000 лева-пазарните стойности на придобити в проверявания период по възмезден начин и разпоредени след края му два имота - жилище-апартамент №12 в [населено място] и УПИ №*-* по плана на [населено място], общ.Д., с площ 980 кв. м; на наличен л. а.„Ф. Г. с рег. № *, придобит на 02.02.2021г.; на сумата 5 005,83 лева-парични средства, иззети от ответника Г. в хода на ДП с протокол от 17.08.2021г., върнати му с постановление №410/ 2022г. от 02.12.2022г. на ОП-Добрич.

Съдът е установил, че в рамките на целия проверяван период придобитото от С. Г. и С. С. (жената, с която е съжителства) и налично в края му имущество е: 1. дворно място с площ 1320 кв. м, УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], закупено от С. С. на 26.03.2013г. с пазарна стойност към датата на придобиване 5 000 лева (което не се претендира за отнемане от КОНПИ); 2. апартамент №12 в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, придобито от Г. на публична продан, възложено му с постановление за възлагане от 20.10.2015г. за действителна цена 28 078,22 лева (който имот е продаден на 13.09.2021г., след края на проверявания период); 3. УПИ №*-* в кв.* по плана на [населено място], общ.Д., с площ 980 кв. м, купен от С. Г. за сумата 2000 лева, оспорена от КОНПИ и с пазарна стойност към датата на придобиване 5 000 лева (който имот е отчужден след края на проверявания период); 4. л. а. „Р. М. с рег.№* с пазарна стойност към датата на придобиване според ищеца, неоспорена от ответника, 2 000 лева; 5. л. а.„Ф. Г. с рег. [рег. номер на МПС] , придобит за сумата 1173,50 лева (левова равностойност на 600 евро), неоспорена от ищеца; 6. Сумата 5005,83 лева-иззети в ДП от Г. парични средства с протокол за претърсване и изземване от 17.08.2021г. и върнати му с постановление №410/2022г. от 02.12.2022г. на ОП-Добрич и налични у него. Съдът установил, че в патримониума на С. са налични в края на периода: 1,97лева и 0,38 лева по две разплащателни сметки в лева в „Банка ДСК“АД. Обобщил е, че общата пазарна стойност на цялото възмездно придобито и налично към края на периода имущество на ответника (вкл. това на съжителстващата с него жена) е 46 257,90 лева (5 000 лева пазарната стойност на имота в [населено място], + 28 078,22 лева придобивната стойност на апартамента с №12 в [населено място], [улица]+ 5 000 лева пазарната стойност на имота в [населено място] + 2 000 лева пазарна стойност на л. а. „Р. М. + 1 173,50 лева - придобивна стойност на л. а.„Ф. Г. + 5005,83 лева иззети и върнати парични средства + 1,97 лева налични по банкова сметка на С. + 0,38 лева налични по банкова сметка на С.) и тя е под релевантния размер 150 000 лева.

Въззивният съд е цитирал мотивите на ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. дело № 482021г. на ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС и е посочил, че при преценката относно наличното имущество в края на периода не включва паричните суми, преминали през банковите сметки на ответника и жената, с която съжителства, придобитите от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период движими вещи и недвижими имоти, тъй като е приел, че те не участват в остойностяването му. В имуществото е включил всички движими вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са налични в патримониума на проверявания към неговия край и паричните суми, които са налични също към края на периода. Направил е извод, че не е налице увеличение на имуществото на проверяваните в процесния период над 150 000 лева и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. Съдът е допълнил, че за обема на имуществото и за оценката му под сумата 150 000 лева Комисията не е навела оплаквания пред въззивния съд. Възраженията на комисията са, че първоинстанционният съд направил интерпретация на легално определен термин „значително несъответствие“ и е приел, че за да бъде отнето незаконно придобитото имущество същото следвало да е на стойност по-голяма от 150 000 лева, като с тези мотиви съдът въвел допълнителна материална предпоставка за основателност на предявения иск, липсваща в ЗОНПИ, тъй като законът не поставял изискване за минимална стойност на имуществото като предпоставка за отнемането му. Тези оплаквания въззивният съд е счел за неоснователни. Посочил е, че окръжният съд не е формирал такива изводи, а е приел, че няма значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като придобитото имущество (с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ) в края на проверявания период не се е увеличило в сравнение с това в началото на периода с посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер 150 000 лева; когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лева, то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Апелативният съд се е позовал на съдебната практика на ВКС, включително и задължителната такава и е приел за неоснователни оплакванията на КОНПИ за несъответна на закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анализ и за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен доход със стойността на придобитото и налично имущество (без оглед на неговата стойност, която може да е под 150 000 лева). Като краен резултат съдът е приел иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за неоснователен и го е отхвърлил.

ВКС намира, че обжалваният съдебен акт не следва да се допуска до касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно, както сочи касаторът. Доводите му за очевидно неправилно приложение от страна на въззивния съд на несъществуващ в закона стойностен праг на наличното в края на периода имущество, на първо място не съответства на приетото от съда, а на следващо-представляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението, поради което не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. От съдържанието на мотивите на въззивното решение не се установява съдът да е приложил закона в неговия обратен смисъл, да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях.

Касационно обжалване не може да се допусне и по поставените въпроси, които отново се поставят във връзка с оплакванията в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, при отъждествяване на притежаваното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“, без съдът да изследва приходите, разходите и нетния доход на ответника през този период. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, според която незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на периода, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Ето защо водещата предпоставка за гражданска конфискация по ЗОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер-чл. 107 ЗОНПИ. В този смисъл са разясненията в мотивите на ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, решение № 732/12.12.2024г. по гр. д. № 2652/2023г. на ІІІ ГО; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698/2021г. на ІV ГО; решение № 203/2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на ІV ГО; решение № 50130/2024г. по гр. д. № 5134/2021г. на ІV ГО и др.). Според цитираното ТР имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането; законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници. В част от цитираната съдебна практика на ВКС е посочено също, че съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Въззивният съд се е съобразил с тази съдебна практика, като за да обоснове решаващия извод за отсъствие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ не е приемал, че е налице тъждество между придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на закона, както сочи касатора. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, съобразявайки задължителните указания на ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и формираната след него практика на ВКС, за да достигне до извода за неоснователност на исковете, въззивният съд е взел предвид установеното по делото обстоятелство, че стойността на цялото придобито от ответника и жената, с която съжителства, имущество през проверявания период и налично в края му е 46 257,90 лева, т. е. не е налице увеличение на имуществото, надхвърлящо законоустановения размер 150 000 лева. След като такова превишение и релевантно несъответствие не е установено, съдът е обосновал извод, че не може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Предвид изложеното не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да плати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева.

На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, въпреки заявеното с отговора на касационната жалба искане, доколкото по делото липсват доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 43/18.03.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 30/2025г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ (Загл. изм.ДВ, бр. 84/2023г., в сила от 06.10.2023г.), Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да плати по сметка на Върховния касационен съд сумата 30 лева-дължимата държавна такса за касационно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: