О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№501

ГР. София, 02.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.04.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3898/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Т. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №2844/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен предявеният от „Глобъл комюникейшън нет” АД срещу касатора иск по чл.79, вр. с чл.266 и чл.365 ЗЗД за сумата 11 842,55 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно еднородно вземане на ответника срещу ищеца, произтичащо от договор за цесия от 12.02.16 г., сключен между „Юникс солюшън”ООД, като цедент и А. Т., като цесионер. Ответникът А. Т. е осъден да заплати на ищеца „Глобъл комюникейшън нет” АД законната лихва върху погасената чрез прихващане сума от деня на исковата молба 23.12.15 г. до влизане в сила на съдебното решение по делото.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение/ в този см. опр. по ч. гр. д. №404/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/ и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на СЕС / р. по дело С-138/12 и по дело С-516/14/ по правния въпрос от предмета на спора: Дължи ли се плащане по фактура, която е погрешно съставена и посочените в същата основание и размер на вземането не съответстват на обективното правно положение?

Евентуално поставя въпроса като значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по...