ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480

гр. София , 29.06.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като разгледа докладваното от Д. Д. Ч. касационно гражданско дело № 20218003102267 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Поликарт“ ООД против определение № 736 от 15.3.2021 г., постановено по гр. д.№593 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено определение № 260324 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 534 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд за връщане на въззивната жалба на дружеството с вх. № 4287 от 24.06.2020 г. против решението по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и въззивната жалба да бъде разгледана по същество.

В. Ив. Г. застъпва становището, че не са налице предпоставките за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: С разпореждане от 10.09.2020 г. по гр. д.№534 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд е оставена без движение въззивната жалба на „Поликарт“ ООД срещу решението по делото с указания към жалбоподателя да внесе 930 лв. държавна такса и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението. Срокът първоначално е бил продължен с две седмици, считано от 1.10.2020 г., а след това-с още две седмици, считано от 15.10.2020 г. Жалбоподателят е бил уведомен за второто продължаване на срока на 30.10.2020 г., но не е отстранил пред първоинстанционния съд нередовностите на въззивната жалба. Ето защо с определение № 260314 от 16.11.2020 г. Софийският окръжен съд е върнал въззивната жалба. С частната жалба срещу това определение пълномощникът на дружеството е представил платежно нареждане, от което е видно, че държавната такса е платена на 16.10.2020 г. Софийският апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба. Приел е, че съгласно чл.261, т.4 от ГПК жалбоподателят трябва не само да внесе държавната такса, но и да представи в срок платежен документ, удостоверяващ внасянето и. Представянето на този документ след срока не може да се вземе предвид от съда според разпоредбата на чл.64, ал.1 от ГПК. Във връзка с мотивите на въззивния съд частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване: 1. Налице ли е изпълнение на определението на съда, ако то е изпълнено в срок, но информация и документ за това не са достигнали в срок до състава? 2. Налице ли е неизпълнение на определението на съда, ако разпореденото е изпълнено, страната притежава и два пъти представя писмени доказателства за това, но в кориците на воденото дело няма номерация на прилаганите и изготвени документи и не може да се установи наличност и поредност?

3. Налице ли е неизпълнение на страната, ако тя е лишена от възможност да има онлайн достъп до делото, както и да следи за подаваните и прилагани по делото документи, както и съдържанието на протоколи от определенията и разпорежданията на съда, за да може бързо, точно и ефективно да спомага за икономичното и точно протичане на процеса?

4. Ограничени ли са процесуалните права на страните с въведените противоепидемични мерки, след като през посочения период, тоест след 13.03.2020 г., както достъпът, така и работният режим на деловодствата са ограничени?

От всички въпроси на касатора само по първия е дадено разрешение в обжалваното определение и е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател обаче не е обосновал наличието на нито една от допълнителните предпоставки, посочени в чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Нещо повече - даденото от въззивния съд разрешение на въпроса отговаря на практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 575 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 483/2012 г. на IV ГО, според която нередовността по чл.261, т.4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Ако платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл.64, ал.1 от ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок. Следователно по първия въпрос на касатора обжалваното определение е постановено в съответствие с приложимата практика на ВКС, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване по този въпрос.

Останалите питания на частния жалбоподател нямат отношение към решаващите изводи на въззивния съд, поради което не могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Освен това ограниченията и неуредиците, които са създавали неудобства на пълномощника на дружеството очевидно са били преодолявани при подаване на молбите за продължаване на срока и не дават основание за неизпълнение на процесуалните задължения. Само особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, биха дали основания за възстановяване на срока/чл.64, ал.2 от ГПК/.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 736 от 15.3.2021 г., постановено по гр. д.№593 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, 6 състав.

Определението не подлежи на обжалване.