Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Мартин Аврамов

по касационно административно дело № 11812/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК вр. чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Пазарджик, представляван от адвокат С. В., против Решение № 796/25.10.2022 г., постановено по административно дело № 672/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

С оспорения съдебен акт е обявена нищожността на Решение № 231/25.11.2013 г., взето по Протокол № 13 на Общински съвет – Пазарджик, с което е одобрен проект на ПУП – ПР и ПЗ, обхващащ част от Зона с потенциал за икономическо развитие, в частта му, с която се променя площта на ПИ 55155.508.8 с обща площ 4 557 кв. м. с отреждане по предходния план „за зелена площ“ и образуване от него на нов УПИ XII-8 с площ 742 кв. м (с кадастрален номер 55155.508.855), като се променя предназначението му „за обществено обслужване“ с предвиждане за застрояване.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената пред Административен съд – Пазарджик жалба.

Ответната страна „И. С. ЕООД се представлява от адвокат Л. К., който оспорва касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмена защита.

Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното решение не страда от сочените касационни основания.

Правилно съдът се е произнесъл само досежно валидността на оспорения административен акт, тъй като неговото оспорване с твърдения за унищожаемост е било преклудирано. Верен е и изводът му относно наличието на правен интерес от оспорването по реда на чл. 149, ал. 5 АПК от страна на „И. С. ЕООД, което дружество се легитимира като собственик на имот, съседен на процесния, тоест е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ.

За да обяви нищожността на административния акт в оспорената част, съдът е развил мотиви за драстично и съществено нарушение на материалния закон и по-конкретно на императивните разпоредби на чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ и на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ.

Съгласно чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел промяна на предназначението на терени, определени с подробните устройствени планове за озеленени площи, освен в случаите по ал. 2, т. 1 и по чл. 62а, ал. 2 - 5 ЗУТ. Не е спорно по делото, че не са налице изключенията, предвидени в цитираната норма, а именно няма данни за започнала процедура за отчуждаване, а изключението по чл. 62а, ал. 2 ЗУТ е приложимо, само ако зелените площи не са реализирани, докато в случая е установено точно обратното. Разпоредбата на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ отново съдържа директна забрана – не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове.

За да разреши правния спор, съдът е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза, заключението по която е установило релевантните факти. Вещото лице е констатирало, че за част от имот с идентификатор 55155.508.8, обособен като имот с идентификатор 55155.508.855 с площ от 742 кв. м, се променя отреждането от „площи за озеленяване“ на имот „за обществено обслужване“. При извършения оглед на място е установено също така, че предвидените площи за озеленяване са реализирани и в момента съществуват като такива.

При установените факти, правилно първостепенният съд е приел, че оспореният акт е постановен при пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма и напълно е лишен от материалноправно основание, което обуславя неговата нищожност. Пряко е нарушена императивната разпоредба на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ, съдържаща безусловна забрана – да не се променя предназначението на съществуващи и реализирани съгласно предвижданията на устройствен план озеленени площи в урбанизирана територия.

Настоящият съдебен състав споделя решаващия извод на първостепенния съд за нищожност на оспореното решение.

Порокът „материална незаконосъобразност“ се отразява на същинското съдържание на акта и се изразява най-общо в несъответствие между разпореденото с акта и приложимите материалноправни норми, като по правило това несъответствие води до унищожаемост на акта. В правната теория се приема, че при особено тежък и съществен порок на основанието по чл. 146, т. 4 АПК, който подлежи на преценка във всеки конкретен случай, с оглед на неговите специфики, административният акт може да бъде прогласен и за нищожен - например когато актът е изцяло лишен от законова основа или когато е налице пълна липса на условията, уредени в хипотезата на приложимата правна норма, или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай, оспореният административен акт е със съдържание, каквото не би следвало да съществува въз основа на действащия спрямо възникналото правоотношение материален закон, тоест представлява акт, изцяло лишен от законова основа. Налице е особено тежък порок, правещ невъзможно съществуването на акта и определящ го за нищожен.

Предвид изложените мотиви, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Постановено е при точно тълкуване и прилагане на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените факти са възприети мотивирани и логично издържани правни изводи.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, поради което О. П. следва да бъде осъдена да заплати на „Ико стил“ ЕООД сума в размер на 1400 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 796/25.10.2022 г., постановено по административно дело № 672/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на „Ико стил“ ЕООД, [ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ