Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове:

СТЕФКА КЕМАЛОВАЕМИЛ ДИМИТРОВБРАНИМИРА МИ. Б. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 145 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.

Образувано е по искане на Е. В., за отмяна на влезли в сила Определение № 10775/25.11.2022 г., постановено по административно дело № 10611/2022 г. по описа на Върховния административен съд и на оставеното в сила с него Определение № 243/11.10.2022 г., постановено по административно дело № 239/2022 г. по описа на Административен съд – Перник.

Молителят сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като твърди, че Административен съд – Перник е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, вследствие на което бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като конституирал като ответник Министъра на правосъдието, вместо посочения от него ответник – Министерство на правосъдието. Иска отмяна на съдебните определения и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на Административен съд – Перник.

На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят, редовно призован, не се явява.

Ответната страна – Министър на правосъдието се представлява от юрисконсулт М. В., която изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането и приложените по делото документи, достигна до следните правни изводи :

Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, от страна, за която съдебните актове, чиято отмяна се иска са неблагоприятни и които са от категорията на чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С определението на Административен съд – Перник, чиято отмяна се иска, съдът е върнал исковата молба на Е. В. с правно основание чл. 128а АПК, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК срещу Министерство на правосъдието, с искане за обявяване на нищожност на Решение № 2976/03.05.2001 г., постановено по административно дело № 8104/2000 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която жалбата му срещу Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция е оставена без разглеждане, и е прекратил производството по делото. С. О. № 243/11.10.2022 г. по административно дело № 239/2022 г. на Административен съд – Перник, е подадена частна жалба от Е. В., приподписана от адвокат – пълномощник. Частната жалба е изпратена на Министъра на правосъдието като ответник, с мотива, че страните в исковото производство по чл. 128а АПК са тези, по отношение на които се простира силата на присъдено нещо на решението, чиято валидност се проверява, като в случая надлежен ответник е Министърът на правосъдието, а не Министерство на правосъдието, срещу което е бил насочен искът. Министърът на правосъдието не е изразил становище по частната жалба. С Определение № 10775/25.11.2022 г., постановено по административно дело № 10611/2022 г. по описа на Върховния административен съд, което също е предмет на искането за отмяна, определението на първостепенния съд е оставено в сила. Както в хода на първоинстанционното съдебно производство, така и в хода на касационното такова, не са провеждани открити съдебни заседания.

Предвид описаните по-горе факти, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за отмяна на съдебните определения.

Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Цитираната норма регламентира три отделни хипотези, при наличието на които, влезлият в сила съдебен акт се отменя, като в конкретния случай и предвид изложеното в искането се твърди наличието на първата хипотеза – страната била лишена от възможността да участва в делото. Същевременно, в тази връзка не се сочат конкретни факти относими за молителя Варадинов, а се бранят чужди права, като се твърди, че нарушението, допуснато от съда се състои в конституиране на ненадлежен ответник - Министъра на правосъдието, вместо посочения от него ответник – Министерство на правосъдието. Искане по чл. 239, т. 5 АПК би било основателно, само ако е отправено от страна по отношение на която е допуснато някое съществено процесуално нарушение от категорията на посочените в нормата, но не и по отношение на ответната страна в редовното съдебно производство. Отделен е въпросът, макар и извън предмета на настоящия правен спор, че частната жалба срещу определението на Административен съд – Перник правилно е била изпратена на министъра като ответник, с оглед характера на съдебното производство по чл. 128а АПК.

В хода и на двете съдебни производства, развили се пред Административен съд – Перник и пред Върховния административен съд, не се установява спрямо молителя да е допуснато нарушаване на правила, довели до лишаване от възможността му да участва в делото, както и не се установява да не е бил надлежно представляван. Третата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК е неприложима в случая, доколкото не са били провеждани открити съдебни заседания в двете съдебни производства.

По изложените съображения, искането за отмяна на влезлите в сила определения е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, в полза на Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. В. за отмяна на Определение № 10775/25.11.2022 г., постановено по административно дело № 10611/2022 г. по описа на Върховния административен съд и на Определение № 243/11.10.2022 г., постановено по административно дело № 239/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, на основанието по чл. 239, т. 5 АПК.

ОСЪЖДА Е. В., [ЕГН], да заплати в полза на Министерство на правосъдието съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ Е. Д. п/ Б. М. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА