Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 12001/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, чрез юрк. Б. срещу решение № 798/26.10.2022г., постановено по адм. д. № 428/2022г. на Административен съд (АС) Пазарджик.
С обжалваното решение Регионална дирекция по горите-Пазарджик, е осъдена да заплати на А. К. от гр. Пазарджик обезщетение по чл. 61, ал. 2, и ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 1001,88 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва върху главницата в размер на 304, 48 лв. за периода 28.03.2019г. до 25.03.2022г., както и направените от Костова разноски по делото в размер на 610 лв.
Касационният жалбоподател чрез юрк. Б. обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид възраженията за погасяване по давност на предявения иск, счита че срокът по чл. 125 ЗДСл е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, поради което и правото на Костова да предяви иск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл е погасено по давност. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени исковете на А. К. като неоснователни. Претендирани са разноски.
Ответната страна - А. К. не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд приема за основателни претенциите на Костова за обезщетение за имуществени вреди, първата от които е за неполучаване на трудово възнаграждение за периода 04.12.2017г., датата на прекратяване на служебното й правоотношение до 13.03.2019г. влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение, както и за съответните лихви за забава.
Съдът се позовава на тълкуването, дадено в Решението на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19, както и на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза като приема, че претенцията за присъждане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение е основателна и доказана по размер, съобразно направената от вещото лице корекция, а именно за сумата 1001, 88лв. Приетата основателност на главния иск обуславя основателност и на претенцията за мораторна лихва съгласно изчисленията на вещото лице и до претендирания от ищцата размер от 304,48лв.
Решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, е изпълнена формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Конкретно - не са събрани и обсъдени доказателства с оглед възражението на ответната страна-Регионална дирекция по горите-Пазарджик, за изтекъл давностен срок по чл. 125 ЗДСл за предявяване на имуществените претенции. Възражението е направено пред първоинстанционния съд в две становища на РДГ-Пазарджик с вх. № 5712 от 29.06.2022г. и с вх. № 8155/04.10.2022г.
Изясняването на посоченото обстоятелство има съществено отношение за преценката за допустимостта на исковете за парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Първоинстанционният съд не събира доказателства и не обсъжда в мотивите на съдебния акт възражението за изтекла погасителна давност, поради което решението се явява постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и връщане на административния съд за ново произнасяне от друг състав при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
Воден от горното, ВАС, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 798/26.10.2022г., постановено по адм. д. № 428/2022г. на Административен съд (АС) Пазарджик.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА
/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Подписвам решението с особено мнение.
Считам, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. На основание чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на решението съдът следи служебно.
Производството по адм. дело № 428/2022 г. е образувано по искова молба на А. К. срещу Регионална дирекция по горите (РДГ), гр. Пазарджик за заплащане на сумата от 1306,36 лв., от които 1001,88 лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 04.12.2017 г. до 11.07.2018г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 125 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.
Законът за държавния служител определя какви обезщетения се дължат на държавния служител когато заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение бъде отменена като незаконосъобразна - чл. 104, ал. 1 ЗДСл. и исковете за това обезщетение са подсъдни на административните съдилища. По силата на цитираното по-горе тълкувателно постановление исковете за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност също са подсъдни на административните съдилища.
Спорът относно обезщетението по чл. 61 ЗДСл. е извън предмета на имуществените спорове за обезщетение по глава шеста на ЗДСл. Касае се за имуществена претенция по чл. 125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер.
Считам, че по претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 125 от ЗДСл., компетентен да се произнесе по правилата за родова и местна подсъдност, е Районен съд Пазарджик. Поради това решението следва да се обезсили и делото да се изпрати на този съд.
Мария Николова