О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

[населено място], 20.06.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 1078 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на „Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), подадена чрез двамата постоянни синдици, против определение № 587/28.02.2022 г. по ч. гр. д.№ 143/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.11.2021 г. по т. д.№ 696/2020 г. на Софийски градски съд, за връщане на подадената от жалбоподателя против Р. М. Л. искова молба, поради недопустимост на предявените със същата евентуално съединени искове, с правни основания чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 и чл. 59 ал. 3 ЗБН. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като не споделя решаващите мотиви на съда, че всеки от предявените искове е процесуално недопустим, като подаден след преклузивния срок по чл. 62 ал. 1 ЗБН.Последният е определен в съответствие с редакцията на разпоредбата преди измененията обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г., предвид обявената с Решение на Конституционния съд на Р. Б. № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г.. спрямо която норма е съобразено приложението на пар.3 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2018 г. /, в който е предвиден по-дълъг, от първоначалния двугодишен, срок за предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Поддържа тезата, че от значение е, че към датата на депозиране на исковата молба нормите на пар.7 вр. с пар.3 от ПЗР на ЗИДЗБН са били действащо право, тъй като решението на Конституционния съд е с действие занапред, а породените от противоконституционната норма правни последици се запазват / чл.151 ал.2 от Конституцията, чл.22 ал.2 от Закона за Конституционния съд / . Излага съображението, че чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН са процесуалноправни норми и за допустимостта на исковете е достатъчно, че правото на иск е упражнено към момент, спрямо който и съгласно действащата към този момент разпоредба, то се явява упражнено законосъобразно. Жалбоподателят сочи липса на мотиви досежно извода на съда, че исковете по чл. 3 ал. 3 от ЗБН също са засегнати от обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН.

Ответната страна - Р. Л. – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид липсата на противоречива съдебна практика по спорните въпроси, относно приложимата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН , досежно преклузивния срок на исковете по чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Намира част от въпросите извън обхвата на произнасянето на въззивния съд и необосновани както с общия, така и с допълнителния селективни критерии.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

С исковата молба синдиците на [Фирма 1] са се позовали на противопоставено от ответника - в исково производство по чл. 422 ГПК за установяване вземане на банката срещу същия, на основание договор за кредит по картова сметка на физическо лице - възражение за прихващане на задължението му с вземания към банката от суми по влоговете му в същата, с оглед което установителният иск срещу него е отхвърлен . Твърдят, че така извършеното прихващане е атакуемо по реда на чл. 3 ал. 3 от ЗБН, в евентуалност по чл. 59 ал. 5 ЗБН, в евентуалност по чл. 59 ал. 3 ЗБН. Лицензията за банкова дейност на [Фирма 1] е отнета с решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. Производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с решение по т. д. № 7549/2014 на СГС, вписано в Търговския регистър към АВп. на 22.04.2015 г., с начална дата на неплатежоспособност / определена с решение по т. д. № 2216/2015г. на САС / - 20.06.2014 г.. Сочи се, че прихващането следва да се счита породило правни последици на 05.06.2018 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК, поради погасяване вземането на банката чрез прихващане с паричните суми, налични по банковите сметки на Р. Л. към 06.11.2014 г.. Обосноваването на чл. 3 ал. 3 ЗБН се основава на факта, че прихващането е извършено след отнемане лицензията за банкова дейност, като под „ имущество на банката „ в хипотезиса на нормата, според ищеца следва да се разбира „ правото й на изпълнение по сключените договори за кредит, като получи плащане по същите, чрез връщане на дадените в заем суми „. Обосноваването на евентуалния иск по чл.59 ал.5 ЗБН се основава на настъпване погасителния ефект на извършеното от длъжника Л. прихващане – на 06.11.2014 г. или на 05.06.2018 г. - след началната дата на неплатежоспособността, съвпадаща с датата на поставянето на банката под специален надзор. Обосноваването на евентуалния, спрямо предходния, иск по чл. 59 ал. 3 ЗБН се основава на твърдението, че вземането на ответника е придобито на 06.11.2014 г. / доколкото съдът се е позовал на прихващане с вземания от парични суми по банковите му сметки, налични към тази дата / - преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, като се излагат и доводи за „ знанието му за неплатежоспособността на банката „ .

За да потвърди връщането на исковата молба от първоинстанционния съд, въззивният съд е съобразил, че съгласно чл.62 ал.1 ЗБН, в редакцията до изменението обн. в ДВ бр.22/13.03.2018 г., срокът за предявяването на искове по чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН е бил двугодишен от датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката и е изтекъл на 24.04.2017 г. С изменението, цитирано по-горе - пар. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН - е уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл.59 ЗБН за попълване масата на несъстоятелността. Тази норма е приета и влязла в сила след изтичането на двугодишния срок, приложим за конкретния спор. С пар.7 от ПЗР на ЗИДЗБН / ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е изрично придадено обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН, т. е. петгодишният срок за предявяването на горните искове се прилага и за заварените правоотношения. Разпоредбата на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна с Решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ и не представлява част от действащото право, като не се прилага спрямо заварени висящи производства, независимо дали се касае за приключило между страните правоотношение - предмет на спора или не, за което са изложени обстойни съображения, основани на мотивите на самото решение на Конституционния съд и на чл.151 ал.2 пр. трето от Конституцията. След като първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящите искове по чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН е изтекъл на 24.04.2017 г., а исковете са предявени на 15.04.2020 г., същите се явяват недопустими. Досежно поддържания иск по чл. 3 ал. 3 ЗБН действително немотивирано е заявено, че обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН засяга и неговата допустимост, но решаващият извод на съда, основан на приетото в решение по т. д.№ 986/2017 г. на І т. о. ВКС, е че заявените от ищеца обстоятелства и конкретно – обекта на исковете – извършено прихващане, като погасителен способ визирано в специалните, спрямо чл.3 ал.3 ЗБН , разпоредби на чл.59 ЗБН, не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 3 ал. 3 ЗБН .

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК към частната касационна жалба допускането на касационно обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по следните въпроси : 1/ Попада ли предявеният иск с правно основание чл. 3 ал. 3 вр. с ал. 2 от ЗБН , за обявяване нищожност на извършеното прихващане, под разпоредбата на обявения за противоконституционен пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр. 22/2018 г./ ? ; 2 / Ако разпоредбите на ЗИД на ЗБН , приети с пар.3 и пар.7 в редакцията обн. ДВ бр. 22/2018 г. са били действащи правни норми и исковата молба от синдиците на банката в несъстоятелност е подадена в предвидения от закона 5 – годишен преклузивен срок, като упражнено от синдиците процесуално право на иск, правилно ли е с обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН да се прекрати производството по вече образувано дело ? ; 3/ Според практиката на ВКС , с обявяването за противоконституционна на разпоредбата, приета с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, приложимата редакция на чл. 59 ал. 5 от ЗБН е тази действала при настъпването на юридическия факт прихващане, т. е. че последиците на прихващането не могат да бъдат преуредени с изменението на чл. 59 ал. 5 ЗБН, прието с пар. 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на Р. Б. / обн. ДВ бр. 98 от 2014 г. / ; 4/ По аналогия на формираната вече практика на съдилищата в Р. Б. можем ли да приемем, че с обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН приложимата редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН е тази обн. в ДВ бр. 22/2018 г., действаща към настъпване на юридическия факт - подаване на исковата молба в съда на 15.04.2020 г. ?

Първият от въпросите – относим към твърдението за допустимо предявен иск по чл. 3 ал. 3 ЗБН – не удовлетворява изискването за правен, в съответствие с указанията в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същия не е от естество да промени правния резултат, доколкото решаващият извод на въззивния съд е, че липсва - с оглед въведените с исковата молба обстоятелства – предявен иск, подлежащ на разглеждане на основание чл. 3 ал. 3 ЗБН . Така приетото е в пълно съответствие с обосновката в цитираното решение по т. д.№ 986/2017 г. на І т. о. на ВКС .

Всеки от следващите два въпроса – формулираният като трети е по същество довод към обосноваването на четвъртия - дири отговор за правилността на извода на съда относно приложимата към спора редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН, като възпроизвеждат основния довод на ищеца - за значимост на обстоятелството, че правото на иск е упражнено към момент, към който разпоредба, уреждаща 5-годишен преклузивен срок за предявяването на исковете – спазен с подаването на исковата молба на 15.04.2020 г. - е била част от действащото право. Макар да удовлетворяват общия селективен критерий, въпросите не са обосновани с допълнителен такъв в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена, нито е известна на настоящия състав противоречива съдебна практика на ВКС, в отговор на въпроса, съдържащ се изрично и в решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Р. Б. – т.2 . По начало са неуместни сочените от страната „аналогии“ със съдебната практика по приложимата редакция на чл. 59 ЗБН / така решения по т. д.№ 1512/2020 г. и т. д.№ 2317/2020 г. на І т. о. ВКС /- с оглед момента на извършеното прихващане, тъй като подаването на исковата молба не е елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата.

Водим от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 587/28.02.2022 г. по ч. гр. д.№ 143/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: