Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 263 / 2023 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, представен от юрисконсулт Г. Х., срещу решение № 5467/20.09.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11916 по описа за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № РД-05-19/12.03.2020 г., издаден от министъра на земеделието, горите и храните и преписката е върната на издателя на акта. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите съда за недоказано качество предприятие на адресата на акта. Обвързва своенето на това качество с осъществени от търговеца разпоредителни сделки с недвижими имоти, включително получената в замяна държавна земя, както и извършването по занятие на стопанска дейност към сделката за замяна, като се позовава на разясненията на Европейската комисия в съображение 127 и 87 от Решение на Европейската комисия (ЕК) C (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Р. Б. при замените на горска земя /решението на ЕК/. Изразява несъгласие и с разбирането на съда за дължимо изследване на обстоятелството дали е променено предназначението на имотите в контекста на забраната за такава промяна, наложена с решение на Народното събрание на РБългария от 03.09.2009 г.. Отрича да са нарушени административнопроизводствените правила при издаването на акта, както с отказа да се използва налична информация за пазарни цени на имотите /аргументира се с чл. 6, т. 1, б. „г“ от решението на ЕК/, така и с отсъствието на проверка дали не е предоставена помощ de minimis. Не съществували регистри, от които да се установява да е предоставена минимална помощ. Твърди нарушения на съда в процеса на доказване. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Зеда тур“ АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Административен съд София-град АУПДВ е установено публично държавно вземане в общ размер 12 672.97 лева. Задължено лице е „Зеда тур“ АД. Публичното държавно вземане представлява подлежаща на възстановяване неправомерна и несъвместима държавна помощ в размер 7 982 лева, изразена като получено икономическо предимство при замяна на частни горски имоти и държавни горски имоти по договор № 217/10.05.2008 г. между дружеството и Държавната агенция по горите. Възстановяването на помощта е разпоредено въз основа на Решение на Европейската комисия (ЕК) C (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08) /Решението на ЕК/, като е сторено позоваване на предпоставките за определяне на мярката за помощ по съображение 124 от това решение и на съображения 147 и 173 за начина на формиране на размера на помощта. Относно размера на помощта са взети предвид административните цени на заменяните имоти по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредявена право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд /отм./ (по тези цени е извършена замяната) – 358 268 лева за имотите на дружеството и 297 737 лева за държавните горски поземлени имоти и квалифицирани като пазарни цени на имотите по оценка на „Агролеспроект“ ЕООД съответно в размер 154 020.96 лева и 101 471.57 лева. Изразено е убеждение, че сумата на помощта е изчислена като намалена с разликата между пазарната и административната цена на частните имоти разлика между пазарната и административната цена на имотите на държавата. Към фактическите основания за издаване на акта не са отнесени обстоятелства от значение за признаване качеството предприятие на адресата на акта за целите на чл. 107, 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Съобразителната част на акта включва констатация, че „Агролеспроект“ ЕООД е лицензиран оценител.

С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ и е изпратено делото като преписка на министъра на земеделието, храните и горите.

Решаващите изводи на съда са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с материалния закон.

Съдът е приел, че компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 33 във вр. с чл. 8 и чл. 10 ЗДП и актът е в писмената форма за действителност и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, като адресатът е уведомен за започването на производството по чл. 26 АПК и е осигурено участието му в него.

По решаващите изводи в първоинстанционното решение в АУПДВ липсват фактически и правни основания за издаването му. Издателят на акта не бил извършил предварителна оценка на жалбоподателя като бенефициер на помощта и като предприятие по смисъла на чл. 107, 1 от ДФЕС. В акта липсвали мотиви и за извършена преценка от издателя относно тези качества, както и за определяне на пазара, на който оперира субекта на помощта. Не бил извършен анализ за извършваната от дружеството дейност, включително дали получените при замяната имоти са използвани за тази дейност, както и променяно ли е предназначението им.

Към опущенията на администрацията съдът е отнесъл отказът да се използва налична информация за пазарните цени на заменяните имоти при определянето на размера на недопустимата помощ. Неправилното определяне на размера на помощта препятствало преценката за даденото на бенефициера предимство като помощ de minimis, каквато администраторът на помощта дължал в съответствие с т. 154 от решението на Комисията.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

С чл. 1 от Решението на ЕК е определена за несъвместима с вътрешния пазар неправомерно приведената в действие от Р. Б. в нарушение на чл. 108, 3 от ДФЕС държавна помощ, отпусната на предприятия при сделки за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. От обхвата на помощта са изключените помощите de minimis, предоставени при сделките за замяна /чл. 2 от Решението/ и индивидуалните помощи, предоставени при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи. Държавата възстановява несъвместимата помощ от бенефициерите, ако чрез дерогация помощта не бъде възстановено от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна /чл. 4, 1 и 2 от Решението на ЕК/, като подлежащите на възстановяване суми включват и лихвите от датата на предоставяне на помощта до действителното им възстановяване.

При действието на чл. 107, 1 ДФЕС мярката представлява помощ, когато бенефициерът е предприятие и мярката е с характеристиките, посочени в съображение 124 от Решението на ЕК: 1. за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство да бъде избирателно; 4. мярката да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки.

С отменения от първостепенния съд акт касаторът не е въвел фактически твърдения за адресата като предприятие, а само за получаване на икономическо предимство от него в определен размер. Фактическото твърдение обслужва правното твърдение за съществуването на публично държавно вземане с източник неправомерната и несъвместима държавна помощ, предоставена чрез замяната на имоти и размер включващ този на икономическото предимство и лихвата за забава. Твърдяните от администратора на помощта факти са спорни и с арг. от чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК са предмет на доказване. Не е посочен механизмът на получаване на предимство от икономическия оператор нито въздействието на мярката върху конкуренцията /не е посочен продуктов и географски пазар засегнат от мярката/ и тези факти са извън предмета на доказване.

Не се основава на процесуалния закон очакването на касатора съдържанието на съдебния акт да включва отговор на фактически доводи, относими към понятието за предприятие, без твърденията за признаците на това понятие да са част от фактическите основания на утежняващия административен акт. Като материални предпоставки за издаването му те биха се включили в предмета на доказване само ако са послужили за основание на разпоредената правна промяна. Отсъствието в акта на признаците за определяне на предприятието е несъвместимо с указанията в съображение 127 от Решението на ЕК, предвиждащо идентифицирането на бенефициера на неправомерната помощ да не се обвърже единствено с осъществяването на стопанска дейност, а и с използването на заменената горска земя за тази дейност като условия за зачитането им за предприятия по смисъла на чл. 107, 1 ДФЕС. Неотносимо е позоваването от касационния жалбоподател на съображение 87 от решението на ЕК, тъй като то възпроизвежда позицията на българските органи, а не е становище на Комисията.

Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на акта е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. В случая отсъствието на съществените признаци на понятието за предприятие препятства установяването им като елемент от твърдението за своене на това особено качество от лицето, за което се твърди да е получило икономическо предимство.

Споделими са изводите на съда за недоказаност на факта на получаване на предимството и на неговия размер от администрацията, чиято при действието на чл. 170, ал. 1 АПК е обвързаността за несъмненото установяване посочените в него фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С арг. от съображение 173 на Решението на ЕК несъвместимо икономическо предимство възниква при положителен резултат след изваждане от разликата между пазарната и административната цена на горската земя държавна собственост и същата разлика за горската земя частна собственост. Комисията е отбелязала, че българските органи вече притежават информация за двата вида цени към момента на замените, но при съмнение относно възможността за прилагане на тази методика може да решат да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели с помощта на независим експерт. Поставено е изискване определянето на експерта да е след тръжна процедура, като в тези изключителни случаи българските органи да посочат съответните парцели, обосновка за необходимостта от оценка от независим експерт и да предложат на Комисията избраният експерт, който да бъде одобрен от Комисията и от РБ /съобр. 176/.

Касаторът се позовава избирателно на решението на ЕК в подкрепа на тезата си за правомерно определяне на подлежащата на възстановяване неправомерна държавна помощ въз основа на сумите, посочени от независим оценител. Оценките на независимия оценител нямат примат като информационен източник. Информацията, която страната ни е дължала да предостави на Комисията по чл. 6, т. 1 от решението ѝ включва установяването както на случаите, в които възстановяването на несъвместимата помощ е въз основа на пазарните цени по вече представено становище, така и случаите на възстановяване, в които ще се ползват суми определени от независим експерт оценител - срвн. чл. 6, т. 1, б. „б“ и б. „г“ от решението на Комисията.

Следва да се отбележи, че не администраторът на помощта е възложил оценката на оценителя. Оценителните доклади предхождат образуването на административното производство и по отношение на него са извънпроцесуална дейност на администрацията. Не е мотивирано решението да се възложи оценка на независим оценител. Механизмът на приобщаване на оценките ги определя като информация налична при администратора на помощ /вж. чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП, която с оглед момента на изготвяне на докладите /март 2018 г./, е различна от предоставената на ЕК информация за пазарни цени на парцелите. Възлагането на оценка от субект различен от администратора на помощна, която да се ползва като информация по чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП е в противоречие с правилата на чл. 38, ал. 7, т. 2 и ал. 10 ЗДП, предвиждащи оценката да се възлага и приема от администратора на помощта при условията и в срока по решението на ЕК. Горното препятства формирането на извод за получено от частноправния субект в правоотношението по замяната на икономическо предимство в конкретен размер.

Наред с горното, адресатът на акта не е получил недопустимо предимство по договора за замяна дори по фактическите основания за издаването му. Съпоставката на административните и на пазарните цени на заменяните имоти по договора от 10.05.2008 г. сочи на превишение на административната и на пазарната цена на частните имоти над цените на държавните, а това изключва формирането на положителна разлика по 147-то съображение от решението на Комисията, което да се квалифицира като предимство. В тази връзка следва да се има предвид, че по съобр. 143 от решението на Комисията, икономическо предимство е предоставено, ако стойността на прехвърлената земя горска собственост е по-висока от стойността на горската земя, отстъпена от частната страна.

Касационният съдебен състав споделя правните изводи в първоинстанционното решение за значението на липсата сред фактическите основания на АУПДВ на твърдение за неосъществяване на отрицателната материална предпоставка, обсъдена в съобр. 154 и 156 от решението на ЕК – дали отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията, тъй като това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по член 107, 1 от ДФЕС, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент.

Без да са установени предпоставките за възникване на публичното държавно вземане за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, предоставена със сключването на договора за замяна на недвижим имот № 217/10.05.2008 г., установяването на вземането с АУПДВ е неправомерно, а отменянето с първоинстанционното решение на този акт – правилно.

Не е с конкретността по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК оплакването за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване, а това препятства обсъждането му като касационно основание.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се следват деловодни разноски за касационното съдебно производство, но не са представени доказателства такива да са сторени.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5467/20.09.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11916 по описа за 2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА