О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.3164

гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№2132 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Еос матрикс“ ЕООД срещу определение №3707 от 07.08.2025 г. по в. ч.т. д.№1679/2025 г. на ОС Варна. С определението в обжалваната част е потвърдено определение №6506 от 16.05.2025 г. по гр. д.№13491/2024 г. на РС Варна в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на „Еос матрикс“ ЕООД по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №1085 от 28.03.2025 г. в частта за присъденото в полза на адвокат П. Й. Н. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 800 лв.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е признал предявения срещу него иск по чл.439 ГПК и не е дал повод за завеждане на делото с поведението си, респективно не дължи заплащане на възнаграждение за безплатна правна помощ. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какви са обективните критерии, които съдът е длъжен да съобрази при присъждане на разноски в хипотезата на чл.237 ГПК пир определяне на повод за предявяване на иска. 2. Квалифицира ли се като повод за предявяване на иск...