ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405

гр. София , 27.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4- ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Марков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като разгледа докладваното от И. П. Ч. касационно търговско дело № 20218003901443 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ответника в обезпечителното производство „Д. Ш. Л. “, Маршалски острови с рег.№ 93554 в качеството му на собственик на моторен кораб „Сиберия“ IMO 8833881 чрез адвокат Х. Р. срещу Определение № 129 от 01.06.2021г. по ч. в.т. д.№ 312/2021г. Апелативен съд Варна. С последното след отмяна на определението по т. д.№ 298/2021г. на ОС Варна, на основание чл.364а, ал.4 КТК във вр. с чл.397,ал.1,т.3 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „С. Ш. Л. “, дружество, регистрирано съгласно законите на Маршаловите острови, и „Д. М. Б. енд Т. Л. , регистрирано съгласно законите на ОЕА, срещу „Д. Ш. Л. “ с предмет осъждането на „Д. Ш. Л. “ да заплати солидарно на молителите сумата 283 752 щатски долара, претендирана като заплатени вноски по развален предварителен договор за продажба на моторен кораб „Сиберия“ IMO 8833881, флаг Панама, обективиран в споразумение - част Четвърта към договор за беърбоут чартър № ВВС-15 SY от 23.05.2019г., сключен между „С. Ш. Л. и „Д. Ш. Л. “, чрез налагане на обезпечителна мярка арест на моторен кораб „Сиберия“ IMO 8833881, находящ се на пристанище Варна, при условията на внасяне на парична гаранция в размер на 24 000 щатски долара.

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд като „неоснователно и несъобразено със закона, силно увреждащо интересите на дружеството“. Частният касатор не оспорва сключването на договора за беърбоуд чартър с „Д. Ш. Л. и допълнително споразумение към него за покупка на кораба, както и прекратяването на договора от собственика поради неплащане на уговорените суми за продажбата, но излага подробни съображения, че при тази фактическа обстановка, наемателят дължи на собственика на кораба суми за наем и плащания по предварителния договор за продажба. Позовава се на уговореното за разрешаването на спора приложимо английско материално право и излага обстойни доводи, че като продавач има право да задържи „депозита” при прекратяване на договора поради неплащане на цената от купувача „Джуно шипинг“. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че претенцията е основана на извъндоговорен източник - на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не съставлява морски иск по смисъла на чл.1 от Международната конвенция за арест на кораби от 1999г. - б./f/ и б. /v/, които визират вземания по договор за наем и продажба на кораб. Споделя като правилни изводите на ОС, че представените доказателства не формират извод за вероятна основателност на бъдещия иск. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/Трябва ли бъдещият иск, чието обезпечаване се иска, да бъде достатъчно индивидуализиран по страни, предмет и основание. Поддържа, че са налице предпоставките по „чл.280,ал.1,т.2 ГПК“ по процесуалноправния въпрос за обезпечаване на неконкретизиран по предмет и основание бъдещ иск и за преценка на вероятната му основателност с оглед определения по ч. гр. д.№ 2188/2008г. и ч. гр. д.№ 1854/2008г. на ВКС, ГК, които не са приложени като актове. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че в молбата за налагане на обезпечителни мерки не са представени доказателства за правосубектността на бъдещия ответник и отсъства заявен петитум на бъдещия иск. Твърди че е налице противоречие между претенцията и изложените обстоятелства, тъй като молителите потвърждават, че са неизправна страна по договора за беърбоут чартър и той е прекратен поради неплащане от тяхна страна на дължими суми, но въпреки това излагат „претенция за разваляне на договора за продажба на кораба” и връщане на платената цена;

2/ „Допустим ли е искът“ за налагане на обезпечителни мерки, когато не е подкрепен с писмени доказателства като се твърди противоречие с определението по ч. гр. д.№ 9/2009г. на 4 г. о. на ВКС и с определение по ч. т.д. № 601/2011г. на 2 т. о. на ВКС.

3/Действали ли са ищците добросъвестно или са действали недобросъвестно при злоупотреба с процесуалното си право на бъдещ иск. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която, злоупотребата е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, когато страна знае, че не го притежава, но го упражнява с цел да бъдат увредени права и законни интереси.

4/ Конкретна ли е и правилна преценката на съда за необходимостта от предоставянето на гаранция. Позовава се на практика на ВКС.

В съвместен писмен отговор „С. Ш. Л. “, и „Д. М. Б. енд Т. Л. оспорват основателността на частната касационна жалба и обосноваването на искането за допускане на обжалването.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: При произнасянето си с атакуваното определение съставът на Варненския АС е констатирал, че молителите са посочили ясно петитума на бъдещите си искове - осъждането на ответника, индивидуализиран в молбата за обезпечение на иска с посочване на регистрацията му съгласно законите на Маршаловите острови, фирмено наименование и регистриран адрес, да възстанови сумата 283 752щ. д. солидарно на двамата молители при условията на активна солидарност: на „С. Ш. Л. “ в качеството му купувач по предварителен договор за покупка на кораба „Сиберия“ /част Четвърта към договора за беърбоут чартър от 23.05.2019г./, а на втория - „Д. М. Б. енд Т. Л. в качеството му на лице извършило дължимите по договора за покупка на кораба плащания от името на първия молител и по негово възлагане. Счел е, че последователно и безпротиворечиво са изложени фактите, които молителите са въвели като основание на претенцията си: сключването на договора за беърбоут чартър от 23.05.2019г. и споразумението - Част четвърта към него за покупка на кораба между „С. Ш. Л. “ и ответника по молбата - корабособственик; плащане на частични вноски от покупната цена на собственика от втория молител в размер на 283 752 щ. д. /три вноски от по 94 584 щ. д./, съгласно възложеното му от първия; неплащане на пълната продажна цена на кораба; последвало прекратяване от ответника на договора за чартър и споразумението за продажба и искане за предаване на кораба; насрещно искане от „С. Ш. за възстановяване на частта от платената цена за продажбата; отказ от ответника и неоснователно задържане на получената сума от 283 752 щ. д.

При тези обстоятелства въззивната инстанция е приела, че очертаната в молбата претенция има характер на бъдещ морски иск по смисъла на чл.3,ал.2 във вр. с чл.1, /1/, б. „v“ /спор произлизащ от договор за продажба на кораб/ от Международната конвенция за арест на кораби от 1999г., в сила на Р България от 2011г. Установила е, че от приложения сертификат за регистрация в Панама се установява, че корабът „Сиберия“, IMO 8833881, плаващ под панамски флаг е с корабособственик ответника по молбата, че са представени доказателства за регистрация на дружествата и относно лицата, които ги представляват. При тези констатации е прието, че бъдещият иск е допустим, както и че е налице обезпечителна нужда - бъдещите ищци претендират заплащане на парични суми, а ответникът няма имущество в страната, с което да обезпечи изпълнението. Прието е, че бъдещият иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, доколкото основателността му е обусловена от установяване на всяко едно от фактическите обстоятелства, изложени като негово основание, поради което обезпечението следва да се допусне при представяне на доказателства за внесена парична гаранция, чийто размер следва да се определи спрямо евентуалните вреди, които биха накърнили патримониума на ответника от евентуално неоснователно допуснатото обезпечение. Тези вреди са определени в размера на сумата 24 000 щатски долара, каквато е цената на договорения наем по прекратения беърбоут чартър за срока по чл.390,ал.1,изр. първо ГПК за предявяване на бъдещия иск.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение счита, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.

Постановеното определение е валидно и допустимо, поради което уважаването на искането за осъществяване на факултативния касационен контрол може да бъде постановено само при обосноваване на въведеното от частния касатор основание - в случая чл.280,ал.1 ГПК, което предпоставя посочване на значим правен въпрос, разрешен от въззивния съд, включен в предмета на спора и от значение за изхода на конкретния такъв. В изложението си страната не въвежда въпрос с очертаната в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правна характеристика. Поставените от него въпроси не са от значение за формиране на решаващата воля на съда, а са относими към правилността на обжалвания акт и преценката на съда по фактите и тяхното възприемане.

Първият въпрос е и хипотетичен, тъй като е предпоставен от теза на страната за нередовност на исковата молба при изложени от въззивната инстанция съображения в обратен смисъл. Следователно, отсъства съществена негова характеристика - да е обуславящ. Същевременно въззивната инстанция не е заела противно на поддържаното от страната становище - че бъдещият иск, предмет на молбата по чл.390 ГПК, не следва да бъде индивидуализиран.

В контекста на първия въпрос частния касатор се позовава и на отсъствие на доказателства за собствената си правосубектност - обстоятелство, което той като страна, инициираща частното касационно производство, изрично признава за съществуващо като очертава своята правосубектност със същите индивидуализиращи признаци, посочени и в молбата за обезпечение на бъдещия иск - място на регистрация, фирмено наименование, седалище и адрес на управление. Страната се афишира и като собственик на процесния кораб, представя и доказателства за възложена на адв. Р. представителна власт от страна на дружеството „Джуно шипинг Лтд.“, посочвайки, че то е „учредено съгласно законите на Маршалските острови, действащо чрез неговия директор Р. Л. , който е упълномощил процесуалния представител адв. Р..

По довода за противоречие на обстоятелствата, на които е основан бъдещият иск, частният касатор не държи сметка, че видно от представената кореспонденция, договорът за чартиране и за продажба е прекратен не от чартьорите/купувачите, а от собственика, в какъвто смисъл са твърденията на бъдещите ищци, по повод на което прекратяване е възникнал спорът за връщане на платените вноски, който ще е предмет на бъдещия иск. Безпредметно е искането за допускане на частното касационно обжалване по втория въпрос, тъй като безпротиворечиво е в съдебната теория и практика, че молбата за обезпечение на бъдещ иск не е недопустима, независимо че не е подкрепена с убедителни писмени доказателства.

Паралелно с това, отсъствието на убедителни писмени доказателства не е абсолютно условие за допускане налагането на обезпечителната мярка, тъй като предпоставките за допускане на обезпечението по чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК са алтернативни, а не кумулативни. Съгласно т.5 от мотивите към ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т. е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал.3 ГПК).

В конкретния случай допустимостта на иска е обоснована с: - правото да се предяви морски иск по смисъла на чл.1, /1/, б. „v“ от Международната конвенция за арест на кораби от 1999г., в сила на Р България от 2011г. - спор, имащ за източник /възникнал, произлизащ от/ договор за продажба на кораб като Конвенцията визира „всякакви спорове, произлизащи от договор за продажба на кораб”;

- надлежно упражняване на право на арест на кораб, собственост на лицето, носещо отговорност по отношение на морския иск - чл.3,ал.2 от Конвенцията; - при неопроверган интерес на молителите от обезпечението на бъдещия осъдителен иск за парично вземане към собственика на кораба.

Третият въпрос няма очертана връзка със спора, неясна е и релевантността му за обезпечителното производство. Злоупотреба с процесуално право на бъдещ иск, по отношение на който е поискано и допуснато обезпечение би било налице, ако такъв иск не бъде предявен в определения от съда срок, а като обезпечение при евентуална злоупотреба е изискано внасянето на паричната гаранция.

Този въпрос, както и четвъртият са изцяло по правилността на въззивния акт, по съществото на искането за обезпечение на бъдещия иск. Същите нямат правна характеристика, а са твърдение за неправилна преценка на въззивната инстанция, че ищците не притежават право, което упражняват и целят единствено увреждане на ответника, както и неправилна преценка относно определянето на гаранцията - чл.391,ал.3 ГПК. Тези твърдения са ирелевантни за въведеното от страната общо основание - чл.280,ал.1 ГПК, при което касационното обжалване може да бъде допуснато.

Аргументите, изложени от жалбоподателя, че според уговореното приложимо за спора материално право /английското законодателство/, той има право да задържи частта от платената цена по разваления договор за продажба, са извън пределите на настоящото производство и са от компетентност на арбитражната институция /арбитража в Лондон съгласно условията на Лондонската асоциация на Морските арбитри/, на която е възложено разрешаването на материалния спор по силата на арбитражната клауза на чл.26 от договора.

Българското процесуално право в случая е приложимо единствено в обезпечителната процедура на мярката „арест на кораб” по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на КТК /като обезпечителна мярка, състояща се в задържане или ограничаване преместването на търговски кораб за обезпечаване на предявен или бъдещ морски иск по смисъла на чл.1,ал.1 от МК за арест на кораби, съотв. иск по чл.365,ал.1/ във вр. чл.2,ал.4 от Конвенцията, предмет на настоящото обезпечително производство, инициирано пред компетентния окръжен съд по местонахождението на кораба за обезпечаването на бъдещия морски иск по чл.364а, ал.1 КТК във вр. с чл.1 /1/ от Конвенцията, като законодателство на държавата, в която е поискан арестът.

Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответната страна не е депозирала такова искане, съответно не са и приложени доказателства за сторени разходи за изготвянето на съвместния отговор на частната касационна жалба.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Определение № 129 от 01.06.2021г. по ч. в.т. д.№ 312/2021г. Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.