Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: А. А. А. Р. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 11710 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Министерство на отбраната, чрез процесуалния му представител гл. експерт М. П., срещу решение № 391 от 20.10.2022 г., постановено по адм. д. № 249/2022 г. по описа на Административен съд С. З. В ЧАСТТА МУ, в която Министерство на отбраната (МО) е осъдено да заплати на[Фирма 2] сума в размер на 46 495,95 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 1 989,15 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) за периода от 12.11.2020 г. до 09.11.2021 г. вкл., причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт т. 2 от Заповед № 187/12.11.2020 г. на министъра на отбраната.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209,т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в тази част и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената претенция на[Фирма 2] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Министерство на отбраната, се представлява от гл. експерт М. П., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество.

Ответникът,[Фирма 2], редовно призован, се представлява от адв. А. И., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като развива съображения за това, подробно изложени устно в съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд С. З. е осъдил Министерство на отбраната да заплати на[Фирма 2] сума в размер на 46 495,95 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 1 989,15 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) за периода от 12.11.2020 г. до 09.11.2021 г. вкл., причинени от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт т. 2 от Заповед № 187/12.11.2020 г. на министъра на отбраната, отхвърлил е иска в частта му за периода от 19.06.2020 г. до 11.11.2020 г. вкл. и за горницата над 46 495.95 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 64 935.43 лева, ведно със законната лихва за периода от 10.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба за горницата над 1 989.15 лева до претендирания размер от 2 777.80 лева като неоснователен; оставил е без разглеждане исковата молба на[Фирма 2] в частта й по предявения срещу Министерство на отбраната на РБългария иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 840 лева, причинени от т.1 от Заповед № ЗС-16/ 20.05.2020г. на Министъра на отбраната, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба поради недопустимост на иска и е прекратил производството в тази му част, осъдил е Министерство на отбраната да заплати на ищеца разноски за съдебното производство в размер на 1 925 лева, а[Фирма 2] - да заплати на Министерство на отбраната юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Съдебното решение е обжалвано единствено в осъдителния му диспозитив, поради което в прекратителната и отхвърлителната му част същото е влязло в сила и не подлежи на преценка за валидност, допустимост и правилност от настоящата касационна инстанция.

За да постанови решението си в осъдителната му част, АС С. З. след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявения иск за имуществени вреди (пропуснати ползи) : налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт т. 2 от Заповед № ЗС - 187/ 12.11.2020 г. на министъра на отбраната, с който е разпоредено задържане на внесения от дружеството депозит за участие в търг в размер на 461 080 лева след прекратяването на тръжната процедура; от незаконосъобразния административен акт на органите на МО за ищеца са настъпили реално твърдените от него имуществени вреди пропуснати ползи от неправомерното задържане на парични средства за периода от датата на издаване на посочената заповед до датата на възстановяване на незаконосъобразно задържаната сума, т. е. за периода от 12.11.2020г. до 09.11.2021г. включително, изразяващи се в законната лихва върху задържаната сума за същия период; настъпилите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт .

При определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи, претендирано като равностойност на законната лихва върху сумата на депозита за посочения период, АС С. З. е приел, че този размер е изчислим и служебно чрез наличните електронни програми за изчисляване на законна лихва при зададен размер на главница, начален и краен момент на задържане на сумата по внесения депозит.

Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АС С. З. фактическа обстановка, както и развитите въз основа на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт както по отношение неотчитане на обстоятелството, че не била налице реално претърпяна вреда във вид на претендираната, така и относно недоказаността на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпяната вреда и отменените като незаконосъобразни действия по задържане на внесения от дружеството депозит за участие в търг. Aдминистративният съд правилно е приел, че не подлежи на нарочно доказване фактът, че ограниченията без правно основание на ползването и разпореждането със задържаната сума носи вреда във вид на пропусната полза и че нейният размер следва да се определи съобразно законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения за периода на неплащането й на датата, на която същата е дължима, а именно на датата на издаване на Заповед № ЗС-187/12.11.2020г. на министъра на отбраната, с т.1 от която е прекратена тръжната процедура за продажба на процесния имот.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и представените доказателства за сторени разноски, на ответника следва да се присъди сумата от 4 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 20.10.2022 г., постановено по адм. д. № 249/2022 г. по описа на Административен съд С. З. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С. З. [улица] съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА