О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 215

София, 16.06.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева ч. гр. дело № 460 по описа за 2022 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Р. Т. А., чрез адв. П. С. Г., срещу въззивно определение № 310/01.12.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 861/2021 г.

Жалбоподателят излага съображения за необоснованост в извода, че страните по договора за кредит са дерогирали изключителната компетентност на българските съдилища; чл. 33 от договора касае изпълнението или тълкуването на договора, докато в случая става въпрос за неизпълнение, което е уредено в раздел ХII, чл. 25. Необоснованият извод е довел до противоречие със смисъла и целта на регламент № 1215/2021 г., според който дерогацията е приложима само в случай, че е извършена със специално споразумение между страните, след възникването на правния спор.

Насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юрисконсулт П. С. Х., отговаря, че няма основания за допускане на касационно обжалване, а също и, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

Жалбоподателят се обосновава с въпросите: Следва ли да се игнорира процесуалната защита на по-слабата страна в един правен спор между потребител и кредитор, предвидена в „алинея 1 на чл. 19 от Регламент 1215/2012 г.“, в случай,...