Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Г. Членове: Й. К. К. К. Р. Д. Ц. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Й. К. по административно дело № 11129 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 9261 от 20.10.2022 г., постановено по адм. д. № 6760/21 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е оставил без разглеждане жалбата на В. М. ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя А. С., подадена против Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, в частта му по т. 2, т. 4 и т. 5 и е прекратил производството по делото в тази му част.
Със същото решение тричленният състав на ВАС е обявил нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 по оспорването на В. М. ЕООД, със седалище гр. София и е осъдил Администрацията на Министерски съвет да заплати на В. М. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя А. С., [ЕИК], сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващи съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Срещу така постановеното решение, в частта му, в която е прогласена нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 по оспорването на В. М. ЕООД, със седалище гр. София, е подадена касационна жалба от Министерския съвет на Р. Б. чрез процесуалния му представител правен съветник в дирекция Правна В. Д.. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, в обжалваната му част е процесуално недопустимо, съответно неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т.2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение в обжалваната му част и да остави без разглеждане жалбата на В. М. ЕООД. Като алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението на тричленния състав в посочената част и вместо него да бъде постановено друго решение, с което жалбата на В. М. ЕООД да бъде отхвърлена в тази й част.
Ответното по жалбата дружество В. М. ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, район [район], [улица], представлявано от управителя А. С., чрез своя процесуален представител адв.П. К. взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като решението на тричленния състав в посочената му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си тричленният състав на ВАС, трето отделение, е оставил без разглеждане жалбата на В. М. ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя А. С., подадена против Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, в частта му по т. 2, т. 4 и т. 5 и е прекратил производството по делото в тази му част. Като необжалвано, решението на тричленния състав на ВАС е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.
Със същото решение тричленният състав на ВАС е обявил нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 по оспорването на В. М. ЕООД, със седалище гр. София и е осъдил Администрацията на Министерски съвет да заплати на В. М. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя А. С., [ЕИК], сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващи съдебни разноски пред настоящата инстанция. Възпроизведено е съдържанието на оспореното решение на МС в неговите шест точки. Отбелязано е, че в изпълнение на Решение № 441 от 4 юни 2021 година, създадената работна група е изготвила списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, в който е включен и жалбоподателя В. М. ЕООД; Списъкът е публикуван на 15.06.2021 г. на интернет страниците на Министерство на финансите и на Националната агенция по приходите. В продължение са изложени мотиви относно допустимостта на жалбата на В. М. ЕООД. Прието е, че макар дружеството да не е посочено в самото оспорено решение, то е включено в списъка по т.3 във вр. с т.1 от решението, следователно е пряко и непосредствено засегнато от него и за него е налице правен интерес от оспорването.
По отношение на т.2,4 и 5 от решението е прието, че същите съставляват вътрешнослужебен акт на Министерския съвет, поради което не засягат права и законни интереси и жалбата в тази й част се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
След това първоинстанционният съд на стр.4 6 от решението е описал много подробно фактическата обстановка по издаване на решението, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за неговата законосъобразност. Прието е, че решението в посочената си част т.1, 3 и 6 се явява нищожно поради липса на компетентност на неговия издател. Мотивите в тази насока са изложени на стр.6 10 от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Развити са съждения относно компетентността на административните органи да издават актове в рамките на своите правомощия. В тази връзка е обоснован извод, че административните органи следва да действат в рамките на правомощията си установени от закона, а административните актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. 2. Прието е, че актът на Министерския съвет е нищожен, тъй като е издаден при липса на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, български закон, Конституцията или международен договор, ратифициран от страната ни. Този извод е обоснован с изрично съдържащата се към наименованието на оспорвания акт препратка към наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. Отбелязано е, че Глобалният закон Магнитски би могъл да бъде причина за адекватни, бързи и своевременни действия на националните власти, които да проверят, обосноват и наложат при спазване процесуалните закони съответните мерки, така, че последните да бъдат годен обект на съдебен контрол, но същият няма и не би могъл да притежава качеството на източник на правото, респективно да послужи за правно основание при приемане на мерки, като оспорваните. 3. Като неоснователен е приет довода на издателя на акта, че източник на компетентност в случая се явява Конвенцията на ООН срещу корупцията /стр.7 8 от решението/. 4. В продължение на стр.8 9 от мотивите е развита теза, че за оспореното решение не може да бъде прието, че е издадено в изпълнение на двустранен договор. 5. Като неоснователни са приети и доводите на ответния по жалбата Министерски съвет, че след като американският закон Магнитски не е включен в приложението към Регламент /ЕО/2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателството приета от трета страна и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него, няма пречка той да бъде приложен на територията на Р. Б. или че намира основание в разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2020/1998 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека.
Направен е краен извод, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, при липса на овластяваща норма. Посочено е, че за да е законосъобразен, административният акт на първо място трябва да е издаден от компетентен орган по материя, по място, по степен и по време. Цитирано е и Тълкувателно решение 2/1991г. на ОСГК на ВС, според която всяка некомпетентност води до нищожност, в който смисъл е практиката и на Върховния административен съд. Посочено е, че по тази причина оспореното решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 следва да се обяви за нищожно по отношение на В. М. ЕООД.
Макар и да е посочил изрично в решението си, че след прогласването на нищожност за съдът не съществува задължение да проверява изпълнението на останалите предпоставки за законосъобразност на оспорения акт по чл.146, т.2 5 АПК, решаващият тричленен състав е изложил подробни мотиви /стр. 12 от решението/ защо приема, че оспореното решение в посочените точки е издадено в противоречие с материалния закон. В тази насока е направено подробно позоваване на правните норми на европейското право за защита срещу екстериториалното действие на законодателството на трета държава и в частност на Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него /както и самият Регламент 2271/96 с измененията/. Направено е и позоваване на отделни решения на Съда на Европейския съюз по сходни казуси. Изложени са и подробни мотиви защо съдът приема, че оспореното решение е прието при очевидно нарушение на правото на защита на лицата. В допълнение на края е посочено, че не е без значение с оглед преценката за непропорционалност на мерките е и техният общ характер и действителна продължителност, без да са предвидени - възможност и ред за преразглеждането им, което при така изведената постановка се намира и в пряко нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал .2 АПК.
Решението на тричленния състав на Върховния административен съд в оспорената му част е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Основното оплакване в касационната жалба на Министерския съвет на Р. Б. е за недопустимост на решението на тричленния състав в посочените му части. Излагат се доводи, че с влязло в сила предходно съдебно решение е прогласена нищожността на решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6, това решение действия по отношение на всички, поради което за жалбоподателят е отпаднал правния интерес от оспорването му. На отделен ред се обосновава и извод за липса на правен интерес предвид на това, че списъка на работната група, в който списък е включено и В. М. ЕООД, не е интернет-страницата на Министерство на финансите и на НАП и това също има за последица отпадане на правния интерес от оспорването. Предвид мотивите на първиинстанционното решение са развити и оплаквания за необоснованост на изводите на тричленния състав, че оспореното решение в посочените му части е издадено в противоречие с материалния закон.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
За да бъде едно съдебно решение правилно, то трябва на първо място да е правно валидно. Затова с нормата на чл.218,ал.2 АПК е въведено задължение на касационната инстанция да следи служебно за валидността на решението, т. е. независимо от липсата на доводи в тази насока в касационната жалба.
В правната теория се приема, че едно решение е недопустимо, или правно невалидно, когато не са налице правни предпоставки съдът да разгледа спорът по същество.
Направените оплаквания в касационната жалба в тази насока са основателни и следва да бъдат споделени по следните съображения:
Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. първо АПК съдебното решение има действие за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
В качеството си на ответник по адм. дело № 8112/2021 г., респ. касатор по адм. дело № 2168/2022 г. и двете по описа на Върховния административен съд, Минисетрският съвет на Р. Б. е обвързан от разпореденото с цитираните актове по отношение на неговото Решение № 441/04.06.2021 г. правно положение. Установената недействителност на решението в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, разчетена през призмата на съдържанието, което носи разпоредителният диспозитив в тях означава, че окончателно е отменено волеизявлението за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списък на асоциираните лица (т. 1), за публикуване на този списък на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите (т. 3), както и за предприемането на незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения (т. 6). Именно тази юридическа сила на постановения правен резултат, и по-специално фактът, че същата обуславя отпаднало правомощие по съставяне, респ. изменение на посочените списъци, и липсващо в правния мир към настоящия момент задължение за публикуването им и за предприемане на незабавни мерки по т. 6 от решението, на практика прави търсената от жалбоподателя защита безпредметна.
Изводът се потвърждава и от представеното пред касационната инстанция доказателство, удостоверяващо, че в изпълнение на горепосочените съдебни решения считано от 05.08.2022 г. списъкът, изготвен въз основа на Решение № 441/04.06.2021 г. на МС, е заличен.
Последното води до извод, че настоящият ответник по касация няма правен интерес от основаното на Решение № 441/04.06.2021 г. на МС в посочените части.
Правният интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство и обуславя правото на оспорване на засегнатото от административния акт лице. Безпротиворечиво се приема, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т. е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици.
Право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неблагоприятните последици, на които се позовава в първоначалната жалба В. М. ЕООД, произтичат именно от решението на МС. Без последното тези последици не биха настъпили. Следователно, съществувала е обективна връзка между застрашеното материално право и решението на МС. Обусловеността на засягането на дружеството от разпореденото с акта на МС е предпоставяло допустимост на оспорването, респ. липсата или отпадане на това засягане преклудира възможността за съдебен контрол. Включването на дружеството в списъка на асоциираните лица по т. 1 от акта установява наличие на активна процесуална легитимация за обжалването му към датата на подаване на първоначалната жалба. Попадайки в тази категория юридически лица, дружеството несъмнено има качеството на негов адресат и атакуваното волеизявление е източникът на заявените в жалбата неблагоприятни последици. Твърдяното засягане на правната му сфера е пряк резултат от действието на процесното решение и настъпва по силата на оспорения акт, поради което за дружеството е съществувал правен интерес от оспорването му. Доколкото обаче с влязъл в сила съдебен акт, по отношение на МС е препятствана възможността да изпълни Решение № 441/04.06.2021 г., а в този смисъл няма как да настъпят и евентуално следващите от предприетите мерки неблагоприятни последици от действията на посочените в т. 6 лица, е невъзможно да бъдат засегнати по какъвто и да е начин и правата на В. М. ЕООД. Следователно неговият интерес от оспорването се явява удовлетворен с посоченото по-ранно съдебно решение, което валидно обвързва касатора в настоящото производство, а в този смисъл и отмяната на акта няма да породи различни правни последици от вече съществуващото правно положение, поради което е отпаднала необходимостта от осъществяването на търсената в съдебното производство защита.
Липсата на процесуалната предпоставка правен интерес, за съществуване на правото на оспорване, е пречка за разглеждането на образуваното дело по същество. Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на посочената предпоставка при висящността на процеса и при установяване на нейната липса или отпадане е длъжен да прекрати производството на основание чл. 159, т. 4 АПК като остави жалбата без разглеждане като недопустима. В случая съдът при постановяването на съдебното си решение в обжалваната му част не е съобразил отпадналия интерес от оспорване на жалбоподателя - В. М. ЕООД, настъпила след влизането в сила на Решение № 5292/01.06.2022 на ВАС по адм. дело № 2168/2022, с което вече е прогласена нищожността на точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 на Министерски свет от 04.06.2021 г.
С оглед всичко изложено съдебното решение в обжалванато му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а по същество съдебното производството по делото прекратено.
В този смисъл в съдебната практка на ВАС по аналогичен спор е решение № 9603 от 28.10.2022г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, постановено по адм. д. № 6987/2022г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т.4 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 9261 от 20.10.2022г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. д. № 6760/2021г. в частта му, в която е обявена нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 по оспорването на В. М. ЕООД, със седалище гр. София, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, район [район], [улица], представлявано от управителя А. С..
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА
/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА