ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368

гр. София , 15.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3- ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

като разгледа докладваното от Р. Б. Ч. касационно търговско дело № 20218003901416 по описа за 2021 година Производството е по чл.273 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Янк. Ил. К. против определение № 97/24.02.2021 г. по ч. гр. д. № 108/21 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260148/11.01.2021 г. по т. д.№ 1313/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя, на основание чл.225 ГПК, да бъде конституиран като главно встъпило лице, в качеството на съдружник в СД „ Интелсофт – Г., К. и сие „ – ответник по предявени от Ив. К. Гр., М. К. Гр. и Н. Г. Гр. установителни искове, за установяване членствени правоотношения на същите с дружеството - предявявайки срещу формално посочени като ответници всяка от главните страни по спора, искове с правно основание чл.95 ал.2 от ТЗ - за изключване на ищците като съдружници в Събирателното дружество – ответник, в евентуалност от уважаване на установителните им искове. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, излагайки съображения, че всяка от отречените да са налице от въззивния съд предпоставки за допустимост на главното встъпване, са налице. Така намира, че е предявил искове срещу всяка от главните страни в процеса, доколкото ги е посочил като ответници, че е предявил свое лично право като съдружник в Събирателното дружество и че претенциите му са несъвместими с първоначално предявените установителни искове за признаване на ищците качеството на съдружници в дружеството – ответник, доколкото с евентуално уважаване на исковете му за тяхното изключване би било несъвместимо признатото им право като съдружници. Изложени са допълнителни съображения, че упражняването на право по чл.95 ал.2 ТЗ в отделен процес неоправдано би забавило прекратяване на членството на ищците, при наличие на основания за това – неизпълнение на учредителния договор и поведение в противоречие с интересите на дружеството.

Ответните страни – И.Г., М.Г. и Н.Г. / наследници на починалия съдружник К.И. Г. / - оспорват частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за това, а от мотивите на атакуваното определение не е изводима очевидна неправилност.

Ответната страна - СД „ Интелсофт – Г.,К. и сие „ – заявява, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, по съображения, идентични с изложените от жалбоподателя, като допълнителни – че ако не би било допуснато главното встъпване, с уважаване на установителните искове на ищците съдружникът Я.К. би бил поставен в ситуация на съдружие с лица, чието поведение е несъвместимо с интересите на дружеството.

Страната е формулирала и обосновала с допълнителен селективен критерий свой въпрос по допускане на касационното обжалване, в която част отговорът не подлежи на съобразяване, при липса на подадена самостоятелна частна жалба, а и подадена такава би била недопустима, поради липса на правен интерес от конституиране на противна страна.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :

Ищците И.Г., М.Г. и Н.Г. твърдят, че след смъртта на наследодателя им - К. Г. – съдружник приживе в СД „ Интелсофт – Г., К. и сие „ и на основание чл.97 ТЗ са предявили пред ответното дружество желанието си за встъпване като съдружници. Предвид бездействието на съдружника Я.К. да признае правата им, същите твърдят, че са отправили заявление до Агенция по вписванията - Търговски регистър, за вписването си като съдружници, предвид наличие на изискуемата съгласно чл.97 ал.1 от ТЗ и достатъчна, според тях, предпоставка - отправено изявление за встъпване.

Производството по исканото от ищците вписване на качеството им на съдружници и промяна в представителството на дружеството - от И.Г. - е спряно до произнасяне по настоящия спор.Първоначалният петитум на исковата молба съдържа искане за признаване качеството на ищците на съдружници в СД „Интелсофт – Г., К. и сие „, вкл. по съображения, свързани с дадено от същите тълкуване на клаузи от учредителния договор на СД / чл.26 вр. с чл.18 от договора вр. с чл.68 от ТЗ /, както и евентуално искане - за прекратяване на СД, на основание чл.95 ал.2 ТЗ, поради „умишлено неизпълнение задълженията на преживелия съдружник, съгласно учредителния договор„. Формулиран е и петитум за изключване на съдружника Я.К., все предвид поведение на същия, осуетяващо признаване на членствените им права. С определение от 31.01.2020 г. по т. д.№ 1313/2019г. на СГС, влязло в сила, производството по предявения от ищците евентуален иск за прекратяване на СД – ответник, на основание чл. 95 ал.1 ТЗ, е прекратено. С определение № 261716/27.11.2020 г. по т. д. № 1313/2019 г. на СГС, предявените от ищците искове, за изключване на съдружника Я.К., квалифицирани с основание чл.95 ал.2 ТЗ, са отделени в самостоятелно производство. Следователно, предмет на производството по т. д.№1313/2019 г. на СГС остават единствено предявените искове, с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл. 71 ТЗ, за установяване качеството на ищците на съдружници в СД „Интелсофт – Г., К. и сие „. С молба от 08.01.2021 г. Я.К. е претендирал конституиране като главно встъпило лице по искове за изключване на ищците, на основание чл. 95 ал.2 ТЗ , от Събирателното дружество, в евентуалност от уважаването на исковете им за установяване на членствено правоотношение с дружеството. Като обстоятелства, обосноваващи, според Я.К., исковете му за изключване на ищците като съдружници, е заявено виновното им нарушаване на дружествения договор, изразяващо се в заявено за вписване в Търговския регистър, по партидата на дружеството качество на съдружници и за промяна в представителството на дружеството, без негово съгласие и нарушение на чл.17 б.”в” и „г” от дружествения договор. В евентуалност от неуважаване искането му за главно встъпване, е предявено искане за конституирането му като трето лице – помагач на ответника - СД „Интелсофт – Г., К. и сие „, което е уважено.

За да потвърди отказа на първоинстанционния съд, за конституирането на Я.К. като главно встъпило лице в производството, въззивният съд се е обосновал с това, че главното встъпване е допустимо, когато предявяваните от главно встъпващото лице права върху предмета на спора са несъвместими с претендираните по първоначалния иск, при това са противопоставими на всяка от главните страни в производството.

Действително, противно на развитието на производството, въззивният съд е счел за предмет на същото и конститутивен иск на ищците, за изключването на Я.К. от СД, но е обосновал липсата на предпоставки за конституирането му като главно встъпило лице и самостоятелно, спрямо действителния предмет на производството - установителните искове на ищците за качеството им на съдружници в СД . Така, въззивният съд е приел, че предявеното от ищците право за установяване на членственото им правоотношение в дружеството е лично, което обективно изключва възможността трето лице да би могло да го претендира. Доколкото изрично е посочил съвпадение в съображенията си за неоснователност на искането по чл.225 ГПК с тези, изложени от първоинстанционният съд, въззивният съд очевидно е съобразил, че Я.К. е предявил искове единствено срещу ищците, не и срещу ответника, както и че предмет на всеки от исковете - първоначални и на главно встъпилото лице - следва да бъде едно и също право / право с идентичен обект /, по начин такъв, че признаването му за една от страните, изключва признаването му за другата, в което се състои и изискването за несъвместимост.

В изложението по чл.274 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение по т. д.№ 2435/2016 г. на ІІ т. о. на ВКС; 2/ Преценката за допустимост на главното встъпване прави ли се въз основа на това дали претендираното от главно встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с разрешението в определение по ч. гр. д.№ 2763/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС ; 3/ Лично ли е правото на неограничено отговорния съдружник да иска изключване на евентуален съдружник в събирателното дружество ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради необходимост от изясняване точния смисъл на чл.95 ал.2 ТЗ , с оглед липсата на формирана съдебна практика по приложението му във връзка с чл.225 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение, поради обстоятелството, че въззивният съд неправилно се е произнесъл, съобразявайки като предмет на производството и предявен от ищците иск за изключването му, на основание чл.95 ал.2 ТЗ , доколкото действително предявеният такъв е бил отделен в самостоятелно производство.

Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с касационен довод за неправилност в частната жалба, поради допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. При това, визираното в изложението нарушение не се отнася до несъобразени от съда, въведени от страната, факти и правни доводи, относно обвързани с тези факти правни последици, релевантни за отговор относно допустимостта на главното встъпване, а се твърди непроизнасяне по доводите на страната, че предявеното от нея право има връзка с предмета на първоначалните искове, че е предявено и срещу ответното дружество, както и че са предявени самостоятелни права върху предмета на спора. Следователно, не е обосновано по начало процесуално нарушение на съда, при това съществено - от естество да е повлияло на правния резултат, а несъгласието с правните изводи на съда, за липса на предпоставки за допустимост на главното встъпване, не е от естество да обоснове само по себе си порок, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.

Вторият от въпросите формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не се явява обоснован допълнителния, с посоченото определение на състав на ВКС. Въззивният съд, вкл. препращайки към мотивите на първоинстанционния, с изявление за солидаризирането си със същите, не е отрекъл необходимостта от изследване несъвместимост на предявеното от Я.К. потестативно право по чл.95 ал.2 ТЗ, с предявените от ищците лични права за установяване на членство в СД – ответник . Именно изхождайки от личния характер на предявените от ищците права, съдът е отрекъл изобщо възможността обекта на предявеното от Я.К. право, по реда на чл.225 ГПК, да е идентичен с този на правото на ищците, предвид което претенцията му върху същия да конфронтира с претенциите на ищците. Членственото правоотношение на ищците, като съдружници и ако би било установено, не е несъвместимо с членствено правоотношение в същото дружество на други лица, респ. на Я.К., а предмета на предявения от него иск е съвсем различен – в упражняване на потестативно право за прекратяване на претендираното за установяване членство на ищците в СД - ответник, доколкото би било признато от съда. За да би било допустимо главното встъпване, отричането на правата на ищците, като съдружници в СД , следва да е изводимо от притежавано и противопоставено от главно встъпилото лице право, а не от резултата от упражнимо от него потестативно право и настъпваща по силата на уважаването му промяна в правната сфера на ищците.

Третият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващ извод на въззивното определение, нито формално със съдържанието на мотивите му. Съдът не е квалифицирал предявеното по Я.К. , по реда на чл.225 ГПК, право, а е изхождал от предмета му, спрямо предявените от ищците лични права. Отделно би бил необоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като сочената като нуждаеща се от тълкуване правна норма – на чл.95 ал.2 ТЗ – не е нито непълна, нито неясна или противоречива, нито изобщо има отношение към отговор на въпроса за упражнимото с иска, уреден в същата, потестативно право.

Достатъчно за обосноваване недопустимост на главното встъпване в конкретния случай е липсата на предявено спрямо дружеството - ответник право, изискването за което не е изпълнено с формалното му посочване като ответник, без обстоятелствена част и петитум на иск срещу същото.

Поради това, отговор в позитивен, досежно наличието на останалите предпоставки за главно встъпване, смисъл, отново би бил недостатъчен да обоснове неправилност на атакуваното определение, още по-малко извод за

„очевидна неправилност„ в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.При това страната я обосновава с неправилно съобразен от въззивния съд предмет на производството, което, както вече се посочи, не се е отразило върху решаващ извод по приложението на чл.225 ГПК .

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 97/24.02.2021 г. по ч. гр. д.№ 108/21 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.