Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ИСКРА АЛЕК. Д. при секретар С. М. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 11322 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Пътища и мостове Про“ ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Провадия, на ул. „С. К. № 29, вх. Б, ет. 3, ап. 6, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Я. Я., срещу Решение № 1235 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 848 по описа на Административния съд – Варна за 2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от „Пътища и мостове Про“ ООД срещу Министерство на иновациите и растежа иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платена сума в размер на 393 521, 33 лв., представляваща лихва върху платена 100 % финансова корекция по Договор № BG161PО003-2.3.02-0046-C0001 от 22.10.2013 г. и сума в размер на 1 015, 91 лв., представляваща лихва върху платена финансова корекция в размер на 79 500, 00 лв. по Договор № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001 от 02.12.2011 г. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сума в размер на 360, 00 лв., представляваща разноски по делото.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че по делото се установяват кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за имуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърди липса на мотиви в атакувания съдебен акт. Изразява становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът оспорва Решение № РД-16-286/14.03.2018 г. за налагане на финансова дирекция на дружеството, издадено от и. д. Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007-2013 г.. Посочва, че не оспорва това решение и не желае преразглеждането му. Уточнява отново исковата си претенция – заплащане на обезщетение за причинени му от неправомерни действия на Министерство на иновациите и растежа имуществени вреди, които действия се изразяват в неоснователно приемане и поддържане на твърдението, че „Пътища и мостове Про“ ООД следва да бъде предложен за сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007-2013 г. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите му претенции бъдат уважени в цялост. Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Ответникът– Министерство на иновациите и растежа със седалище и адрес на управление в София, ул. „К. А. I“ № 12, в писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, различаващи се от изложение от касатора.

За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, че е сезиран от „Пътища и мостове Про“ ООД с искова молба за осъждането на Министерство на иновациите и растежа да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платена сума в размер на 393 521, 33 лв., представляваща лихва върху платена 100 % финансова корекция по Договор № BG161PО003-2.3.02-0046-C0001 от 22.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.04.2021 г. – датата на настъпване на вредата – до окончателното му заплащане и сума в размер на 1 015, 91 лв., представляваща лихва върху платена финансова корекция в размер на 79 500, 00 лева по Договор № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001 от 02.12.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.04.2021 г. – датата на настъпване на вредата – до окончателното му заплащане, които вреди са настъпили в резултат на описаните в исковата молба незаконосъобразни действия на ответника.

От фактическа страна, административният съд е установил, че на 02.12.2011 г. „Пътища и мостове Про“ ООД и УО на ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. – Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия сключили Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO003-1.1.04-0027-С0001 (по процедура BG161PO003-1.1.04 „Подкрепа за внедряване в производство на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги“) за проект „Пътища и мостове ПРО – Български иновативен производител“. Продължителността на проекта била 12 месеца, като същият приключил, финалните отчети били подадени в срок, а с писмо, изх. № 2ИПП-02-16-113 от 03.12.2012 г. Министерство на икономиката уведомило дружеството, че всички предвидени дейности са извършени в срок и заложените цели са постигнати. Във връзка с посочения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с Решение № РД-16-181/12.02.2021 г. ръководителят на УО на ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. определил на „Пътища и мостове Про“ ООД финансова корекция в размер на 79 500, 00 лева. Решението е влязло в сила и дружеството заплатило на Министерство на икономиката определената, като финансова корекция сума, ведно със законната лихва в размер на 1 015, 91 лв. с преводно нареждане от 13.04.2021 г.

На 22.10.2013 г. „Пътища и мостове Про“ ООД и УО на Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност" при Министерство на икономиката и енергетиката, сключват Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PО003-2.3.02-0046-C0001 (по процедура BG161PO003-2.3.02 „Енергийна ефективност и зелена икономика“) за проект „Пътища и мостове ПРО инвестира в енергийно ефективно и зелено производство“.

Във връзка с този договор, с Решение № РД-16-286/14.03.2018 г. ръководителят на УО на ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. определя на „Пътища и мостове Про“ ООД финансова корекция в размер на 100 % върху получената безвъзмездна финансова помощ – авансово плащане от 1 273 887, 48 лв. С Решение № 21/04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2428/2020 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение № 222/10.01.2020 г. по адм. дело № 11975/2019 г. на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на ищцовото дружество срещу Решение за налагане на финансова корекция № РД-16-286/14.03.2018 г., издадено от ръководителя на УО на ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. и и. д. Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в Министерство на икономиката. Дружеството заплатило на Министерство на икономиката определената, като финансова корекция сума, ведно със законната лихва в размер на 393 521, 33 лв. с преводно нареждане от 13.04.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявеният от дружеството иск е допустим, а по същество е неоснователен. Счел, че ищцовото дружество не се е справило с доказателствената тежест да установи всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Определил предмета на иска като искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни действия на УО на ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г., изразяващи се в неоснователно приемане и поддържане на твърдението, че дружеството следва да бъде предложено за сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG161PO003-1.1.04 „Подкрепа за внедряване в производство на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги“ и на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG161PO003-2.3.02 „Енергийна ефективност и зелена икономика“ и по-конкретно, дадени от ответника грешни указания за попълване на декларацията за статута на предприятието; несъобразяване на чл. 4, ал. 5 и ал. 8 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) при разглеждане на документите и сключване на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по които са наложени финансовите корекции. Формирал извод, че действията и бездействията, извършени или допуснати в хода на административното производство по сключване на посочените договори не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност отделно от акта, с който е завършено това производство, който завършващ акт приел, че е решението за налагане на финансова корекция, съответно Решение № РД-16-286/14.03.2018 г. и Решение № РД-16-181/12.02.2021 г. Приел, че с влизането в сила на тези две решения, по които вече са извършени плащанията от ищеца, въпросът за законосъобразността на действията в хода на административната процедура е решен. Преценил, че даването от ответника на отговор на въпроса дали роднинските връзки между физически лица, представляващи дружества, обуславят свързаност на тези дружества, квалифицирано като незаконосъобразни действия в исковата молба, не представляват такива действия по смисъла на ЗОДОВ. Според съда такива не били и действията на УО на ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г., извършени в хода на проверката в Търговския регистър на данните на кандидата – ищец и касационен жалбоподател. Мотивирал се, че плащането на финансовите корекции по двата договора е в резултат от административни актове и доколкото, съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), оспорването на административните актове във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ не спира тяхното изпълнение, лихвите, платени по определените финансови корекции и претендирани като обезвреда, не могат да се приемат за вреди. По тези съображения отхвърлил предявения от „Пътища и мостове Про“ ООД срещу Министерство на иновациите и растежа иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция преценява обжалваното решение като недопустимо. Постановено е от съд, на който спорът не е бил подсъден.

Административният съд е дал погрешна правна квалификация на исковете, с които е сезиран. Административният съд неправилно е преценил иска като един, квалифицирайки го като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ вр. с чл.203 АПК. Правната квалификация на иска/исковете е задължение на съда и тя се извършва въз основа на обстоятелствата, сочени в исковата молба. В конкретния случай, в исковата молба на „Пътища и мостове Про“ООД не се поддържа, че твърдените вредоносните за дружеството действия на ответника, са резултат от административната му дейност. От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че действията, от които се твърди, че са произтекли вредите, са на другата страна по сключените от ищеца договори, част от които действия предхождат сключването на договорите. Обстоятелството, че другата страна по тези договори е публичен орган, не означава, че изявленията му във връзка и със сключването на договорите са административна дейност. Сключените договори не могат да се определят като административни поради липсата на изрична нормативна уредба на административния договор към датите, на които са сключени. Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл.19а – чл.19ж АПК през 2016 г. Нормата на чл.19а АПК е материалноправна, за която няма придадено обратно действие, поради което урежда занапред възникващи по този начин правоотношения ( Определение № 22/4.07.2023г. на ВКС и ВАС по адм. д.№ 17/23г.; Определение № 16/28.02.2018г. на ВКС по гр. д.№ 4/2019г.; Решение № 222/8.01.2019г. на ВКС по гр. д. № 1383/2018г.,IVг. о. на ГК; Определение № 36/13.12.2022г. на ВКС по ч. гр. д.№ 22/02г.; Определение № 50/5.12.2022г. на ВКС и ВАС по адм. д.№ 43/22г.).

Поради липсата на позитивна уредба на административния договор към момента на сключване на процесните договори, то спорът във връзка с добросъвестността на ответника относно визираните в исковата молба действия, извършени от него преди и към момента на сключването им, следва да се разгледа по общия исков ред, което обуславя подведомствеността му на гражданския съд. Обстоятелствената част и петитума на исковата молба водят до заключението, че твърденията на ищеца са, че ако чрез действията на ответника не е бил подведен да сключи процесните договори, то не би платил и лихвите върху сумите, които е получил във връзка с тях и е върнал впоследствие. Тези твърдения дават основание за квалификация на исковете като такива по чл.12 от Закона за задълженията и договорите. Главните искове са два, тъй като са във връзка с два различни договора.

Искът за заплащане на обезщетение в размер на 393 521,33 лева ведно със законната лихва върху обезщетението във връзка със сключения договор № BG161P0003-2.3.02-0046-С0001 е подсъден на Софийски градски съд съобразно правилото на чл.104,т.3 ГПК.

Искът за заплащане на обезщетение в размер на 1015,91 лева ведно със законната лихва върху обезщетението, претендирано във връзка с действията на ответника преди и със сключването на Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO003-1.1.04-0027-C001 е подсъден на Софийски районен съд съгласно правилото на чл.103 ГПК.

По изложените съображения, обжалваното решение следва на осн. чл. 221,ал.3 АПК да се обезсили, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд, който при спазване на задължението, произтичащо от чл.224 АПК, раздели предявените искове и ги изпрати по подсъдност на осн. чл. 135,ал.2 АПК, съответно на Софийски градски съд и на Софийски районен съд.

Воден от горното и на посочените правни основания, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №1235 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело №848 по описа на Административния съд – Варна за 2022 година.

ВРЪЩА делото на друг състав на Административния съд – Варна за изпълнение на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА