№ 317

София, 03.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на 27 април, две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

В. Н.

изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. дело № 1329/2021 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД -София ЕИК[ЕИК] срещу решение № 12320/16.11.2020 г. по т. д. № 403/2018 г. на Апелативен съд – София , с което е потвърдено решение № 166 от 22.10.2019 г., постановено по т. д. № 69/2019 г. на Врачански окръжен съд, с което е било признато по субективно съединените искове на Д. А. К. и Д. Р. К. за установено по отношение на ответниците „Първа инвестиционна банка“ АД и „Д. Е. ЕООД, че договорна ипотека, учредена с нотариален акт №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж., с район на действие Софийски районен съд върху недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в [населено място], район Овча купел, със застроена площ от 80 кв. м., не обезпечава вземания на първия ответник „Първа инвестиционна банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015г. към Договор за банков кредит № OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Д. Е. ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015r, във връзка с което са издадени заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнителни дела №20168440402935 и №20168440402934 по описа на ЧСИ С. Я. и „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 16 479.60 лева за заплатена държавна такса и 16 479 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Касаторът се позовава на недопустимост на обжалваното съдебно решение, с оглед формирана сила на пресъдено нещо /СПН/ по същия спор, предмет на разглеждане и решаване с влязло в сила съдебно решение, постановено по т. д. № 5833/2017 г. на САС, с което исковете на същите ищци срещу същите ответници, предявени на същото основание и с идентичен предмет на спора са били отхвърлени като неоснователни. Като евентуални основания за касация се навеждат и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК по съображенията подробно изложени по-горе.

По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на Д. А. К. и Д. Р. К., в който се излагат доводи за липса на основания за допускане до касация . Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.

При постановяване на въззивното решение, второинстанцинният съд е приел следното:

На 26.01.2009 г. е сключен договор за банков кредит № 000СL-L000020/26.01.2009 г., по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на кредитополучателя „Д. Е. ООД, банков кредит в размер на 11 млн. лева, който да послужи за обезпечаване на плащанията по издадени от банката банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя и обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер до 2 млн. лева. Срокът за усвояване на кредита е до 16.12.2011 г., а за погасяването му – 16.01.2012 г. В чл.22 от договора е предвидено, че за обезпечаване вземанията на банката кредитополучателят учредява първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на „Ойл БГ“ ЕООД.

С Анекс № 1 от 27.07.2011 г. към горния договор страните по него са се споразумели за удължаване на срока за усвояване на кредита и крайния срок на погасяването му до 31.01.2016 г.

С Анекс № 2 от 21.09.2012 г. страните са се съгласили върху следното: Размерът на предоставения кредит се запазва в размер на 11 млн. лева и до 31.10.2012 г. може да се ползва: 1. За обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя в размер до 8 600 000 лева.; 2. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 2 400 000 лева. След 31.10.2012 г. кредитът може да се ползва: 1. За обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя в размер до 9 000 000 лева; 2. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 2 000 000 лева.

С Анекс № 3 от 13.06.2013 г. страните са се съгласили да бъде променен предметът на договора за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г., както следва: 1. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 2 000 000 лева по договор № 000OD-L-0000022/27.01.2009 г. за овърдрафт по разплащателна сметка; 2. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 1 278 000 евро по договор № 000OD-L-0000172/27.01.2009 г. за овърдрафт по разплащателна сметка; 3. За обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя /с изключение на банкови гаранции, издадени в полза на митниците/ в размер до 6 500 000 лева. Изрично е посочено, че крайният срок за усвояване на средствата от кредита се променя от 31.01.2016 г. на 31.12.2015 г., а крайният срок за погасяването му не се променя – 31.01.2016 г. В този анекс е договорено, че наред с вече предоставените обезпечения кредитополучателят се задължава да учреди първа по ред ипотека върху недвижим имот, собственост на двамата ищци-физически лица,– еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в [населено място], район Овча купел, [улица] , със застроена площ от 80 кв. м. Ипотеката е учредена с договор за учредяване на ипотека, оформена с нотариален акт № 82, том І, рег. № 2846, дело № 65/2013 г. от 16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж.. В нотариалния акт подробно са описани вземанията на банката, за обезпечаването на които се учредява ипотеката – за частично обезпечаване до размер на 411 990 лева на всяка една част от вземането на банката по отпуснатия банков кредит съгласно договор № 000СL-L-000020/26.01.2009 г. и трите анекса към него.

С Анекс № 4 от 29.12.2015 г. към договор за банков кредит № 000СL-L000020/26.01.2009 г., подписан от представител на „Първа инвестиционна банка“ АД, от кредитополучателя „Д. Е. ООД, от „Ойл БГ“ ЕООД, наричано „съдлъжник“ и от физическите лица Д. К. и Д. К., наричани „ипотекарен длъжник“, страните са се договорили за следното: Точка 4 /предмет на договора/ се променя както следва: „За обезпечаване на предоставена на „Данс енерджи“ ООД револвираща кредитна линия в размер на 4 090 335 евро.“ Променен е крайният срок за усвояване на средствата по кредита – до 30.09.2021 г., а за погасяването му – до 31.10.2021 г. В т.4 от анекса е записано, че предоставените от кредитополучателя в полза на банката обезпечения по договор № 000СL-L000020/26.01.2009 г. се запазват и обезпечават вземанията на банката и при договорените в настоящия анекс промени в обезпеченото вземане, а в т.5 – че всички останали клаузи по договора остават непроменени. Представен е договор № 000LD-L-707/29.12.2015г. за револвираща кредитна линия, по силата на който „Първа инвестиционна банка“АД предоставя на „Д. Е. ООД кредитна линия в размер на 4 090 335 евро, средствата по която могат да бъдат ползвани, в това число, но не само за инвестиционни цели и оборотни нужди, за плащане на издадени по нареждане на кредитополучателя банкови гаранции и открити акредитиви. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредитната линия е 28.02.2021г.

В раздел ХI „Обезпечения“, т.25 е предвидено, че вземанията на Банката по предоставения кредит-главница, респ. по платени със средствата от кредитната линия банкови гаранции/акредитиви, респ. по платени със средствата от кредитната линия банкови гаранции/акредитиви, лихви/включително лихви за забава/, такси, комисионни и разноски, съгласно настоящия рамков договор и всички допълнителни споразумения към него, се обезпечават както с трета по ред ипотека върху недвижим имот на съдлъжника Ойл БГсъс срок за учредяване 28.02.2016г и с втора поред ипотека върху еднофамилна жилищна сграда Г находяща се в [населено място], заедно с 1/4 идеална част от дворното място, като тази ипотека ще бъде учредена за обезпечаване на всички вземания на Банката, произтичащи от договора от 29.12.2015 г. за револвираща кредитна линия - за главница до размера на 600 000 лева, и със лихвите върху посочения размер на главницата и за всички произтичащи от договора и анексите към него такси, комисионни, неустойки и разноски по събирането им, като е определен и срок за учредяване на ипотеката - до 28.02.2016 г.

В чл.25.1 е постигнато съгласие, че всички учредени обезпечения ще обезпечават задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците към Банката по този Договор до пълното им издължаване. По инциатива на кредитора са развити двете заповедни производства, издадени по тях са заповеди за изпълнение и изпълнителни листа и образувани въз основа на тях изпълнителни производства, които са предмет на настоящия иск, а именно: 1/ Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, издадени от Районен съд - Сливен по ч. гр. дело № 3573/2016 г., по силата на които „Д. Е. ЕООД е осъдено да заплати следните суми – 7 005 294.77 главница, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане, която към 13.01.2017 г. възлиза на 287 995.50 лева, мораторни лихви в размер на 533 490.53, присъдени разноски в размер на 264 387.49 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 000 лева. По посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168440402935 по описа на ЧСИ Ст.Я., както и 2/ Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, издадени от Районен съд - Сливен по ч. гр. дело № 3572/2016 г. по силата на които „Д. Е. ЕООД е осъдено да заплати следните суми – 500 000 лева, представляващи главница, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г., която към 13.01.2017 г. възлиза на 20 555.56 лева, 18 030 лева - разноски по заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 030 лева, като е образувано изпълнително дело № 20168440402934 по описа на ЧСИ Я.. И в двете заповеди е посочено, че вземанията произтичат от предоставен договор за кредитна линия № 000CL-L-000020/26.01.2009 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 27.07.2011., Анекс №2 от 21.09.2012г., Анекс №3 от 13.06.2013г. и Анекс №4 от 29.12.2015 г., а не от Договор №000CL-L-000020/26.01.2009г. за банков кредит.

За неоснователно е счетено от страна на въззивния съд възражението за недопустимост, поради нарушение на принципа за непререшаемост на спора. Според съда, липсва идентитет между предмета на т. д. №122/2016г. по описа на ОС – Враца, съответно като втора инстанция -по гр. д. № 5833/2017 на САС и настоящото производство. Въззивният състав, чието решение се обжалва пред настоящия състав на ВКС, е приел наличие само на субективен идентитет, тъй като безспорно страните по двете дела са напълно идентични. Счел е, че липсва идентичност в търсената защита /обективен идентитет/. Обосновал се е, че предметът на т. д. №122/2016г. по описа на ОС – Враца, съотв. -на гр. д. № 5833/2017 на САС, включва установяване на обстоятелството дали учредената с нотариален акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г., не се отнася до и не обезпечава вземането на „П. И. Банка“ АД към „Д. Е. ЕООД по Договор № 00OLD - L - 000707/29.12.2015г. за банков кредит, за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №3571/2016 г. на Р. С. - Сливен, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168440402936 по описа на ЧСИ Я., докато в настоящото производство, ищците претендират да се установи със сила на пресъдено нещо, че същата договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. на нотариус Ж., не обезпечава вземанията на „П. И. Банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015 г. към Договор за банков кредит №OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Д. Е. ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015г., във връзка с което са издадени Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч. гр. дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен. и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч. гр. дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнително дело № 20168440402935 и изпълнително дело № 20168440402934 по описа на ЧСИ Я.. Според въззивния състав, двете установителни производства целят защита по различни изпълнителни дела, образувани въз основа на различни изпълнителни основания. Ето защо неоснователни се явявали както възражението за наличие на СПН като отрицателна, преграждаща правото на иск предпоставка, така и възражението за липса на правен интерес от търсената защита.

По съществото на спора, за да счете исковете за основателни, съдът е приел, че ищците са учредили процесната ипотека за обезпечаване на конкретно посочени в нотариалния акт вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД, произтичащи от условния банков кредит по договор № 000CL-L-000020/26.01.2009 г., в които фигурират вземания по издадени от банката банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя „Д. Е. ООД в размер до 6 500 000 лева. От Анекс №4 към посочения договор за банков кредит, с който банката, кредитополучателят и солидарните длъжници „Ойл БГ“ ЕООД и физическите лица са приели кредитът да служи и за обезпечаване на предоставена на „Д. Е. ООД револвираща кредитна линия в размер на 4 090 335 евро, предмет на Договор № 000LD-L-000707/29.12.2015 г., е видно, че е сключен след учредяването на ипотеката и промените в ипотечното право и във вида и размера на обезпеченото вземане не са договорени в необходимата нотариална форма. Според съда, промяната на предмета на Договора за кредит, извършена с посочения Анекс № 4/29.12.2015 г., не попада и в обхвата на лимитативно изброените в т.2 от нотариалния акт възможни промени в кредитното правоотношение, при извършването на които ипотеката запазва действието си. Според съда, от тази клауза е видно, че страните изрично са приели, ипотеката да се сключва за частично обезпечаване до размер на 411 990 лева на всяка една част от вземането на „Първа инвестиционна банка” АД по договор за банков кредит № OOOCL-L-000020 от 26.01.2009г. в размер на 11 000 000 лева и сключените към него Анекси №1/27.07.2011 г., №2/21.09.2012г. и №3/13.06.2013г., „включително главница, лихви и разноски, включително при последващо удължаване на сроковете на ползване и/или погасяване на кредита и/или промени в лихвените нива чрез сключване на последващи анекси към договора за кредит“. Съгласно този текст обезпечителните функции автоматично се запазват, само в случай на промени в договора за кредит, касаещи сроковете и/или лихвените нива. В ипотечния акт страните не са се съгласявали учредената ипотека да важи и при сключването на допълнителни анекси, различни от анекси за промяна на срокове и лихвени проценти, или пък да служи за обезпечение на задължения на кредитополучателя, различни от

изрично уговорените такива в нотариалния акт. Отделно от това, от текста на самия Анекс № 4 от 29.12.2015г. се установява, че волята на страните не е да запазят действието на обезпечението при действието на последния сключен помежду им анекс. Този извод се извежда от т.4 от Анекс № 4/29.12.2015 г. където страните изрично са приели, че при действието на последния анекс запазват действието си само „предоставените от кредитополучателя в полза на Банката обезпечения“. Кредитополучател по Договор за банков кредит №OOOCL-L-000020 от 26.01.2009г. е „Д. Е. ЕООД. С оглед уговореното между страните в т. 4 именно предоставените от страна на кредитополучателя юридическо лице обезпечения се запазват, но въпросната клауза не обхваща предоставеното от ипотекарните длъжници обезпечение учредено с нотариален акт №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж..

Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2010 г. преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

В настоящия случай, касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.2, предл.2 ГПК-евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, за проверка за наличие на формирана сила на пресъдено нещо по разгледания по същество от съдилищата спор, с оглед наличието на влязло в сила на 27.03.2019 г. решение № 1422/ 07.06.2018 г. по гр. д. № 5833/2017 на САС, с което е отменено решението на Врачанския окръжен съд, Търговско отделение, постановено на 27.07.2017 г. по т. дело № 122/2016 г. и въззивният съд е отхвърлил иска, предявен по реда на чл.124 от ГПК от Д. А. К. и Д. Р. К. срещу ПИБ АД и Д. Е. ЕООД , да бъде признато за установено, че не съществува ипотечно право по н. а. №82 , т. Първи, рег. № 2846 по дело №65/2013 от 16.07.2013 г. на Н-с Д. Ж. по отношение на вземането, което ПИБ АД има към „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3571/2016 г. на Сливенски районен съд за сумата от 400 000 лева.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12320/16.11.2020 г. по т. д. № 403/2018 г. на Апелативен съд – София.

УКАЗВА на касатора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД -София ЕИК[ЕИК] да внесе държавна такса в размер на 8 239,80 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от уведомяването и да представи вносен документ в деловодството на ВКС, в съшия срок.

След изпълнение на горното делото да се докладва на председателя на Първо т. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.