О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5141

гр.София, 11.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

трети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2481/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалба на К. Т. И., З. И. И., „Ганеша 2012“ ЕООД и „В ИСИЕ И“ ЕООД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 346 от 27.03.2024 г. по гр. д.№ 1923/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр. д.№ 12185/ 2016 г., и като краен резултат по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ са отнети в полза на държавата на основание чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ от З. И. И. - сума в размер 25 000 лв.. представляваща равностойността на отчуждените 2 500 броя акции от капитала на „Електра 999“ АД и на основание чл.8 от ЗОПДИППД /отм./ - сума в размер 5 000 лева, представляваща равностойността на отчуждените 50 дружествени дяла от капитала на „Г. Г. ЕООД; ; на основание чл.10 вр. чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ от К. Т. И. сума в размер 500 лева, представляваща равностойността на 5 дружествени дяла от капитала на „Ганеша 2012“ ЕООД и сума в размер 600 лева, представляваща равностойността на 60 дружествени дяла от капитала на „А. Д. ООД, както и 102 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от 50 лева, представляващи 100 % от капитала на „В ИСИЕ И“ ЕООД; на основание чл.8 вр. чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ от З. И. И. и К. Т. И. - сума в размер 129 030 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег. [рег. номер на МПС] и сума в размер 8 550 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „Смарт МП”, рег. [рег. номер на МПС] . С решението е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата от З. И. И. на основание чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ на сума в размер 1 250 лева, представляваща равностойността на закупените 125 дружествени дяла на 29.04.2003 г. от капитала на „И. Г. ООД и сума в размер 1 350 лева, представляваща вноска за допълване на капитала на „Електра 999“ АД; на основание чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ сума в общ размер 786,20 лева, представляваща касови вноски по банкова сметка № 92003111029307 и сума в общ размер 9 573,58 лева, представляваща касови вноски по банкова сметка [банкова сметка]; и от К. Т. И. на основание чл.10 вр. чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ сума в общ размер 32 205,26 лева. представляваща касови вноски по банкова сметка № [...].

Решението не е обжалвано от КОНПИ и при липса на съмнения относно валидността му е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени исканията за отнемане на имущество от ответниците.

К. Т. И. не е обжалвала решението в частта, в която от нея са отнети в полза на държавата 102 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от 50 лева, представляващи 100 % от капитала на „В ИСИЕ И“ ЕООД. В касационната жалба изрично е посочено, че въззивното решение се обжалва в частта, в която е отнето останалото имущество и се иска отмяната му като неправилно в тази част. Поради това досежно отнемането в полза на държавата на дружествените дялове на К. И. въззивното решение също е влязло в сила.

Жалбата на касаторите – ответници е срещу тази част от въззивното решение, в която са уважени исканията за отнемане на имущество на обща стойност 168 680 лв. В приложено към нея изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се претендира допускането на касационния контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат синтезирани и прецизирани така: 1. мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД следва ли да отговаря на изискването на чл.127 ГК и да съдържа изчерпателно посочване на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито при условията на чл.4 ал.1 от закона, което да съответства на заявеният петитум; 2. обоснованото предположение, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност, изисква ли диференциране на имуществата, придобити със средства от престъпна дейност и тези, придобити със средства без доказан законен източник и неустановеният законен източник може ли да доведе до такова обосновано предположение, без да е произнесена присъда за извършено престъпление по чл.3 ЗОПДИППД /отм./ или висящо наказателно производство; 3. подлежи ли на отнемане имущество от съпругата на лице, извършило престъпление и обект на проверка по ЗОПДИППД /отм./, когато то е на стойност под 60 000 лв и представлява неналична равностойност на отчуждени дружествени дялове и автомобил, за който съпругата е имала законни доходи и не е доказано да е придобито от престъпната дейност на съпруга; 4. заключението на вещото лице – икономист, което не се основава и не съответства на останалия доказателствен материал, а е само професионално мнение, може ли да обуслови изводите на съда за действителното фактическо положение, от което да бъде направено обосновано предположение, че средствата за придобиване на имущество са от престъпна дейност. Касаторите са посочили в изложението си, че е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК.

КОНПИ оспорва жалбата като излага доводи, че поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а сочената от касаторите съдебна практика счита за неотносима. Поддържа, че постановеното решение съответства на установената съдебна практика по прилагането на ЗОПДИППД /отм./. Моли касационното обжалване да не бъде допускано, евентуално излага съображения по същество за неоснователност на жалбата.

Прокуратурата не взема становище.

Жалбата е допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.

Въззивният съд е установил, че по отношение на ответника З. И. е било проведено наказателно производство и той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.1 пр.2 НК с присъда по НОХД № 2184/ 2010 г. на СГС. Престъплението било включено в предметния обхват на чл.3 ЗОПДИППД /отм./. Втората от предвидените от закона предпоставки била лицето да е придобило имущество, което да е на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 ДР ЗОПДИППД /отм./ - сборната цена на цялото имущество, за което е отправено искането да била над 60 000 лева. Релевантния период бил от 01.01.1991 г. до 31.12.2015 г. и в него проверяваното лице и съпругата му придобили имущество на стойност по-голяма от 60 000 лева, независимо от това дали като критерий се ползва справедливата пазарна цена или цената, посочена в придобивните актове. За процесния период З. И. придобил пряко, чрез съпругата или чрез контролирани дружества движимо и недвижимо имущество, дялове в търговски дружества, вземания по банкови сметки и към трети лица по договори за заем на обща стойност 3 664 372,66 лева, а доказаните през същия период от време приходи са в размер 3 220 051.50 лева, т. е. по-малко със 444 321 лева. Част от това имущество било отчуждено /недвижими имоти, леки автомобили и дружествени дялове или акции/, а друго претърпяло трансформация. Към датата на исковата молба 102 дружествени дяла по 50 лева, представляващи 100 % от капитала на „В ИСИЕ И“ ЕООД били собственост на „Ганеша 2012” ЕООД, чиито капитал изцяло бил собственост на ответницата К. И.. Приходите на З. И. и семейството му за процесния период, след приспадане на извършените разходи, бил отрицателна величина - минус 2 181,03 минимални работни заплати. В патримониума на ответника З. И. влезли средства, които имали косвена връзка с престъпната му дейност и с тези средства той лично и чрез свързани лице придобил посоченото в исковата молба имущество. За имуществото, придобито след 2004 г., посочена в осъдителната присъда като начална за извършване на престъпната дейност, тази връзка била налице, но придобитото преди тази година не предполагало тава връзка. Затова не следвало да се отнема от З. И. на основание чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ сума в размер 1 250 лева, представляваща равностойността на закупените 125 дружествени дяла на 29.04.2003 г. от капитала на „И. Г. ООД и сума в размер 1 350 лв. представляваща вноска за допълване на капитала на „Електра 999“ АД, тъй като за тези суми не можело да се направи обосновано предположение за връзка с престъпната дейност на проверяваното лице. Неоснователни били и претенциите за отнемане на суми, представляващи касови вноски по банкови сметки. Тези суми не били налични в края на проверявания период и не можело да бъдат предмет на отнемане.

Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираните от касаторите правни въпроси не го обуславят. Съдът не е извел в акта си, че мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ не следва да отговаря на изискванията по чл.127 ГПК, нито че не следва да се индивидуализира стриктно имуществото, което е придобито и то да съответства на искането за отнемане. Той е установил какво имущество е придобито в исковия период, какво отчуждено и кое е налично в края на периода и е постановил съответен на петитума на искането за отнемане диспозитив, частично уважавайки и частично отхвърляйки претенциите на КОНПИ. З. първият повдигнат въпрос не обуславя правните му разрешения. Необуславящ е и вторият въпрос, тъй като отговорът му се предпоставя от констатация за липса на присъда за извършено престъпление по чл.3 ЗОПДИППД /отм./. В случая съдът е установил, че по отношение на ответника И. такава присъда е постановена и влязла в сила и съответно е направил обосновано предположение, че отнетото имущество е придобито със средства от престъпна дейност, а не със средства без доказан законен източник. Що се касае до третият въпрос, то и той не кореспондира на фактическите установявания на въззивния съд, тъй като имуществото на ответницата И. не е прието да е на стойност под 60 000 лв. Оценява се цялото имущество на тази ответница, а не отделни активи, а при условията на чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ се отнема действителна стойност на отчуждено имущество, а не наличности. Четвъртият въпрос представлява въпросително формулирано твърдение на касатора, че заключението на вещото лице – икономист, прието по делото, не се основава и не съответства на останалия доказателствен материал, а е само професионално мнение и затова не може да обуслови изводите на съда. Той не отговаря на изискванията, които чл.280 ал.1 ГПК поставя към общото основание за достъп до касационен контрол, така, както разпоредбата е изяснена в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 346 от 27.03.2024 г. по гр. д.№ 1923/ 2022 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА К. Т. И., ЕГН [ЕГН] и З. И. И., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], „В ИСИЕ И“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] „Ганеша 2012“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № *, вх.В, ет.1, ап.106, да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ[ЕИК], гр.София, пл.“С. Н. № 6, 300 лв /триста лева/ възнаграждение за юрисконсултска защита в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: