Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Ч. Членове:
ТАНЯ ВАЧЕВАЮЛИЯ ТОДОРОВАСТАНИМИР Х. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Т. В. по административно дело № 147 / 2023 г.
Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Д. А. и М. М., подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 2480 от 16.03.2022 г., постановено по адм. д. № 10181/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Искателите твърдят, че са съсобственици на недвижим имот с допълващо застрояване - УПИ XVII-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница, но не са конституирани като страни и не са участвали в проведеното съдебно производство, образувано по жалба на Е. А. срещу заповед № РД 04-90/27.01.2021 г. на кмета на община Дупница за премахване на строеж от шеста категория "второстепенна постройка на допълващо застрояване - лятна кухня", находяща се в описания недвижим имот. Молят влязлото в сила решение на Върховния административен съд да бъде отменено на основание чл. 239, т. 5 АПК и делото да бъде върнато на тричленния съдебен състав на ВАС за ново разглеждане.
Ответникът по искането - кметът на община Дупница, оспорва същото с твърдение, че искателите не са надлежни страни в развилото се съдебноадминистративно производство, тъй като с оглед предмета на оспорването страни в производство по чл. 215а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са адресатът на заповедта и органът, който я е издал. Подробни съображения излага в писмено възражение.
Ответникът по искането Е. А. не изразява становище.
Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и срещу съдебен акт, по отношение на който отмяна по този ред е допустима. По същество искането е неоснователно.
От данните по делото е видно, че Е. А. е сезирал Административен съд - Кюстендил с жалба срещу заповед № РД 04-90/27.01.2021 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ органът е разпоредил на Атанасов да премахне незаконен строеж "второстепенна постройка на допълващото застрояване - лятна кухня", находящ се в УПИ XVII-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница, поземлен имот с идентификатор 68789.14.113 по кадастрална карта на гр. Дупница, с административен адрес: гр. Дупница, [улица], като изграден без строителни книжа. С решение № 195/27.07.2021 г. по адм. д. № 87/2021 г. на Административен съд - Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна. По подадена от Е. А. касационна жалба тричленен състав на Върховния административен съд се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, с което е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Решението е окончателно на основание чл. 223 АПК.
Искателите Д. А. и М. М. не са конституирани като страни и не са участвали в съдебноадминистративното производство. От приетите писмени доказателства е видно, че те притежават 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.14.113 по кадастрална карта на гр. Дупница, ведно с находящите се в имота сграда - селскостопанска постройка; еднофамилна жилищна сграда и сграда с предназначение хангар, депо, гараж. Влязлата в сила заповед на кмета на община Дупница - предмет на съдебния контрол по адм. д. № 87/2021 г. на Административен съд - Кюстендил, е с адресат Е. А. и касае обект - второстепенна постройка лятна кухня, изградена в описания поземлен имот.
Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Това основание визира допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. Не е спорно, че искателите не са били страни в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно.
Изложените в искането съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Искателите твърдят, че е следвало да бъдат конституирани като заинтересовани страни, тъй като са съсобственици на описания недвижим имот и са лишени от възможността да участват в съдебното производство по разглеждане на подадената от Е. А. жалба срещу заповед № РД 04-90/27.01.2021 г. на кмета на община Дупница. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК изисква три кумулативни предпоставки, чието доказване обосновава основателност на искането: да не са участвали по делото - да не са били конституирани като страни в процеса; решението да е неблагоприятно за тях при условие, че по силата на закон са имали право на участие в делото; решението да има сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие спрямо тях.
Видно от доказателствата по делото, адресат на оспорената заповед е Е. А.. Административното производство е проведено между него и органа. Страни в съдебното производство са били Е. А. и административният орган. Обстоятелството, че второстепенната постройка - обект на заповедта за премахване на незаконен строеж, е изградена върху съсобствен недвижим имот, не води до придобиване на качеството на заинтересована страна на искателите в съдебноадминистративното производство, респективно до нарушаване на техни права и законни интереси от неучастието им в съдебното производство. Спорът няма вещноправен характер и с подаването на жалба Е. А. е упражнил свое субективно право върху второстепенната постройка - обект на премахване. Също така решението, с което е отхвърлена жалбата на Е. А. срещу заповедта, е установително, и като такова има правно действие само по отношение на страните по делото.
Предвид изложеното, подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. А. и М. М., двете със съдебен адрес в гр. Дупница, за отмяна на влязло в сила решение № 2480 от 16.03.2022 г., постановено по адм. д. № 10181/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Т. В. п/ Ю. Т. п/ С. Х. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА