О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май , две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №2589/2021г.,взе предвид следното
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „БНП П. П. Ф. С.А. клон България (Клон на чуждестранен търговец, с ЕИК 204915054 ) срещу решение №72 от 06.04.2021г по в гр. д № 46/2021г, поправено с решение №60 от 21.03.2022г на Смолянски окръжен съд. След частична отмяна на решение №10173 от 23.12.2020г., постановено по гр. дело №141/2020г. по описа на Районен съд гр. Мадан, с което първоинстнационно решение искове на Я. Н. К. и Е. Н. К., първият предствляван от своя законен представител Е. Х.,а вторият действащ със съгласие на последната, предявени на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр чл.22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за признаване на установено, че сключеният на 15.03.2016г между наследодателя им Н. К. и „БНП П. П. Ф. ЕАД София потребителски кредит е недействителен, заедно с иск на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 7774,65лв, са били изцяло отхвърлени срещу „БНП П. П. Ф. С.А. клон България КЧТ - правоприемник на кредитодателя, въззивният съд е уважил установителия иск за недействителност на договора, като е осъдил ответника и понастощем касатор да заплати на двамата ищци Я. Н. К. и Е. Н. К. сумата 7139, 70лв, със законните последици .
В касационната жалба се излагат оплаквания за очевидна неправилност на решението и противоречие с материалния закон поради неправилно тълкуване и несъответно прилагане на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК.
В изложение се сочат основаниията на чл. 280 , ал.1 т.2 и чл.280,ал.1 т.3 ГПК по отношение на конкретно оспорвани от касатора мотиви на въззивната инстанция, Първият правен въпрос се свежда до прилагането на чл.10 , ал.1 ЗПК в частта, изискваща при писмената форма договорите да се представят в еднакъв шрифт, не по - малък от 12, което според касатора не е в съответствие с Директива 2008/48 ЕО, несъдържаща подобни изисквания при правната хармонизация, а също и поради непропорционост на санкцията по чл. 22 , във вр. чл. 23 ЗПК в този случай, който въпрос счита за разрешен в противоречи с актове на СЕС . Основание за допускане на решението до касационно обжалване се обосновава с оспорване на мотива на ОС Смолян, че договорът действително е съставен с размер на шрифта по - малък от 12 с което не са спазени изисквания на чл. 10 , ал.1 ЗПК и поради това е нищожен . Поддържа се, че Директива 2008/48/ЕО не предвижна изикване като изтъкнатото в цитираната норма, каквото българския законодател е въвел допълнително . Хармонизацията на изискванията в защита на потребителите и императивния характер на Директивата не допускат въвеждане на изискване за размер на шрифт. Различни от предвидените в този акт на общностното право изисквания съдът не следва да прилага поради примата на правото на ЕС. Поради това се поддържа основание по чл.280, ал.1т.2 ГПК и противоречие с практика на СЕС в решение по дело С-331/2018 и решение по дело С-42/2015. Тъй като ВКС не е разглеждал приложението на чл. 10, ал.1 ЗПК в оспорваната част на нормата, изтъква се и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпорса
На следващо място се поставя въпрос за точното прилагане на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК Оспорва се мотива на ОС Смолян, че договорът не отговаря на изискванията на този норматив при потребителските кредити . Съдът е приел, че посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти от които е формиран и дали те са в съответствие с чл.19 , ал.1 ЗПК Съждението се оспорва като очевидно неправилно и произволно по отношение на извършени от въззивния съд пресмятания, тъй като ГПР по конкретния договор е 39,60 % и е посочен, в съответствие с чл. 19, ал.2 ЗПК .Нормата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, който възпроизвежда текста на чл.10(2) на Директива 2008/48 /ЕО не предвиджа да се посочват отделни компоненти при ГПР,а според касатора, въззивният съд е приел нищожност поради непосочването на индивидуалните компоненти. Сочи се основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК,по приложението на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и по въпроса какво точно следва да съдържа договора за потребителски кредит по отношение годишния процент на разходите (ГПР)
Постъпил е отговор от ответниците по жалбата чрез адв. М. О. от АК Смолян Не се поставят обуславящи за изхода на спора въпроси.Такива не са изрично формулирани. Изтъква се липса на основание за допускане на решението до касационно обжалване поради липсата на правен въпрос в изложението.Изложени са обстойни съображения по същество, касателно всички поддържани основания за нищожност по чл.22 ЗПК и в оспорване доводите на касатора, като е приведена и практика на СЕС , с която въззивното решение е съобразено
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че и в двата раздела на изложението е отговорено на изискването за посочване на правен въпрос. Първият от въпросите е за съответствието с на нормата ва чл.10, ал.1 ЗПК в частта, предвиждаща изискване за размер на шрифта, с хармонизираните изисквания на общностното право, в частност Директива 2008/48 ЕО.
Поставеният въпрос не отговаря на общия критерии в чл. 280,ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда при провеката на договора за нищожни краузи и по него съдът по същество е възприел правните доводи на касатора. Предвид съдържанието на обжалваното решение, въпросът се поставя некоректно, тъй като защитата извежда значението му за спора от мотиви, обратни на ясно изложените от съда в обжалваното решение. По фактите въззивният съд на свой ред е приел, че договорът е бил изписан с шрифт11,т. е по - малък от минималното законово изискване, но се е солидализирал с приетото от първоинстанционния съд, че този факт не е основание за извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК сам по себе си и няма основание за санциониране на кредитодателя по тази причина. Последният, понастощем касатор е санкциониран по чл. 22 и чл. 23 ЗПК с въззивното решение, в което е приета нищожност на клаузи в договора поради констатация за нарушение на други повелителни норми .
При това положение, обсъждането на съображенията за наличие на специалното основание по чл. 280 , ал.1 т.2 ГПК е безпредметно, но за пълнота следва да се изтъкне, че в оспорваната част нормата на чл.10,ал.1 ЗПК не транспонира Директива 2008/48 ЕО, което не означава, че е в противоречие с този акт на общностното право. Същевременно, нормата не е приложена от националния съд в несъотвествие с ДФЕС в областта на тази директива и доколкото чл.3, във вр чл.8 от Директива 92/13 / ЕИО допуска приемането или запазването в сила на по-строги разпоредби, целящи да осигурят максимална степен на защита на потребителите на ниво национално законодателство, те може да се вземат предвид, но трябва да се дължи сметка за нормативния контекст, който заедно с преценяваната за неравноправен характер клауза опредея правата и задълженията на страните (С-738/19; С-807/19) Този е бил критерият и при постановяване на обжалваното решение. Въззивният съд не е извел от оспорваната норма непропорционална санкция, нито въз основа на оспорвания текст е наложил такава на ответника по иска, както необосновано се твърди .
Въззивното решение е основано на извод за нарушение на други повелителни норми на ЗПК, включително на изискванията на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, с която норма е транспониран текста на чл.10(2) на Директива 2008/48 /ЕО .Останалите изиквания, визирани в чл.11, ал.1 т.1-9 и т.11 ЗПК в защита на потребителите, са прети за спазени. В договора е означено дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погаситен план, неразделна част от договора с вписани 60 бр. месечни погасителни вноски, при фиксирана месечна падежна вноска - 318,05 лв., с точни дати за погасяване на отделните вноски, в които вноски безспорно е включен посоченият фиксиран лихвен процент, без да е посочвано какво още . Лихвата е възнаградителна, уговорена за целия срок на издължаване.Въззивният съд изрично е посочил, че не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската какви части от лихвата и главницата погасява, което оплакване в жалбата на ищите срещу първоинстанционното решение е приел за неоснователно. Констатирано е от съдържанието на договора, че застрахователна премия в размер на 2 688 лева. по застраховка защита на плащанията е разделена на равен брой вноски, (съответстващ на посочения брой вноски рпо договора, в поле брой погасителни вноски)
и е част от всяка месечна погасителна вноска, съгласно чл. 2 от Условията по договора.
Изхождайки от легалната дефиниция на годишния процент на разходите (ГПР) в чл.19, ал.1 ЗПК въззивният съд е намерил, че така уговореното плащане влиза в нейния обхват. В настоящия случай разходите такса ангажимент и застрахователната премия е следвло да бъдат включени в годишният процент на разходите, тъй като са разход пряко свързан с кредита, същевременно премията е част от месечната погасителна вноска по погасителния план(без да е посочено каква част, тъй кредитодателят е смятал и ответникът поддържа, че не дължи да посочва и обосновава подобна разбивка).В посочения процент на ГПР по дотовора обаче, застрахователната премия е изключена като величина, формираща ГПР. Изследван е договор за кредит, сключен с потребител на 15.03.2016година, по силата на който кредидодателят е предоставил сума в размер на 8000 лева, за срок от пет години, платим за срок
60 месечни погасителни вноски, всяка по 318.05лева, с годишен процент на разходите посочен в размер на 39.60%
и лихвен процент в размер на 31.95%, с посочена обща
стойност на плащанията - 19083лв. Към момента на сключване на процесния договор – 15.03.2016 г. е приета разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г.) При включване на застрахователната премия, подлежаща на изплащане с месечни вноски (т. е на годишна база) , размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19,ал4 ЗКП- императивна норма, предвиждаща да не се надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.(към момента на сключване на договора последната е определена на 10%)
Освен изтъкнатото, че с посочването на процент ГПР, който не съответства на параметрите на договора, се заобикаля законово изискване, въззивният съд се е позовал на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС като е приел посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР за невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6,параграф 1, буква г от Директива 2005/29. Невярната информация е окачествил като заблуждаваща търговска практика на основание член 6,параграф 1 от същата директива, като е отнесъл случая в приложното поле на чл.4 , пар 1 от Директива 93/13 ЕИО. Същевременно, след като определеният в процесния договор ГПР е 39, 60%, но без да са включени разходите за застрахователна премия по разделПараметри и условия
и т. 2 от Условията по договора, и при положение, че включването им в ГПР води до надвишаване на законово установеното - по изричното предвиждане на чл. 19, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК, е костатирана нищожност. Нарушаването на нормата влече последиците на чл. 22 чл. 23 ЗПК,които въззивният съд диспозитивно е постановил с обжалваното решение, като е уважил педявените искове .В мотивите е добавено съображението, че законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При процесния договор размерът на погасителната вноска, умножен по срока за издължаване на кредита отговаря на посочената в договора общата сума, дължима от потребителя, но посоченият размер на погасителна вноска не отговаря на посочените параметри в договора.Дори при калкулирането на дължимата месечна сума от застрахователната премия, размерът на погасителната вноска не е такъв, какъвто е посочен в договора, а е значително по-нисък.
Предвид решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото, които са обусловили крайния извод, поставеният втори въпрос - за тълкуване и прилагане на чл.11,ал.1 т.10 ЗПК в насока необходимо ли е освен посоченото в нормата, договорът да съдържа и методика за формиране на ГПР , не е обусловил изводите на съда и не е отговорено на общо изискане в чл. 280 , ал.1 ГПК за поставяне на относим правен въпрос, произнесен в решението и обуславящ за формираната воля на съда.Необосновано се сочи и основание на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК за това какво точно следва да съдържа договора в насоката, регламентирана от чл.11,ал.1 т.10 ЗПК . Отговорът на въпроса в накока, решаваща за изхода на делото в случая е еднозначен.По отношение на ГПР договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита .
Съображенията, че решението се основава на очевидно неправилни изводи и пресмятания се навежда без конкретна обосновка и без да кореспондира с фактите по делото. Не е налице и основание по 280 , ал.2 предл трето ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Очевидна неправилност, като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.
Ответниците по касационната жалба са представлявани и защитавани от адв.М. О. безплатно, на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. На последвата следва да се присъди адвокатско възнаграждение дължимо от касатора, опредено от съда в размер на 1394лв, за настощата инстанция .
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд състав на ІІІ г. о .
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №72 от 06.04.2021г по в гр. д № 46/2021г, поправено с решение №60 от 21.03.2022г на Смолянски окръжен съд
Осъжда „БНП П. П. Ф. С.А. клон България (Клон на чуждестранен търговец, с ЕИК 204915054) да заплати на адвокат М. М. О. от АК Смолян адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1394лв .
Определението не подлежи на обжалване .