Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 242/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на: Национален синдикат на гражданската администрация в Министерство на вътрешните работи (НСГА в МВР) с адрес гр. София, [улица], Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО) с адрес гр. София, [улица], С. Д., С. М. и Т. Б., всички с адрес гр. София, [улица], чрез процесуалния им представител адв. Г. срещу решение № 4988/20.07.2022г. по адм. дело № 177 по описа за 2022 г. на Административен съд София - град. С него по жалба на министъра на вътрешните работи е отменено решение № 803/30.11.2021г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД).

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения по реда на чл. 145 АПК административен акт или след отмяната му делото да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответните страни по касационната жалба – министърът на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния им представител юрк. М. оспорват касационната жалба.

Ответната страна по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град (АССГ) е решение № 803 от 30.11.2021г. по преписка № 31/2020г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.), като то е образувано по жалба на Национален синдикат на гражданската администрация (НСГА) в Министерството на вътрешните работи (МВР), на С. Д., С. М. и Т. Б., всички с адрес гр. София, [улица], чрез процесуалния им представител адв. Г.. В жалбата са изложени оплаквания за дискриминационния характер на текстове от Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (Наредбата), които разпоредби се намират в Приложение 3 към чл. 5 и чл. 6 от Наредбата както следва: В раздел ІІІ „Специалисти със средно образование“, втора група-т. 2 „системен оператор“, графа 6-максимална заплата за длъжност; В Раздел V „Квалифицирани работници-т. 11 „главен готвач“, графа 6-максимална заплата за длъжност; В Раздел V „Квалифицирани работници“-т. 37 „шофьор автобус“, графа 6-максимална заплата за длъжност. В жалбата е посочено, че тези текстове са дикриминационни спрямо текстовете в Графа 6 максимална заплата за длъжност в Раздел VІІ „Приложни специалисти със спомагателни функции и средно образование (за служители, чийто правоотношения се преобразуват съгласно 70, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016г.) и за държавни служители със средно образование, чийто правоотношения се преобразуват съгласно 70, ал. 1, т. 2 ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016г.) в Приложение 3 към чл. 5 и чл. 6 от Наредбата, които уреждат максималните възнаграждения на служителите на длъжност младши специалист и старши специалист. Посочено е, че към момента на приемане на измененията в закона и наредбата, а и към настоящия момент се наблюдава значителна разлика в максималния размер на заплатите за посочените длъжности, което представлява неравно третиране за положен еднакъв труд.

С решението си Комисия за защита от дискриминация (КЗД) на основание чл. 65, чл. 67 и чл. 76 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) установява, че: 1. Чрез въведените привидно неутрални разпоредби на Приложение № 3, Раздел ІІІ, т. 2, графа 6, Раздел V, т. 11, графа 6 и т. 37, графа 6 спрямо текстовете в графа 6 на Раздел VІІ от Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г., издадена от министъра на вътрешните работи и обн. в ДВ.бр. 60 от 25.07.2017г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се създават предпоставки за различно третиране при определяне на възнагражденията на служителите, работещи по трудово правоотношение в системата на МВР, което по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. представлява форма на непряка дискриминация по признак „лично положение“; 2. Установява по жалба на С. Д., С. М. и Т. Б., всички чрез адв. Г., че спрямо тях не е спазено изискването на чл. 14 ЗЗДискр; 3. Налага на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. принудителни административни мерки, като предписва на длъжностното лице-министъра на вътрешните работи да се предприемат мерки по смисъла на чл. 6, ал. 2 и чл. 10 ЗЗДискр., за преодоляване на фактическото неравенство, с оглед установеното нарушение по пункт 1 от настоящото решение.

В мотивите на обжалваното решение на Административен съд София-град подробно и коректно е описана фактическата обстановка по повод развилото се административно производство, като от правна страна съдът приема, че актът е издаден от материално компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма и административната процедура. Изложени са фактическите и правни основания за издаването на акта. Съдът анализира подробно законовите промени, наложени с 70 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (в сила от 01.02.2017г.-ДВ, бр. 81 от 2016), съгласно които считано от датата на влизане в сила на закона се преобразуват в трудови служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители. Посочва, че съгласно 76 от ЗИД на ЗМВР (в сила от 01.02.2017г.) при сключване на трудовите договори на лицата по 70 се определя основно месечно възнаграждение така, че същото, намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниско от получаваното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. След утвърждаване със Закона за държавния бюджет на Р. Б. (ЗДБРБ) на базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), конкретният размер на основните месечни възнаграждения на служителите в МВР се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 177, ал. 3 и 4 и чл. 180, ал. 3 ЗМВР. С оглед на обсъдените нормативни предписания, съдът приема, че при издаване на подзаконовия административен акт, определящ основните месечни възнаграждения на държавните служители и на служителите, работещи по трудово правоотношение, не са налице правни основания за увеличаване на размера на възнагражденията на лицата с преобразувани правоотношения по силата на посочените по-горе изменения в ЗМВР. Посочва, че приетите от министъра на вътрешните работи привидно неутрални разпоредби са обективно оправдани със законовата разпоредба на 76 ЗИД на ЗМВР. Констатираната разлика в размера на минималните и максимални възнаграждения на отделните групи лица, осъществяващи сходни трудови задължения, посочена по-горе в решението на КЗД, според административния съд, не е в резултат на дискриминация по признак „лично положение“. В тази връзка съдът се позовава на приетото в теорията и съдебната практика определяне на признака „лично положение“, като приема, че заеманата щатна длъжност със съответната работна заплата е временна характеристика на личността, а не вътрешноприсъщо качество, поради което длъжността не е относима към този признак. По-неблагоприятното третиране, произтичащо в случая от установените разлики в размерите на възнагражденията на преназначените и вече работещи по трудово правоотношение служители в МВР не обосновава същностен за личността признак, който да отличава едно лице от останалите и да покрива съдържанието на признака „лично положение“, поради което не се установява непряка дискриминация, както неправилно и в противоречие с материалния закон приема антидискриминационният орган, което налага отмяната на оспорения административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, но със следните коригиращи мотиви.

Правилен е извода на административния съд, че различното третиране трябва да е свързано с притежавани или придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак "лично положение", и които позволяват да бъдат прилагани еднакво и отчитат универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Не е достатъчно само да се установи по-неблагоприятно третиране, за да е налице дискриминация. Причинната връзка между защитения признак и относителното ощетяване е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация. Наличието на данни за разлика в размерите на възнагражденията на отделните групи лица не може да обоснове само по себе си същностен за личността признак, който да отличава едно лице от останалите и да покрива съдържанието на признака "лично положение". Като разсъждава в тази насока и отменя решението на КЗД, първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение.

След отмяната на акта обаче, решаващият съд е следвало да изпълни законовоустановеното правомощие по чл. 173, ал. 2 АПК и да върне административната преписка на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне по висящите сигнал и жалби на Националния синдикат на гражданската администрация в Министерство на вътрешните работи (НСГА в МВР), на С. Д., С. М. и Т. Б. за неравно третиране, основано на привидно неутрална разпоредба от подзаконов административен акт. Задължението за връщане на преписката произтича от естеството на въпроса и изискванията на специалния закон, които не позволяват решение по същество на спора от съда, а от съответния компетентен административен орган. При това положение, след постановяване на настоящото решение, административната преписка следва да се върне на КЗД за ново произнасяне. Изложеното относно задължението на първоинстанционния съд по чл. чл. 173, ал. 2 АПК не опорочава решението на административния съд, тъй като не е налице пречка за касационната инстанция да допълни решението в този смисъл.

При новото произнасяне, Комисия за защита от дискриминация следва да вземе предвид следното: Цитираното в отменения административен акт решение № 3416 от 16.03.2010г., постановено от тричленен състав на ВАС, потвърдено с решение № 8383 от 22.06.2010г. на петчленен състав на ВАС е единичен случай в съдебната практика по въпроса за определянето на правото на труд и неговото конкретно упражняване като част от признака „лично положение“. В разглеждания случай КЗД акцентира единствено на този признак при произнасянето по сигнала на Националния синдикат и отделните служители, поради което и предвид установената по-нова съдебна практика по тези въпроси, правилно е преценено от административния съд, че нормативно установените различия във възнагражденията на служители в МВР, полагащи равностоен труд не е трайна, вътрешноприсъща характеристика на личността, за да отграничи едно лице от останалите и да покрие съдържанието на признака "лично положение". При правилно установена фактическа обстановка в административното производство, при новото разглеждане на жалбите, комисията следва да вземе предвид, че в практиката на Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз, Конституционния съд на РБългария, националните правораздавателни органи и самата Комисия за защита от дискриминация е възприето разбирането, че действаща законова правна норма, която въвежда определена форма на неравно третиране, може да представлява пряка или непряка дискриминация по някои от защитените от антидискриминационното законодателство признаци, включително по признака "обществено положение" и по този начин да накърнява правото на физическите лица на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот.

В тази връзка, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи по-новата практика на КЗД и на ВАС по тези въпроси-решение № 408 от 02.07.2019г. на КЗД по преписка № 617/2018 г., потвърдено с решение № 9036 от 04.08.2021г., постановено по адм. д. № 11167/2020г. от тричленен състав на ВАС, V отд., решение № 1788 от 15.02.2024г., постановено по адм. д. № 3234/2023г. от тричленен състав на ВАС, V отд. и др. Цитираните административни и съдебни актове са примери за развитие на защитата от дискриминация при упражняване на правото на труд и по-конкретно на задължението на работодателя да осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд (чл. 14 ЗЗДискр.).

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а административната преписка следва да бъде върната на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

Воден от горното, ВАС, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4988/20.07.2022г. по адм. дело № 177 по описа за 2022 г. на Административен съд София - град.

ВРЪЩА административната преписка на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбите на Национален синдикат на гражданската администрация в Министерство на вътрешните работи (НСГА в МВР) с адрес гр. София, [улица], Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО) с адрес гр. София, [улица], С. Д., С. М. и Т. Б., всички с адрес гр. София, [улица].

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА