Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 57 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител главен юрк. Е. М. против Решение № 144/17.10.2022 г., постановено по адм. дело №123/2022 г. по описа на Административен съд/АС/ - Кюстендил.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения относно фактическите установявания от първата инстанция и неправилност на изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Навежда аргументи за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението и спазване на процедурата по чл.93 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В о. с. з. касаторът се представлява от юриск. Младенова, която поддържа касационната жалба и уточнението към нея.

Ответната страна – В. Л. - А. Ахмад, чрез адв. Я. в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Я., която поддържа депозирания писмен отговор. Подробни съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя в определен от съда срок. Моли съда да й присъди адв. в.ие по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение е отменена Заповед №РД-11-00-829/28.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта - гр. София, с която на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл на В. Л. на длъжност директор на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Дупница, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Според първоинстанционния съд е нарушена разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗДСл, тъй като изслушването на жалбоподателката е било проведено формално пред дисциплинарно наказващия орган в кратък срок след поканата, а протоколът за изслушване на Лазова не й е бил връчване и съответно не е бил подписан от нея. Приел е, че не са спазени правилата за работа на дисциплинарния съвет, тъй като заповед за образуване на дисциплинарното производство по чл.6, ал.1 от Правилата липсва, т. е. такава не е била връчена на жалбоподателката. На следващо място, административният съд е приел, че дисциплинарно наказващият орган не е доказал наличието на материално - правните предпоставки на чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл и чл.89, ал.1 от ЗДСл. Заповедта е и в противоречие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл.91, ал.1 от ЗДСл. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато от дисциплинарно наказващия орган съществено нарушение на административните правила по чл.93, ал.1 и чл. 96, ал.2 от ЗДСл. При тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от ЗДСл следва извода, че в случаите, когато се налагат посочените в чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон наказания, поредността на действията е както следва: образуване на дисциплинарно производство със заповед на наказващия орган; провеждане на производство пред Дисциплинарния съвет по време на което и при необходимост може да се изслуша служителя или да му се даде възможност за писмени обяснения, обсъждане на евентуално представени от него доказателства, задължително изслушване и даване на срок за писмени обяснения от страна на дисциплинарно наказващия орган и едва след това налагане на наказание от последния. Видно от протокол от проведено заседание на 17.03.2022 г. В. Л. - А. Ахмад е била изслушана от дисциплинарния съвет, като са протоколирани отговорите на зададените й въпроси и протоколът е подписан от всички членове на съвета, присъствали на заседанието/лист 69 от първоинстанционното дело/. Не е предвидена графа за подпис от изслушаната, но не са налице данни същата да е оспорила верността на изложеното в протокола. По делото няма спор, че В. Л. е депозирала писмени обяснения на 09.03.2022 на във връзка с образувано срещу нея дисциплинарно производство/лист 57 от делото/. Спазено е императивното изискване на чл.93, ал.1 и чл.96, ал.2 от ЗДСл. Изслушването на жалбоподателката от дисциплинарния съвет и от дисциплинарно наказващият орган в един и същи ден не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като съгласно горецитираните разпоредби не е задължително изслушването на лицето от дисциплинарния съвет. По никакъв начин не са накърнени правата на служителката за упражняване правото й на участие в производството и правото й на защита. Писмените и устните й обяснения са били взети предвид и съответно са били обсъдени от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарният съвет е изпълнил вмененото му задължение по чл.96, ал.2 от ЗДСл, като е изяснил всички релевантни за случая факти и обстоятелства по извършеното нарушение и е обективирал становището си в решение от 17.03.2022 г., в което е формирал изводите си относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност за служителката В. Л., заемаща длъжността Директор на ДБТ – Дупница. Категорично е установено, че същата не е упражнила контрол и е допуснала подчинените й служители да извършват фиктивни регистрации на лица, които в същото време имат действащи трудови договори и фиктивни насочвания на лица, които не са имали сключени договори в резултат на осъществено трудово посредничество на ДБТ – Дупница. Става въпрос за 1176 лица, при които е било установено, че няма съответствие между реализираното насочване по заявки за свободни работни места наличната информация в регистъра на НАП по отношение на актуалното състояние на трудовите им договори. Не сериозно е твърдението на ответната страна, че не е знаела за тези фиктивни регистрации, тъй като именно тя в качеството й на Директор на ДБТ-Дупница е подписвала решенията за прекратяване на регистрацията на търсещи работа лица поради устройване на работа. В заповедта са описани подробно фрапиращи нарушения на извършени фиктивни регистрации от служители на ДБТ-Дупница, което е в резултат на неосъществен контрол от ръководителя им контрол, какъвто е Лазова.

В процесната заповед са изложени подробни мотиви както относно констатираните две групи дисциплинарни нарушения, като и относно вида и размера на съответното на наложеното дисциплинарно наказание, в съответствие с нормата на чл.96, ал.3 от ЗДСл.

Настоящия съдебен състав приема, че наложеното със Заповед РД-11-00-829/28.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта наказание съответства на тежестта на извършеното от В. Л. нарушение и настъпилите от него последици, тъй като е свързано с неправомерното използване на лични данни на лица в сферата на насърчаването и запазването на заетостта; професионалното ориентиране и обучението на възрастни; посредничеството по информиране и наемане на работа в Р. Б. Нарушението е довело до създаване на изключително порочна практика в работата на ДБТ - Дупница, изразяваща се в извършването на фиктивни регистрации на безработни лица чрез използването на личните им данни без тяхно знание и съгласие. Описаното обуславя и правилно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ на В. Л..

По отношение на втората група нарушения - по чл.4, ал.1,2, 3, 4 и 5 и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс за поведение на служителите в Агенция по заетостта, а именно - че при изпълнение на служебните задължения държавният служител следва да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, административният съд е изложил мотиви за съставомерност на същите, които се споделят от касационната инстанция и които не следва да се преповтарят.

Първоинстанционният съд е приел, че не е доказано в хода на дисциплинарното производство, че дисциплинарното нарушение е извършено виновно. Този извод не е съответен на приетите по делото писмени доказателства. Лазова в качеството си на Директор на ДБТ - Дупница е запозната със служебните си задължения, едно от което е упражняване на контрол на служителите в бюрото по труда, които са подробно разписани в съответната длъжностна характеристика, като неосъществяването на контрол от нейна страна е довело до фиктивни регистрации на лица в нарушение на Закона за защита на личните данни,Закона за насърчаване на заетостта и Правилника за неговото прилагане, както и на редица вътрешни указания и правила за предоставяне на посреднически услуги.

Като е приел обратното, административния съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед.

Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка от съдебните инстанции на основание чл.143,ал.3 от АПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 70 лв. – за държавна такса за производството пред ВАС.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 144/17.10.2022 г., постановено по адм. дело №123/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Л. - А. Ахмад, гр. Дупница, [улица], срещу Заповед №РД-11-00-829 от 28.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта.

ОСЪЖДА В. Л. - А. Ахмад, [ЕГН], да заплати на Агенция по заетостта сумата 270.00/двеста и седемдесет/ лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА