Главният прокурор на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на въпроса: как следва да се квалифицира деянието на местно физическо лице, което, като излиза или влиза през границата на страната, декларира, че изнася или внася по-голям от действителния размер на чуждестранната валута.

В предложението се посочва, че в съдебната практика има две противоречиви становища. Според първото деянието е валутно престъпление по чл. 250 НК, а според второто - документно престъпление по чл. 313 НК.

Прокурорът даде заключение, че деянието е документно престъпление по чл. 313 НК.

С оглед на даденото тълкуване да се прецени правилността на решение № 55 от 16.02.1983 г. по н. д. № 34/1983 г. на Върховния съд, I н. о.

Върховният съд на НРБ, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази следното:

Престъплението по чл. 250 НК е стопанско и има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с валутния монопол на държавата. Последният има за цел да предотврати изнасянето на български пари и спекулата с тях и чуждестранна валута. С оглед на това заминаващите и връщащи се от чужбина местни физически лица са длъжни при излизане и влизане в страната точно да декларират пред митническите органи изнасяните или внасяните от тях български пари, чуждестранна валута, злато, сребро, платина, български и чужди пощенски марки и др. валутни ценности (чл. 9 и 10 от Наредбата за граничния контрол). Тези разпоредби целят да осигурят контрол по износа и вноса на българските пари и чуждестранната валута през границата. Затова недекларирането и декларирането на по-малко от действително изнасяните или внасяните валута или валутни ценности е валутно престъпление по чл. 250 НК, тъй като се изнася или внася нещо, което не е декларирано. Тук валутното престъпление по чл. 250 НК поглъща документното престъпление по чл. 313 НК. Когато обаче в декларацията се...