Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение за издаване на тълкувателно решение, с което да се отговори на следните въпроси:

а. Кои участници в движението следва да се приемат за деца по смисъла на чл. 123 ППЗДвП.

б. По какъв начин водачите на моторните превозни средства са задължени да преминават покрай деца на пътя или в близост до него, когато не се намират под контрола на възрастни.

1. Досежно съдържанието на понятието "деца". В съдебната практика нееднакво се тълкува съдържанието на понятието деца с оглед на тяхната възраст. В едни случаи се приема, че това са децата, ненавършили осемнадесет години, независимо от тяхното физическо развитие и интелектуално ниво. Това са непълнолетните и малолетните, които до достигане на пълнолетието им все още не са придобили стабилни навици за личната си безопасност, когато те извършват движение по улиците и пътища. В други случаи се приема, че понятието "деца" обхваща само малолетните - тези, които не са навършили четиринадесетгодишна възраст. Върховният съд, Общото събрание и наказателните колегии, намира за правилно второто становище. В Закона за движение по пътищата и другите закони и наредби не е дадено определение за това понятие "деца". За разлика от всички други участници в движението децата се характеризират преди всичко с ниската си възраст. Те нямат стабилни навици за личната си безопасност и поради намалена способност правилно да възприемат и да реагират на измененията в пътната обстановка. В нашето право малолетните деца не носят отговорност за техните действия, защото се приема, че те не разбират свойството и значението на извършваните от тях деяния и не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки. Освен това до тази възраст децата, колкото и да са добре физически развити, могат да бъдат разпознати по видими външни признаци от останалите - възрастни участници в движението. Непълнолетните поради ниската си възраст не винаги правилно възприемат опасностите, които произтичат от съвместното движение на моторни превозни средства и пешеходци. Непълнолетните обаче много повече се приближават по своята физика и интелект към възрастните и се отличават от малолетните. Преценката на водачите на моторни превозни средства за наличие на деца на пътя се изгражда преди всичко от външните, видими признаци с оглед на възрастта и ръста на детето, а след това на неговите прояви на правилно или неправилно реагиране при конкретната пътна обстановка. В подкрепа на това тълкуване за различаване на децата от другите участници в движението следва да се прибави, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДвП след успешно полагане на изпит от непълнолетен, който е навършил шестнадесет години, му се поверява управлението на мотопед, а на навършилия седемнадесет години - колесен трактор. Следователно "деца" по смисъла на чл. 123 ППЗДвП са онези участници в движението, които не са навършили четиринадесетгодишна възраст.

2. По въпроса как трябва да преминават водачите на моторните превозни средства, когато на пътя или в близост до него се намират деца. При възприемане дете на пътя или в близост до него водачът е длъжен да намали скоростта на движението или да спре, за да бъде предотвратено увреждането на детето. На пътя се намира детето, както когато то заема платното за движение, така и когато то е на тротоара или на банкета. Намаляването на скоростта на движението се извършва във всички случаи от момента на възприемане на детето независимо от близостта му до мястото, където ще премине превозното средство, и обстоятелството, дали то възприема, или не приближаването му. Скоростта на движението трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при преминаването покрай детето при всички случаи безопасност, включително и когато настъпи рязко изменение в пътната обстановка в резултат на необмислено и опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в ниска възраст не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, законът възлага на водачите да ги предпазват, когато преминават покрай тях. При настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не се намира при условията на чл. 15 НК. Като се е движил с несъобразена скорост при такива пътни ситуации, той сам се е поставил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на произшествие с резултат. Общественоопасните последици настъпват от виновното нарушаване на изискванията по чл. 123 ППЗДвП. А щом е налице нарушаване режима на скоростта на движението, деянието не е случайно. Спиране на моторно превозно средство се налага в онези случаи на пътни ситуации, при които движението и с най-минималната скорост представлява опасност за увреждане на детето, което се намира на пътя или в близост до него. С оглед на това следва да се приеме, че намаляването на скоростта на движението или спирането на пътно превозното средство като две предписани алтернативи от правилата за движение за безопасно движение, за безопасно преминаване покрай деца зависи от степента на опасността, която представлява детето, и възможността то да навлезе в платното за движение. Детето представлява опасност за движението само когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме по време на движението, щом то се е намирало на пътя. При появяване на дете в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, което е излязло от закрито място, от което предварително обективно не е могло да се възприеме, при настъпване на вредни последици не е налице виновно нарушаване на изискванията на чл. 123 ППЗДвП. Следователно според предписанията на закона децата трябва да се намират на пътя или в близост до него, за да могат да бъдат възприети от водача и съответно от този момент да възникне за него задължението да вземе необходимите мерки за тяхната безопасност. Детето не представлява опасност за движението, когато то се намира под контрола на възрастен на безопасно място от пътя и то се държи за ръка или по друг начин е възпрепятствувано навлизането му по платното за движение. Самото придружаване от възрастен човек, който не държи детето, не е контрол, защото не се отстранява опасността от предприемане на изненадващи действия от страна на детето.

Въз основа на изложените съображения Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

1. Деца по смисъла на чл. 123 ППЗДвП са онези участници в движението, които не са навършили четиринадесет годишна възраст.

2. Водач на пътно превозно средство, когато преминава покрай деца на пътя или в близост до него, е длъжен при всички случаи да намали скоростта на движението до такива предели, които му гарантират безопасно преминаване.

Спиране на превозното средство се налага, когато при движение и с най-ниска скорост не се отстранява възможността да се увреди детето