О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 353гр. София, 06.06.2022 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1694 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, представлявано от юрк.В. К., срещу решение № 260089 от 20.05.2021г. по в. т.д. № 121/2021г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 260018 от 17.12.2020г. по т. д. № 37/2019г. на Разградски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на И. Р. М. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат й А. Р. М., настъпила при ПТП на 07.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2016г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Навежда доводи, че не носи риска от възникване на имуществена отговорност на застрахования за вреди към по – далечния кръг роднини по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства, установяващи изключителност в търпените от ищцата болки и страдания. Счита за неправилен извода на съда относно неприложимостта на разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, както и относно противоречието на тази норма с правото на ЕС. Поддържа още, че съдът е нарушил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, като не е отчел в достатъчна степен всички критерии, които имат значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г.

2. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл.493а, ал.4 КЗ с предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, респ. чл.432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

3. При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, респ. чл.432 КЗ, от лице по чл.493а, ал.4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2 от 30.11.1984г., извършена с т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.?

5. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици преди постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва ли да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС № 2 от 30.11.1984г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците, или да бъдат преценявани с оглед Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?

6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018г.?

7. Даденото с т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.?

Касаторът твърди, че по първи, втори и трети въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Поддържа, че останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касация И. Р. М. представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че жалбата е неоснователна по същество. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието за безспорно, че на 07.10.2018г. е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „С. Д. фургон“, управляван от Г. Ж., товарен автомобил „Н. Т. , управляван от А. Р. М., и лек автомобил „М. С. , с прикачена платформа, управляван от С. Ахмед; пътният инцидент е причинен виновно от водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил „С. Д. ; в резултат на ПТП е настъпила смъртта на А. Р. М. – брат на ищцата.

Въззивният съд е приел за неоснователно релевираното от застрахователя оплакване за недоказана особена близост и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия, даващи право на същата да получи обезщетение за претърпените от загубата неимуществени вреди. Изложил е съображения, че от свидетелските показания на Б. Ш. и Н. Р., възприети като обективни, незаинтересовани и достоверни, се установява, че между брата и сестрата са съществували много близки, топли и силни емоционални отношения. Изтъкнал е съвместното им задружно и сговорно съжителство в бащината им къща в [населено място] от малки до зряла възраст; фактът, че братът е бил опора и покровител на ищцата, като се е грижил непрекъснато и всеотдайно за нея, включително я е подпомагал финансово; помощта, оказана от сестрата на брата при отглеждането на децата му и в работата му, съответно грижите, полагани от семейството на починалия за по – малкия син на ищцата. Апелативният съд е съобразил и приетото от вещото лице по допуснатата съдебно – психологична експертиза, че И. Р. М. е изживяла вследствие смъртта на брат си силен шок, мъка и силни негативни емоции, причинили й психо – емоционален стрес, който не е отзвучал в нормалния период от една до три години и е с интензитет, аналогичен на психологично емоционално разстройство, като е довел до влошаване на здравословното й състояние и до промяна в социалното й функциониране. С оглед на тези съображения, решаващият съдебен състав е заключил, че ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, доколкото между нея и починалия е съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, като вследствие на настъпилата смърт ищцата е търпяла и продължава да търпи морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най – близкия кръг роднини – деца, родители и съпруг.

По следващото наведено оплакване относно определения размер на обезщетението въззивният съд е приел, че основният въпрос, който се повдига с жалбата, е относно лимитирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на разширения кръг лица с право на обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС до размера на 5 000 лева, съгласно нормата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018г./ и придаденото й с ал.3 на същия текст обратно действие към 21.06.2018г. Приел е, че нормата не намира приложение, като е изложил съображения, че макар искът да е предявен след 21.06.2018г., същият е заведен по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, доколкото процесното ПТП е станало на 07.10.2014г. Изтъкнал е, при позоваване на § 22 от ПЗР на КЗ, че материалноправните норми на новия КЗ се прилагат само за пътно – транспортни произшествия, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му в сила – след 01.01.2016г. В допълнение е изложил съображения, че дори да се приеме, че разпоредбата намира приложение за претенциите, предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действието на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, същата противоречи на правото на ЕС, тъй като е предвидена по – малка сума от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“. В тази връзка се е позовал на Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12, според което не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно – транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по – малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5. С оглед на тези съображения въззивният съд е обобщил, че приложима спрямо ищцата за последиците от процесното ПТП е нормата на чл.226 КЗ /отм./, като действителният размер на претърпените от нея морални вреди следва да бъде съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – месец октомври 2014г.: за всяко събитие при едно пострадало лице до 2 000 000 лева.

Апелативният съд, като е отчел съществувалата между ищцата и починалия дълбока духовна и емоционална връзка; интензитета и необратимия характер на болките и страдания, претърпени вследствие смъртта на брата; обществено – икономическите условия в страната към момента на увреждането, както и правилото на чл.52 ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение по справедливост, е заключил, че претендираното обезщетение от 50 000 лева е в адекватен размер спрямо претърпените от ищцата вреди и е много по – ниско от минималните размери на застрахователни суми по чл.226 КЗ /отм./.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора първи, втори и трети въпроси се свеждат до по – общия въпрос относно критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат й, причинена при процесното ПТП, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод за доказана постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между брата и сестрата. Установил е, че вследствие смъртта на пострадалия ищцата е претърпяла морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най – близкия кръг роднини – деца, родители и съпруг. Следователно крайният извод на въззивния съд е обоснован с установените по делото обстоятелства за наличие на особено близка и трайна емоционална връзка между ищцата и починалия брат, както и причинените на ищцата морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи болките и страданията, които обичайно търпят братята или сестрите по повод загубата на техен брат или сестра. Различният изход на споровете по посочените от касатора дела се дължи на различни доказателства и различна фактическа обстановка, установена за всеки отделен случай.

При тези фактически констатации, изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди не е в отклонение от задължителната практика на ВКС.

Останалите въпроси /въпроси от четвърти до седми/ са свързани с действието на цитираното тълкувателно решение във времето. Доколкото въззивният съд се е позовал на неговите задължителни разяснения, въпросите са обуславящи за изхода на спора. С решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на ВКС, ТК, IV г. о. е прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни постановления на Пленума на ВС и тълкувателни решение, те имат обратно действие, като даденото с тях тълкуване важи от момента на влизане в сила на тълкуваната правна норма и се счита, че същата е имала възприетото в тълкувателния акт съдържание още при приемането й. Когато след издаване на съответния тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната правна норма или в други, свързани с нея норми, и даденото вече тълкуване е неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото по – рано тълкуване се изоставя, за да бъде възприето ново, няма обратно действие и от момента на постановяване на новия тълкувателен акт, който се състои от две части – в първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за изгубил сила предшестващият тълкувателен акт, престава да се прилага предходният тълкувателен акт. От този момент даденото с новото тълкувателно решение тълкуване на конкретната правна норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаи от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемане на новото тълкувателно решение или по случаи, които са били заварени към този момент, но с действие занапред. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с цитираната съдебна практика, доколкото съдебното производство е образувано по иск, предявен след приемането на ТР №1/ 21.06.2018г. по т. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, и съдът, разглеждащ правния спор, е бил длъжен да съобрази задължителните разяснения на ТР относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Същото е в съответствие и с разясненията относно действието на приеманите от Върховния касационен съд тълкувателни решения, дадени с т.1 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по тълк. д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според която последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. От така възприетите разрешения следва, че ако правният спор е бил висящ към момента на приемане и оповестяване на тълкувателното решение, както и ако сезирането на съда със спора следва по време приемането и оповестяването на решението, даденото от Върховния касационен съд тълкуване на закона следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора. Формираната практика на ВКС дава отговор на поставените въпроси, поради което не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл.38, ал.2 ЗЗД на адв.Р. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2436 лева с включен ДДС, определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260089 от 20.05.2021г. по в. т.д. № 121/2021г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв.Р. И. М., [населено място],[жк], вх.Г, ет.4, ап.76 адвокатско възнаграждение в размер на 2436 лева /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/, на основание чл.38, ал.2 ЗЗД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: