Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 11791 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 5530/28.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3489/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221211001408-091-001/18.11.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Бизнесленд“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, респективно, ако се приеме за допустима, за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е недопустима съобразно чл. 160, ал. 7, изречение второ от ДОПК, но тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С решение № 5530 от 28.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3489 по описа на Административен съд София град за 2022 г., е отменен ревизионен акт № Р-22221121001408-091-001/18.11.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. Независимо от обстоятелството, че според първоинстанционния съд не е налице спор относно ДДС за възстановяване в размер на 15 314 лв. за данъчни периоди от м.11.2018 г. до м.12.2020 г., а единствено за начислената лихва за забава в размер на 645, 05 лв., в диспозитива на решението си съдът е постановил отмяната на ревизионния акт, като според първоинстанционния съд, със същия на „Бизнесленд“ ООД е отказано ДДС за възстановяване за данъчни периоди от м.11.2018 г. до м.12.2020 г. в общ размер от 15 314 лв., както и са определени лихви за забава в размер на 645, 05 лв. Несъмнено е обстоятелството на приемане от първоинстанционния съд на факта, че с процесния ревизионен акт на дружеството е било отказано възстановяване на ДДС в размер на 15 314 лв. В посочената част съдебното решение е недопустимо. В процесния случай се установява, че от „Бизнесленд“ ООД е подадено уведомление № 53-03-1356 от 07.05.2020 г. за извършване на проверка за установяване следва ли дружеството да начислява ДДС, във връзка с начислени неустойки по договор. Извършена е проверка за установяване на факти и обстоятелства за периодите от 01.11.18 г. до 31.11.20 г. При извършената проверка са представени договор за наем от 03.01.2007 г., сключен между „Бизнесленд“ ООД, в качеството му на наемодател и адвокатско дружество "Райчинов и Райчинова" от 2009 г. с предмет отдаване под наем на недвижим имот. Месечният наем е бил в размер на 2850 лв. без ДДС. С нотариално заверено споразумение от 09.11.2018 г., сключено между „Бизнесленд“ ООД и адвокатско дружество "Райчинова и съдружници", договорът за наем на недвижим имот от 03.01.2007 г. се прекратява, считано от 19.11.2018 г. Съгласно чл. 3 от споразумението наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 200 лв. за всеки календарен ден, считано от 19.11.2018 г. до датата на окончателното предаване на недвижимия имот от страна на наемателя. Във връзка с начислените неустойки от „Бизнесленд“ ООД са издадени фактура № 0... 01 от 31.12.2018 г. на стойност 8400 лв. и фактура № 2 от 31.12.2019 г. на стойност 73 000 лв. с предмет "неустойка за незаконосъобразно владеене на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Б. М. № 12, ет. 3, съгласно споразумение". „Бизнесленд“ ООД през данъчен период м.07.2020 г. е подавало справка декларация по ЗДДС с вх. № 22031466881 от 14.08.2020 г. с деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 9744, 27 лв., внесен на 13.05.2020 г. В справката-декларация са включени фактури, издадени на адвокатско дружество "Райчинова и съдружници" за получения наем и е начислен дължимият данък за периодите от 01.11.2018 г. да 31.07.2020 г. В ревизионния доклад са описани издадените фактури от № 10... 021 до № 10... 045 с данъчна основа общо в размер на 76 570 лв. и ДДС в размер на 15 314 лв. за периодите от м.11.2018 г. до м.12.2020 г. Органите по приходите са отбелязали, че за целите на проверката е изготвено запитване до дирекция ОДОП при ЦУ на НАП относно прилагането на разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО в конкретния случай. В отговор е получено становище, съгласно което „Бизнесленд“ ООД, в качеството му на наемодател на апартамента на общото основание на чл. 12 от ЗДДС, следва да начислява ДДС върху месечната наемна цена, съставляваща данъчна основа на всяка от доставките. Данъчните основи на съответните доставки, следва да бъдат определени по правилата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно които при доставки с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Предвид получено становище и протокол № Н-22220320092830-073-001 от 29.01.2021 г. за извършена проверка от „Бизнесленд“ ООД са издадени фактури с предмет на доставката "наем", които са отразени в дневника за продажби и справка-декларация за данъчен период м.07.2020 г. С покана изх. № ДОК1319 от 29.07.2020 г. НАП уведомява дружеството, че следва да издаде съответните данъчни документи - фактури по реда на ЗДДС за сумите, получени за месечни наеми от адвокатското дружество, считано от месец ноември на 2018 г. до настоящия момент, в които да начисли дължимия данък и да ги отрази в текущия данъчен период в справка-декларация по ЗДДС и дневника за продажби. Дружеството е декларирало и обложило получените суми по реда на ЗДДС след получените указания на НАП. С оглед на гореизложеното органите по приходите са констатирали, че „Бизнесленд“ ООД основателно е издало съответните фактури за получените суми от адвокатско дружество "Райчинова и съдружници". С ревизионния акт органите по приходите са приели всички декларирани от жалбоподателя суми по ЗДДС като единствено са начислили лихви във връзка с нарушаване разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС до 13.05.2020 г общо в размер на 645, 05 лв. В процесния случай, не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че „Бизнеленд“ ООД е отразило фактури с №№ 21/30.11.2018 г., 22/31.12.2018 г., 23/31.01.2019 г., 24/28.02.2019 г., 25/31.03.2019 г., 26/30.04.2019 г., 27/31.05.2019 г., 28/30.06.2019 г., 29/31.07.2019 г., 30/31.08.2019 г., 31/30.09.2019 г., 32/31.10.2019 г., 33/30.11.2019 г., 34/31.12.2019 г., 35/31.01.2020 г., 36/29.02.2020 г., 37/31.03.2020 г., 38/30.04.2020 г., 39/31.05.2020 г., 40/30.06.2020 г. и 41/31.07.2020 г. в данъчен период м. 07.2020 г. Именно тези фактури дружеството е отразило в данъчен период м.07.2020 г., с което при съобразяване на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС са му определени дължими лихви общо в размер на 645, 05 лв. Това са установяванията с ревизионния акт в частта по отношение но ЗДДС. С ревизионния акт не е отказано право на възстановяване на ДДС в размер на 15 314 лв., доколкото дружеството за данъчен период м. 07.2020 г. е включило процесните фактури в дневника си за продажби. В подадената през данъчен период м.07.2020 г. справка декларация по ЗДДС с вх. № 22031466881 от 14.08.2020 г. са включени фактурите, издадени на адвокатско дружество „Райчинова и съдружници“ и е начислен дължимия данък за периодите от 01.11.2018 г. до 31.07.2020 г. Не се установява да е извършвана корекция в ревизираните периоди от търговското дружество, като начисляването в процесния случай несъмнено е било извършено от търговското дружество, а не от органите по приходите. С ревизионния акт на дружеството не е отказано правото на възстановяване на ДДС, а единствено са начислени лихви за забава в размер на 645, 05 лв. във връзка с нарушаване на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Видно от таблица 1 „Установявам“ към ревизионния акт, при сравнение на последния ред от колона 6 – декларирана/начислена сума от ревизираното лице/дължима, в който резултатът е 37 092, 64 лв. данък за внасяне, с последния ред от колона 4 „установен размер на задължението за внасяне/възстановяване/дължима, в който е вписана сумата в размер на 37 737, 69 лв. – данък за внасяне, не е налице отказан данък за възстановяване. Единственото задължение е задължението за лихва в размер на 645, 05 лв. за данъчен период м. 07.2020 г., явяващо се разликата между двете суми – 37 737, 69 лв. – 37 092, 64 лв., а именно разликата между установеното с ревизионния акт и декларираното от търговското дружество. Като се е произнесъл по ревизионния акт, с който не е е било отказано възстановяване на ДДС в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да се обезсили, а първоинстанционното съдебно производството в тази част следва да се прекрати – чл. 221, ал. 3, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК. В останалата част касационната жалба срещу обжалваното първоинстанционно съдебно решение е недопустима. В процесния случай, не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че „Бизнеленд“ ООД е отразило фактури с №№ 21/30.11.2018 г., 22/31.12.2018 г., 23/31.01.2019 г., 24/28.02.2019 г., 25/31.03.2019 г., 26/30.04.2019 г., 27/31.05.2019 г., 28/30.06.2019 г., 29/31.07.2019 г., 30/31.08.2019 г., 31/30.09.2019 г., 32/31.10.2019 г., 33/30.11.2019 г., 34/31.12.2019 г., 35/31.01.2020 г., 36/29.02.2020 г., 37/31.03.2020 г., 38/30.04.2020 г., 39/31.05.2020 г., 40/30.06.2020 г. и 41/31.07.2020 г. в данъчен период м. 07.2020 г. Именно тези фактури дружеството е отразило в данъчен период м.07.2020 г., с което при съобразяване на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС са му определени дължими лихви общо в размер на 645, 05 лв. Това са установяванията с ревизионния акт в частта по отношение но ЗДДС. Съобразно чл. 160, ал. 7, изречение второ от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.

От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, което с оглед на изхода на спора е основателно, като в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции общо в размер на 3672, 62 лв. и внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 128 лв.

При съобразяване на така направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5530 от 28.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3489 по описа на Административен съд София град за 2022 г., в частта му, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221121001408-091-001/18.11.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, а именно в частта относно отказано ДДС за възстановяване в размер на 15 314 лв. за данъчни периоди от м. 11. 2018 г. до м. 12. 2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3489 по описа на Административен съд София град за 2022 г., в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 5530 от 28.09.2022 г., постановено по адм. д № 3489/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221121001408-091-001/18.11.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, по отношение на установените лихви за забава в размер на 645, 05 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 11791/2022 г. по описа на Върховния административен съд в тази част.

ОСЪЖДА „Бизнесленд“ ООД да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 3800, 62 лв.

РЕШЕНИЕТО, в частта му, с която се прекратява производството по адм. д. № 11791/2022 г. по описа на Върховния административен съд, имаща характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА