О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№5167

София,12.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 4610 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата по иска С. С. П., чрез адвокат И. Ж., срещу решение № 181 от 19.07.2024 г. по в. гр. д.№ 215/2024 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 14 от 28.02.2024 г. по гр. д.№ 391/2022 г. на Районен съд - Дряново в частта, с която С. С. П. е осъдена, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на С. М. К. да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот - апартамент № 16, на четвърти етаж от жилищен блок, находящ се в [населено място], [улица], ведно с прилежащото му избено помещение № 16, като преустанови отглеждането на котки в собственото си избено помещение № 9, с площ от 6.63 кв. м., находящо се в същата жилищна сграда, както и храненето на котки в общите части на жилищния блок. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Не е подаден е отговор на касационната жалба от ищцата С. М. К..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата С. М. К. е собственик на апартамент № 16 на четвърти етаж на жилищен блок в [населено място], [улица] прилежащото му избено помещение № 16, а ответницата - на апартамент № 2 на първи етаж в същия вход и прилежащото му избено помещение № 9, с площ от 6.63 кв. м. Апартаментът на ищцата се ползва преимуществено от сина й М. К. и семейството му, а от ищцата – когато е в България, тъй като същата от години живее и работи в Гърция и се прибира няколко пъти годишно.

Във връзка с отглежданите от ответницата животни, на 7. 09. 2021 г. било проведено общо събрание на живущите в блока. Била съставена и подписка за премахване на големия брой котки и кучета, отглеждани от С. С. П. в мазето й и в околоблоковото пространство, съдържаща подписи на 31 бр. живущи на ул. Г., [жилищен адрес] 8, 9, 10, 11,12 и 13. Синът на ищцата М. К. подал жалба вх. № 4082/27.10.2021 г. до Областна дирекция по безопасност на храните, в която е посочил, че ответницата С. С. П. отглежда около 25-30 котки и 4-5 кучета в мазето и стълбищното пространство в жилищен блок в [населено място], [улица], както и около блока. Подадена е и жалба вх. № КАК- 04-1929/27.10.2021 г. от живущите в жилищния блок на [улица], [населено място]. Въз основа на писмо изх. № 2200-1262/18.11.2021 г. от [община], констативен протокол от 05.11.2021 г. на Общинска администрация - Д. и констативен протокол № 1/05.11.2021 г. на ОДБХ-Г. е прието за установено, че при извършената по повод жалбите, в присъствието на ответницата С. П., проверка е констатирано, че в околоблоковото пространство на [улица] има около 10 котки и 4 кучета, които са безстопанствени и за които се грижи С. П.. Посочено е, че същата ежедневно им осигурява храна (кренвирши и гранули), вода и безпрепятствен достъп до собственото й избено помещение (през отвор в прозореца на мазето). При нужда им осигурява и ветеринарномедицинско обслужване, закупува и дава на животните и обезпаразитяващи таблетки. Посочено е, че във входа на блока, мазетата и етажите не се усеща миризма на урина и изпражнения. На С. П. е издадено предписание при полагане на грижи за животните да се поддържа хигиена в общите части на етажната собственост и да не се нарушава спокойствието на живущите.

От показанията на свидетелите Р. Х., Д. К., И. Д. и В. И. е прието за установено, че в мазетата на блока мирише на урина и котки, особено лятото. Прозорецът на мазето на ответницата бил на височина около 1.50 м. от пода на мазата и на около 40 см. от нивото на земята и през нарочно направен в прозореца отвор свободно влизали и излизали котки. На стелажи в мазето имало наредени кашони/къщички, в които било постлано и котките спели. Имало поставена и котешка тоалетна, която ответницата почиствала редовно. Ответницата приютила около 3-4 котки, но се грижила и за болни котки със счупени крайници. Стените между мазетата били от тухли “четворки”, неизмазани и миризмата от изпражнения на котки се разнасяла из всички мазета.

В показанията си св. В. И., живеещ заедно с ответницата, заявява, че тя не отглежда, а обгрижва котки в мазето, което не се е използвало за други цели. Свидетелят не слизал често в мазето и не знаел броя на котките – били много, но не чак 30 котки. През зимата котките се приютявали в мазето на топло, където им била оставяна храна. Влизали и излизали през отвор на прозореца. През лятото стояли навън. Ответницата често лекувала болни котки, давала им лекарства, капки, водела ги на ветеринар за кастрация. Грижила се и за две ударени от капан котета, с отрязани крака. През 2022 г. до началото на 2023 г. мазето било шпакловано, измазано, с поставена плътна алуминиева врата и нямало никаква миризма. След ремонта котешката тоалетна била изнесена навън. В апартамента на ответницата се отглеждат три котки, които никога не излизат навън и от тях нямало оплаквания от живущите в блока. Прието е за установено, от събраните гласни доказателства, че във входа на блока живеела и шарена котка (изгонена от апартамента на съседа К. К.), която спяла пред апартаментите, уринирала и се изхождала по стълбите. Котката често спяла пред апартамента на ответницата, тъй като последната й оставяла храна и вода. Свидетелят И. й казвал да не оставя никаква храна за тази котка, за да не остават с впечатление съседите, че тази котка е тяхна.

От правна страна въззивният съд е приел иска по чл. 109 ЗС за основателен. Действията на ответницата, изразяващи се в полагане на грижи за безстопанствени котки чрез осигуряване на непрекъснат безпрепятствен достъп на безконтролен брой бездомни животни до собственото си избено помещение, през прозореца на същото, и поставяне на храна в избеното помещение, както и в поставяне на храна за котки в общите части на процесния жилищен блок са незаконосъобразни и създават за ищцата пречки над обичайните да упражнява пълноценно правото си на собственост върху притежавания от нея жилищен обект при завръщанията си в България, доколкото в резултат на тези действия в общите части на жилищния блок прониква неприятна миризма на котешка урина и изпражнения.

За неоснователно е счетено възражението на ответницата, че дейността по отглеждане на котки не пречи на останалите собственици да упражняват правото си на собственост, като същата не попада в приложното поле на вещноправната защита по чл. 109 от ЗС, която предвижда защита срещу посегателства, които пречат на ищцата да ползва спокойно и в пълен обем собствения си имот. Посочено е, че в практиката на ВКС (решение № 14 от 09.05.2016 г., постановено по гр. д. № 4658/2015 г., 1 г. о.) е разяснено, че отглеждането на животни в жилище (в конкретния случай в мазето на ответницата, като прилежаща част към жилището), независимо че не е забранено от закона, също би могло да доведе до смущаване на спокойствието на собствениците на самостоятелни обекти в сградата и да наруши чл. 50 ЗС. Събраните писмени и гласни доказателства установяват наличието на реални пречки по смисъла на чл.109 ЗС, които създават за ищцата неудобства, по-големи от обичайните, да упражнява спокойно правото си на собственост - обгрижването и осигуряването на условия за пребиваване на множество животни в мазето на ответницата води до пораждане на неприятни миризми в общи части на сградата. Поставяне на храна, вода и постелка за котки в общите части на сградата допринася за замърсяването на общите части и противоречи на забраните, предвидени в разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 11 и т. 17 от ЗУЕС.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. В производството по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли да се доказва точно и конкретно с какво действието на ответника пречи на ищеца да ползва имота си по предназначение и относно наличието на конкретна връзка между действията на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия?

2. Извършването на регламентирана дейност чрез полагането на грижи за безстопанствени животни, при която не са установени наднормен шум, замърсяване и миризми от компетентните за това контролни органи, представлява ли предпоставка да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на тази дейност, и адекватна ли е защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС в този случай?

3. Допустимо ли е уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че към момента на приключване на съдебното дирене и на постановяване на решението действията, които според ищцата препятстват упражняване на правото й на собственост или резултата от тези действия, не се осъществяват?

4. Допустимо ли е представяне пред въззивния съд на нови доказателства по чл. 260, т.6 ГПК за нововъзникнали обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд и съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди в мотивите към решението и да се произнесе по всички редовно заявени от страните доводи и възражения от значение за спора.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса от изложението, тъй като същите са разрешени в съответствие с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). В мотивите на т. 3 от същото са посочени няколко хипотези, в които, по изключение, с оглед естеството на нарушението, ищецът е освободен от задължението да доказва с какво конкретно извършените от ответника действия смущават или създават пречки за нормалното ползване на собствения му имот. Това са случаите, когато ответникът извършва неоснователни действия или поддържа създадено състояние в резултат на такива действия състояние в собствения на ищеца имот, както и когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарнохигиенни норми, установени с оглед възможността за пълноценно използване на съседните имоти или за запазване живота и здравето на хората. По настоящото дело въззивният съд е приел, че обгрижването и осигуряването на условия за пребиваване на множество котки в избеното помещение на ответницата, както и поставяне на храна за котки пред апартамента на ответницата съставлява незаконни действия, които пречат на ищцата да упражнява необезпокоявано правото на собственост върху жилището си и мазето към него, като неудобствата по смисъла на чл. 50 ЗС се изразяват в породена от посочените дейности на ответницата неприятна миризма в коридорите между мазетата и в мазетата, както и в създаване на предпоставки за замърсяване на общите части в сградата. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Такава преценка в настоящия случай е извършена, като фактическите констатации на въззивния съд са основани на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на въззивния съд не може да обоснове извод за разрешаване на процесуалноправния въпрос в противоречие с практика на ВКС.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос от изложението. Въпросът би бил от значение за изхода на спора в случай на доказано преустановяване, в хода на производството, на неоснователните действия на ответницата, пречещи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху притежаваните от нея обекти в сградата, който факт подлежи на преценка съгласно чл. 235, ал.3 ГПК и би могъл да обуслови отпадане на пасивната материалноправна легитимация на ответницата. Твърденията за преустановено противоправно поведение на ответницата обаче не са установени, поради което отговорът на въпроса не би могъл да доведе до промяна на постановения по делото резултат. Изводите на въззивния съд са съобразени с обема и вида на заявената правна защита с оглед характера на спора и развитието му по време на висящността на производството.

Четвъртият въпрос от изложението е свързан с оплакването в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото във въззивното производство, изразяващи се в недопускане на доказателства и необсъждане на фактически и правни доводи на касатора. Въпросът е значим за правилността на обжалваното решение, но е недопустимо обсъждането му в производството по чл. 288 ГПК, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 19.07.2024 г. по в. гр. д.№ 215/2024 г. на Окръжен съд-Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: