№ 105

София, 03.06.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 1266 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. В. М., чрез пълномощника адв. Н. В., против определение № 74 от 04.02.2022 г., постановено по в. ч.гр. д. № 413 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено определение № 540 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 957 по описа за 2021 г. на Районен съд – Лом за прекратяване производството по делото като недопустимо в частта, в която П. В. М. е предявил против себе си искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 33, ал. 2 ЗС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводстветните действия по исковете.

Настоящият състав намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна с интерес да обжалва въззивното определение, поради което е процесуално допустима.

За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд се е аргументирал, че в случая, ищецът няма правен интерес от водене на установителния иск за собственост и от иска по чл. 33, ал. 2 ГПК, защото това би значело да се постанови решение срещу самия него. Посочил...