О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№356

[населено място] ,07.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова гр. д.№2092/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ„Мултфилм – Г. Д.“, подадена чрез процесуален представител адв. С. У., срещу решение №261989/22.12.20г. по гр. д.№16576/19г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №216210/13.09.19г. по гр. д.№80702/18г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която едноличният търговец е осъден да заплати на Национален фонд „Култура“ сумата 19 097,38 лв. главница, включваща сумата 8 970 лв. недопустими разходи и 10 127,38 лв. неодобрено компенсиране на бюджета и представляваща подлежаща на възстановяване сума, платена по договор №115-50/04.12.2017г. за предоставяне на целево финансово подпомагане по програма „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г.“ за реализация на проект „Жив килим от български рози под звуците на Балканите“, ведно със законната лихва и разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Като неправилни са оспорени изводите на въззивната инстанция, че фактурираните след 30.06.2018г. разходи били недопустими, тъй като са възникнали извън определения с договора срок и тъй като няма данни договорите за доставка на услуги, въз основа на които тези фактури са издадени, не са били представени с отчета пред НФК. Поддържат се и пред настоящата инстанция опровергаващи тези изводи доводи, че е безспорно и доказано по делото осъществяването на услугите преди посочената дата, а с извършването им са възникнали и задълженията за плащане, поради което е без значение моментът на издаването на фактурите и извършването на самите плащания; че фактурирането не е действие, зависещо от получателя на услугата; че единствената предвидена в договора хипотеза за връщане на суми е когато разходите по реализацията на проекта са по-малки от платените за подпомагането средства; че НФК е признал, че е налице изпълнение на проекта без забележки; че договорите за услуги са били представени на НФК заедно с предаването на отчетните документи преди определения за това действие срок – 30.09.2018г., а дори да не са били представени, ищецът е следвало да върне отчета с указания за преработване или да определи допълнителен срок за представянето на липсващите документи. По отношение на приетата от съда за недопустима, като неодобрена от НФК, компенсираща промяна от страна на едноличния търговец по отделни пера от бюджета, касаторът поддържа, че по делото няма данни страните да са уговаряли бюджет на проекта по отделни пера, нито забрана те да бъдат променяни; бюджетът представлява предварителна оценка на очакваните разходи, като обвързващ е само общия му максимален размер, а, съгласно клаузите на договора между страните, НФК няма правото да се намесва пряко в оперативната дейност на изпълнителя. Неправилно, според касатора, е и решението в частта му, с която е отказано да бъде уважено направеното от него евентуално възражение за прихващане със сумата на последното плащане в размер на 30% от уговорената субсидия, дължимостта на която е обоснована с изпълнението на проекта в неговата цялост, настъпилата въз основа на това изискуемост на задължението на насрещната страна и неоспоримата липса на погасяване на задължението в този размер. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като с решението си касационната инстанция отхвърли изцяло предявения срещу него главен иск.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение за наличие на противоречие в клаузите на договора и приложенията към него /поканата за участие в конкурсната процедура, условията на програмата, формулярът и бюджетът/, при което въззивният съд е дал преимущество на задължението за спазване на отделните пера по бюджета, а не на правото на изпълнителя на оперативна самостоятелност. Във връзка с това твърдение касаторът поставя въпроса Как следва да процедира съдът в случай, че е налице противоречие между клаузи, инкорпорирани в един или различни документи и кой е приоритетен документ?, считайки, че разрешаването му ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Във връзка с приетото от въззивния съд, че разходите по фактурите, издадени след 30.06.2018г., са недопустими и поради това сумите по тях, изплатени от подпомагащия орган, подлежат на възстановяване, касаторът поддържа възражението си, че е изпълнил в цялост проекта в посочения срок без забележки от страна на фонда. Считайки, че сключеният между страните договор е такъв за изработка, поставя въпросите: Какво е същественото при договора за изработка – постигането на крайния резултат, предвиден и целен с него или способите и начинът на изпълнение – в този смисъл съществен елемент от договора ли е пълната отчетност на изпълнителя към възложителя или е достатъчно фактическото реализиране на обекта на изработка?; Следва ли неизпълнението в частта за отчетността на проекта да се счита за пълно неизпълнение на договора?; В случай, че възложителят е приел изпълнението на проекта, включително и с конклудентни действия, следва ли все пак да се заплати възнаграждението по договора за изработка?, които обвързва с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Сочи като такава решенията по т. д.№2483/16г. на първо т. о. на ВКС, по т. д.№1213/18г. на първо т. о. на ВКС, по т. д.№1135/09г. на второ т. о. на ВКС и по т. д.№1032/16г. на първо т. о. на ВКС.

О. Н. фонд „Култура“ не е изразил становище по касационната жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания резултат, Софийският градски съд е посочил, че ищецът по делото е юридическо лице на бюджетна издръжка, създадено със Закона за закрила и развитие на културата за подпомагането й чрез набиране, управляване и разходване на средства, предназначени за провеждане на националната политика в нейната област. Приел е за безспорно и доказано по делото, че след проведен от фонда, съгласно законовите разпоредби, конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата, страните са сключили на 04.12.2017г. валиден договор за предоставяне на целева субсидия по Програма „Културна програма на българското председателство на Европейския съюз“ в размер на 38 700 лв., от която сума ищецът е превел на ответника авансовото и междинното плащания в общ размер 27 090 лв.; с договора било предвидено средствата да бъдат усвоени за реализацията на проект „Жив килим от български рози под звуците на Балканите“, който да бъде осъществен в срок до 30.06.2018г. и отчетен до 30.09.2018г. По първия от спорните въпроси дали са недопустими разходите, отчетени с три фактури, издадени от фирми – външни изпълнители, след 30.06.2018г., съответно платени след тази дата /фактура №6/02.07.2018г. на „Евро евентс“ЕООД, фактура №238/11.07.2018г. на „Зуум арт“ООД и фактура №2292/04.10.2018г. на „Интерпартнерс“АД/, съдът е съобразил като специфична уговорката между страните, отразена в условията по програмата, че разходите, които са възникнали след 30.06.2018г., са недопустими, а се считат за възникнали при наличието на три кумулативни предпоставки – доставките и услугите да са реално изпълнени, да са фактурирани и да са изплатени. Поради специфичния характер на правоотношението и посочената уговорка, съдът е отказал да сподели тезата на въззивника-ответник, че моментът на възникването на разходите се определя от други предпоставки. По отношение на другия спорен въпрос дали е допустима извършената от ответника компенсация с промяна на сумите по отделните пера от бюджета /със завишаването на едни за сметка на намаляване на други/, съставът на въззивния съд е отговорил отрицателно. Като неоснователен е счетен доводът на въззивника, че договорът не съдържа правила за разходването на средствата по определени пера. В тази връзка се е позовал освен на клаузите от договора и на условията по програмата, формуляра за кандидатстване и приложените към него документи, включително бюджета на проекта, в който за всяка от предвидените за изпълнението му дейности е определена конкретна сума за субсидиране в рамките на общата такава от 38700 лв. /установено от отразеното в подадения от самия ответник финансов отчет/. Посочил е, че в случая не се касае до намеса в оперативната самостоятелност на изпълнителя на проекта, по смисъла, който е вложен в чл.4 ал.1 от договора, а за въведена строга отчетност относно усвояването на предоставените обществени средства за реализиране на одобрения от ищеца проект, което води до неоснователност на поддържаното от въззивника, че изпълнителят е свободен да управлява предоставените му финансови средства, като дължи единствено постигането на крайния резултат. Поради това общият сбор на разходваните в повече суми за материали от 10 127,38 лв. е приет за недължим от фонда, поради липса на изрично подписано от двете страни допълнително споразумение за извършване на компенсация с одобрените предварително за други дейности средства, съгласно предвиденото в чл.18 от договора. По третия спорен въпрос за недопустимост на разходите по фактури №1/03.09.2018г. /1970 лв./ и №2/05.09.2018г. /2000лв./ съдът е констатирал от представените по делото сметки за изплатени суми, че ЕТ“Мултфилм – Г. Д.“ е изплатил същите на себе си в качеството му на физическо лице – като ръководител на проекта и арт директор, което в условията по програмата е предвидено изрично да не се зачита като допустим разход, подлежащ на финансиране. Въз основа на тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за основателност на претенцията на ищеца за възстановяване на посочените суми, изплатени в отклонение от условията на договора и приложенията към него. С оглед този извод е разгледал направеното от ЕТ“Мултфилм – Г. Д.“ евентуално възражение за прихващане с неизплатения му остатък от 30% от уговорената сума, но го е приел за неоснователно по мотиви, основани на установеното неизпълнение на задълженията му във връзка с отчитането на предоставените му за реализиране на проекта обществени средства.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, приложима при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на формулирани в изложението един или повече правни въпроси, които са били разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, чрез основанието и петитума на иска и направените възражения на ответника и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, които са свързани с преценката на конкретни факти и с обсъждането на събраните по делото доказателства, т. е. въпроси по правилността на обжалваното решение.

Не осъществява тази характеристика нито един от поставените от касатора въпроси. Първият от тях касае изхода на делото по втория спорен въпрос – за допустимостта на извършената от едноличния търговец – изпълнител на проекта компенсация на средствата по различните пера от бюджета. Възражение за наличие на противоречие в клаузите на договора и приложенията към него тази страна не е въвела в предмета на спора. Твърдение за това е наведено едва в обстоятелствената част на изложението, като дори не се поддържа да е налице противоречие в клаузите на отделни документи /каквито се визират във въпроса/,а в различни клаузи от договора /чл.4 ал.1 от една страна и чл.8 и чл.9 от друга/. Липсва и констатирана от въззивния съд колизия в уговорките между страните, поради което решаващ извод в тази насока не е правен от състава в постановения от него съдебен акт. Изложените от него съображения, обусловили крайния му извод за неоснователност на поддържаната от въззивника теза за допустимост на извършената от него при отчитането компенсация по перата на бюджета са, че клаузата на чл.4 ал.1 от договора, визираща липса на право от страна на фонда да се намесва пряко в дейността на изпълнителя при осъществяването на проекта, е неприложима в случая, доколкото предоставената на последния оперативна самостоятелност няма връзка с уговорената строга отчетност относно усвояването на предоставените му обществени средства, чието разходване е ограничено в рамките, предварително определени от страните. Поради изложеното не може да бъде направен извод за осъществена с въпроса обща предпоставка за допустимост, което е достатъчно основание да бъде отказан достъпът до касационен контрол. Отделно от това касаторът не е обосновал и приложимост на допълнителен критерий в сочената от него хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по причините и с целите, разяснени с т.4 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на нея е бланкетно.

Останалите въпроси гравитират около договора за изработка, какъвто характер на правоотношението между страните нито е коментиран в процеса пред двете инстанции, нито е признат от въззивния съд в решаващите му мотиви, нито обективно може да бъде споделена подобна теза, с оглед целта на договора, специалния предвиден в закона ред, водещ до сключването му и специфичните условия и правила, на които се подчинява възникналото въз основа на него правоотношение между страните. Съобразяването им изключва приложението на общите правила на договора за изработка /ищецът няма качество на възложител на определена работа, а представлява структура, създадена със закон към министъра на културата, чието предназначение е да подпомага развитието, чрез набиране, управляване и разходване на средства във връзка с провеждане на националната политика в областта на културата /чл.24 ал.2 и ал.3 ЗЗРК/; предоставените с договора средства не са възнаграждение, а субсидия. С оглед това неприложима е и цитираната от касатора съдебна практика на Върховен касационен съд, постановена по повод разглеждани правоотношения по договори за изработка, тъй като това, от което зависи дали ще се приеме, че усвояване на отпуснатите средства е допустимо /респ.,че същите не подлежат на възстановяване/, не е изпълнението на проекта без недостатъци, а изпълнението му в определения срок при точното спазване на условията и договорените параметри, за които се отпускат средствата.

По мотивите на съда, касаещи отказа му да уважи направеното от едноличния търговец възражение за прихващане, изобщо липсва поставен въпрос, поради което, макар да е релевантен за основателността му безспорният факт, че проектът като цяло е изпълнен, а се претендира възстановяване на разходи, без да е платен остатъкът от цялата субсидия, за настоящата инстанция липсват разписаните в закона предпоставки да допусне и осъществи контрол по същество на извода за неоснователност на възражението.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261989/22.12.20г. по гр. д.№16576/19г. на Софийски градски съд в обжалваната му от ЕТ “Мултфилм – Г. Д.“ част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.