Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 11254 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на община Перник, чрез процесуалния му представител старши юрк. К. Л., срещу решение № 188/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 280/2022 г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отменена негова заповед № 961/15.06.2022 г.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилността на атакуваното съдебно решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанция.

Ответната страна Ц. Д., чрез процесуалния си представител адв. М. М., в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Отправя искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да й бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалбата на Ц. Д. срещу заповед № 961/15.06.2022 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖТОП/ е наредено да се изземе имот общинска собственост /съгласно акт за общинска собственост - АОС № 7246/18.02.2013 г./, представляващ апартамент № 3, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Перник, [улица], [адрес], от жалбоподателката и членовете на нейното семейство/домакинство. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, в резюме, е приета за установена следната, възприета и от състава, фактическа обстановка: Със заповед № 504/14.04.1997 г., издадена от кмета на община Перник, А. Д. е настанена заедно с членовете на нейното семейство /измежду които безспорно и Ц. Д./, в общинско жилище, находящо се в гр. Перник, [улица], със срок на настаняване постоянен, като на 15.04.1997 г. между това лице и Жилфонд ЕООД е сключен и договор за отдаване под наем на посочения общински имот със срок на договора постоянен. Във връзка с решение № 7 по протокол № 6/19.05.2022 г. от заседание на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТОП за издаване на заповед за изземване на основание чл. 229 от Закона за задълженията и договорите на отдаденото под наем жилище на А. Д., починала на 20.10.2014 г., от кмета на община Перник е издадена атакуваната пред първоинстанционния съд заповед № 961/15.06.2022 г., приведена в изпълнение чрез изземването на жилището на 27.06.2022 г.

При тази фактическа установеност административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК, както и в противоречие с материалния закон, доколкото според съда данните по делото не сочат наличието на кумулативните предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, налагащи изземването на имота. По тези мотиви първостепенният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отменя акта на кмета на община Перник и осъжда общината да заплати на Ц. Д. разноски по делото в размер на 510 лв.

Решението е правилно досежно постановения с него резултат, при корекция на мотивите.

В доказателствената съвкупност по делото липсват данни след смъртта на А. Д., нейната дъщеря Ц. Д. да е била уведомявана от кмета на община Перник, че владее имота без основание, че е започнато производство по издаване на заповедта за изземване на обитаваното от нея и членовете на семейството й жилище, както и да й е предоставен срок за доброволното му освобождаване. Следователно, данните по делото налагат именно формирания от първостепенния съд извод за допуснати от кмета на община Перник съществени нарушения на административно - производствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК, тъй като преди издаването на процесната заповед административният орган не е предоставил възможност на Ц. Д. да упражни ефективно гарантираното й от цитираните правни норми право на защита, включително като участва в административното производство, запознава се със събраните доказателства и изразява становище по тях. Освен това, атакуваната пред първата инстанция заповед е издадена и в нарушение на правилата, предвидени в чл. 34, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 2 от приетата от Общински съвет Перник НРУУРОЖТОП, които имплицитно вменяват на кмета на общината задължението, преди да издаде заповед за изземване, да предостави на съответното обитаващо жилището лице, срок за доброволното му освобождаване /независимо дали в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖТОП или с отделно писмо съгласно чл. 34, ал. 2 от същата наредба/, какъвто не е разглежданият случай. Предвид това, съдът намира, че допуснатите от кмета на община Перник при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила представляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на издадената заповед.

Що се отнася до изложените съображения от първостепенния съд досежно материалната незаконосъобразност на акта, то същите не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото няма спор, че жилището, предмет на изземване, е частна общинска собственост. От събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че настанителната заповед от 14.04.1997г. е издадена за настаняване в тристаен апартамент на А. Д., майка на оспорващата в първоинстанционното производство, като е записано, че лицето се настанява за срок постоянен заедно с петчленното си семейство. Договорът за наем е изтекъл на 15.04.2007г. по аргумент от чл. 229 от ЗЗД, а със смъртта на А. Д. на 20.10.2014г. наемното правооотношение следва да се счита и прекратено. Наемните права по договор, сключен с оглед личността, не се наследяват от наследниците на титуляра на заповедта за настаняване. Незаконосъобразно съдът приема, че настанителната заповед има действие за всички членове от семейството/ домакинството на наемателя, независимо че в нея не са вписани други лица, като се позовава на чл. 20, ал. 2 от ППЗОбС /отм. 22.03.2005г./, съгласно който заповедта има действие за всички членове от семейството на настанения . Смисълът на тази разпоредба и основна цел на процедурата по настаняването на граждани в общински жилища се състои в това в тях да се настаняват лица с установени жилищни нужди и неравностойно социално положение. В този смисъл, макар към момента на настаняването ответницата по касация да се е ползвала от настанителните права на своята майка, към датата на издаване на процесния акт настанителната заповед, издадена на А. Д. вече няма действие спрямо нейната пълнолетна дъщеря. Обстоятелството, че тя и семейството й продължават да живеят в общинското жилище впоследствие без знанието на собственика, не може да обуслови друг извод. Към датата на издаване на процесната заповед между Ц. Д. и О. П. няма сключен валиден договор за наем, т. е. жилището се владее от лицето без правно основание. По изложените съображения, изводите на съда, че не са налице материално - правните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОбС, са неправилни.

Независимо от гореизложеното, предвид наличието на установените в хода на административното производство съществени нарушения на предвидената законова процедура се налага краен извод за правилност на обжалваното решение, с което заповед № 961/15.06.2022 г. на кмета на О. П. е отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а претенцията на пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски основателна. При това и липсата на заявено възражение за прекомерността им, община Перник следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Д. сумата от 500 лв, представляваща разноски за възнаграждението, платено на един адвокат за процесуална защита и съдействие по делото пред касационната инстанция, в установен от състава размер съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 280/2022 г. по описа на Административен съд-Перник.

ОСЪЖДА община Перник да заплати на Ц. Д., [ЕГН], сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА