О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 268

София, 15.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 3445/2021 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Т. като пълномощник на М. С. П. и П. Д. П. срещу въззивно решение № V-34 от 13.04.2021 г. по в. гр. д. № 181/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С него е отменено решение № 260674 от 16.11.20-20 г. по гр. д. № 508/2020 г. на Районен съд Бургас и вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., с адрес на имота [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. ляв, с предназначение: жилище, апартамент, ведно с принадлежащото избено помещение № 1 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделителите Д. С. Н., Х. Д. Н., М. С. П. и П. Д. П., при права по 1/2 ид. част в режим на СИО за съпрузите Д. и Х. Н. и 1/2 ид. част в режим на СИО за съпрузите М. и П. П..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил наведените от тях доводи във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 579, ал.1, чл. 580, т.3 и 6 и чл. 576 ГПК, като не е разграничил отделните хипотези на непълноти в реквизитите на нотариалния акт и последиците, които те пораждат. Считат за неправилен изводът на въззивния съд, че когато нотариалният акт е подписан от страната по сделката, но пълното й име не е изписано саморъчно от нея, а от друго лице, допуснатото нарушение не опорочава формата на сделката и не води до нищожност на нотариалното удостоверяване.

В тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поставят процесуалния въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи, изложени от страните във въззивната жалба и в отговора на същата, и съставлява ли непроизнасянето на съда по всички доводи съществено процесуално нарушение. По този въпрос се твърди наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. На следващо място поставят въпроса следва ли ръкописното изписване на името под подписа на договор, изискуемо съгласно чл. 580, т.6 и чл. 579, ал.1, изр. 2 ГПК, от друго лице, различно от участника в нотариалното производство, да се възприеме като пълна липса на реквизит, който води до нищожност на нотариалния акт и съответно до нищожност на договора поради липса на форма. По този въпрос се сочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, евентуално-т.3 ГПК.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. С. Н. и Х. Д. Н. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт №..., т...., дело № ... от 07.10.2010 г. на нотариус с рег.№ ... в Регистъра на НК, М. С. П. и П. Д. П. продали на Д. С. Н. 1/2 ид. част от собствения си недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........по КККР на [населено място], представляващ апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ляв за сумата 29 000 лв. Установено е, че нотариалният акт е подписан от продавачката М. С. П., но трите й имена под подписа не са написани саморъчно от нея, а от съпруга й П. П..

Срещу предявения иск за делба на описания по-горе недвижим имот жалбоподателите са противопоставили възражение, че договорът за продажба, от който черпят права ищците Д. и Х. Н., е нищожен и не е породил вещнопрехвърлително действие. Поддържаната от тях теза е, че е допуснато нарушение на чл. 579, ал.1 ГПК и 580, т.6 ГПК, което обуславя нищожност на нотариалното удостоверяване по аргумент от чл. 576 ГПК, а оттук-и нищожност на договора за продажба поради липса на форма.

Това възражение е обсъдено от въззивния съд и е намерено за неоснователно. Съдът е приел, че не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелство при нотариалното удостоверяване е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК , съответно липса на предписана от закона форма. Приел е, че когато индивидуализацията на лицата, участващи в нотариалното производство, е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнотата в отделни негови части-при изписване на пълното име, личните данни или ЕГН на участник в нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалното действие. Тъй като по настоящото дело е било безспорно установено, че продавачката М. П. се е явила лично пред нотариуса, което е било надлежно удостоверено от него, че в акта са вписани личните й данни и че подписът за продавач е положен от нея, съдът е приел, че допуснатото нарушение при нотариалното удостоверяване, изразяващо се в това, че тя не е изписала саморъчно пълното си име, а това е сторено от другия продавач, не води до нищожност на нотариалното удостоверяване, съответно до нищожност на договора поради липса на форма.

Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, заявени с въззивната жалба и отговора на същата, е обуславящ за решаването на делото, но не се установява в случая да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е осъществено основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил възражението на жалбоподателите за нищожност на договора за продажба поради липса на форма и подробно е мотивирал защо намира същото за неоснователно. Изложил е конкретни съображения, обосноваващи извода му, че неизпълнението на изискването на чл. 579, ал.1 ГПК за саморъчно изписване на пълното име на продавачката М. П. не опорочава нотариалното удостоверяване до степен нищожност, като е акцентирал на това, че тя се е явила лично пред нотариуса, който се е уверил в нейната самоличност, че нотариалният съдържа пълното й име, лични данни и ЕГН, и че е подписала или е потвърдила пред него своя подпис. Изложените в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК доводи, че съдът не е разграничил хипотезите на непълнота и грешки в отделните реквизити на нотариалния и произтичащите във всяка от тези хипотези последици за валидността на нотариялното действие, представляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, който не могат да се обсъждат в тази фаза на касационното производство.

Следващият въпрос е за това дали ръкописното изписване на името под подписа на договор, изискуемо съгласно чл. 580, т.6 и чл. 579, ал.1, изр. 2 ГПК, от друго лице, различно от участника в нотариалното производство, следва да се възприеме като пълна липса на реквизит, която води до нищожност на нотариалния акт и съответно до нищожност на договора поради липса на форма.

Сочената от жалбоподателите практика на ВКС, в която е препотвърдено разбирането, че нотариалните действия са формални и трябва да се извършват при спазване на съответната форма и ред, не третира поставения въпрос, поради което не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

От друга страна, налице е практика на ВКС, част от която е представена от жалбоподателите, в която се приема, че не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма, както и че преценката в тези случаи следва да се основава на цялостното съдържание на нотариалния акт, а не отделни негови части / решение № 60 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на ІІІ г. о., решение № 223 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 1186/2011 г. на І г. о., решение № 143 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 504/2011 г. на ІV г. о./.

В първото решение е разгледан случай, при който в нотариалния акт не е бил попълнен с цифри и думи денят на съставянето му-нарушение на чл. 580, т.1 ГПК, но тъй като денят на съставяне на акта е бил безспорен между страните, е направен извод, че допуснатият пропуск не обосновава нищожност на нотариалното удостоверяване.

В решение № 223 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 1186/2011 г. на І г. о. е прието, че щом като волеизявлението за извършване на определени правни действия е засвидетелствано от нотариуса, който в рамките на своята компетентност е удостоверил и личното полагане на подпис, нотариалното действие не е нищожно, независимо, че в началото на нотариалния акт името на купувача не е било посочено.

В решение № 143 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 504/2011 г. на ІV г. о., е прието, че след като е удостоверено подписването на договора от двамата купувачи и не се спори между страните, че те са се явили лично пред нотариуса за да подпишат договора или за да потвърдят вече положения подпис, допусната грешка при нотариалното удостоверяване в имената на един от тях не води до нищожност на нотариалното действие и съответно-на сключения договор поради липса на форма.

Цитираната по - горе практика касае нарушения на чл. 580, т.1 и 3 ГПК, но изразеното в нея принципно становище, че нищожността на нотариалния акт следва да се преценява с оглед неговото цялостно съдържание, а не на отделни негови части, е приложимо и в настоящия случай, което изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Изискването участващите в акта лица да изпишат пълното си име, наред с полагането на подпис, е въведено със сега действащия ГПК от 2007 г. с цел да обезпечи по-сигурна идентификация на участващите в нотариалното удостоверяване страни по сделката, както личи от Стенограмата от обсъждане на проекта на ГПК. След като по делото не е спорно, че жалбоподателката М. П. се е явила лично пред нотариуса, че лично е подписала нотариалния акт за продажба, т. е. няма съмнение в самоличността на лицето, чието изявление е засвидетелствано от нотариуса, и не се оспорва сключването на договора, нито съдържанието на акта, обстоятелството, че тя не е изписала саморъчно трите си имена, а това е сторено от друго лице /нейният съпруг, също участник в сделката/, не може самостоятелно, изолирано от останалите извършени от нотариуса и от страните действия при издаването на обсъждания нотариален акт да обуслови извод за неговата нищожност поради липса на форма. Саморъчното изписване на името не дерогира изискването за подписване на нотариалния акт, което в случая е спазено.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-34 от 13.04.2021 г. по в. гр. д. № 181/2021 г. на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: