Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 195, пор. № 66

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД "СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ" ПО ЧЛ. 182, АЛ. 2 НК?

Чл. 182 НК

Чл. 261 ГПК

Чл. 60 СК

Председателят на Върховният съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182, ал. 2 НК включва ли и съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или личните контакти с деца. В предложението се изтъква, че съдебната практика е противоречива. Някои от съдилищата приемат, че съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други - че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца.

Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на родителските права или личните контакти с деца съставлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието съдебно решение по смисъла на този текст не включва посочените определения.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила решения на съда, така и с определенията, постановявани по реда на чл. 261, ал. 2 ГПК. Възможността за постановяването на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително привременните мерки не се ползуват със сила на пресъдено нещо, имат действие до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с упражняването на родителските права, и могат да бъдат изменявани или отменявани от съда, който ги е постановил Но те се ползуват с изпълнителна сила и при изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава съществуващият правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може да продължи и дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК.

Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за упражняване на родителските права и режима на личните контакти между родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава основание да се счете, че понятието съдебно решение по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове освен влезлите в сила решения на съда са определенията, с които се вземат привременни мерки по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1 СК.

Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК

РЕШИ:

Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти между родители и деца.