Председателят на ВС на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на следните въпроси:

1. Какво е съдържанието на понятието "спасителна маневра".

2. При какви пътни ситуации по време на движението на моторни превозни средства водачът е поставен в положение да извършва спасителна маневра.

3. Може ли при извършване на спасителна маневра да се прави сравнение между увреждането и избягната опасност, когато се касае до здравето или живота на гражданин, или то се отнася само до вещи и други материални блага.

4. Каква трябва да бъде опасността, която създава принудата за извършване на спасителна маневра.

5. Да се различат и конкретизират белезите на пътните ситуации, представляващи "случайно деяние" по чл. 15 НК или състояние на "крайна необходимост" по чл. 13, ал. 1 НК.

Прокурорът даде заключение, че "спасителната маневра" не е правнорегулирано понятие. Тя може да се предприеме, когато законните възможности на един водач са изчерпани. Когато се спасява здравето и живота на хора от непосредствена опасност, деецът да не е имал друг начин да я избегне, и само ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените чл. 13, ал. 1 НК.

ВС на Република България, ОСНК, за да се произнесе, взе предвид:

1. Спасителната маневра като действия, които водачът на едно моторно превозно средство извършва за изменение посоката на движението не е правнорегламентирана, така както това е направено за всички други маневри съгласно чл. 22 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съответно чл. 40 - 68 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (*). Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична пътна ситуация и той прави усилия за предотвратяване на произшествие.

2. При "спасителна маневра" водачът е принуден да предприеме такива действия по изменение посоката на движение при създадена реална непосредствена опасност за живота...