Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 329 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Бейтула и М. Салим, подадена чрез пълномощници, против решение №83/17.10.2022г. по адм. д. №86/2022 г. по описа на Административен съд - Силистра, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбите им срещу заповед №РД-14-1823/26.04.2022 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Русе за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1, б "а", т.4, б "б", ал.2, т.1 и т.3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), като Б. Бейтула обжалва решението по отношение т. 2 от оспорената заповед, а М. Салим - по отношение т. 1 от същата. Касаторите релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Навеждат доводи, че не са доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителните административни мерки. Искат отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Претендират разноски.

Ответникът директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Русе, не изразява становище по касационната жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С обжалваното решение Административният съд - Силистра е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 22.04.2022 г. за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози инспектор при РД "Автомобилна администрация" - Русе, при оказано съдействие от органите на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе, е установил, че Б. Бейтула, като водач на товарен автомобил "Мерцедес", модел "Спринтер", е извършил международен обществен превоз на седем пътници по маршрут от Р. Б. до Федерална република Германия срещу възнаграждение, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие към лиценз на ЕО за автомобилен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоза на пътници. Констатирал е, че превозното средство е собственост на М. Салим. Договорката за плащане е изведена от дадените писмени обяснения на пътничката Н. Рюстем на 22.04.2022г., според които същата трябвало да заплати 50 евро за пътуването си до Германия по предварителна уговорка. Фактическите констатации при проверката са отразени в издаден акт за установяване на административно нарушение.

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед №РД-14-1823/26.04.2022г. директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе е приложил принудителни административни мерки "временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на товарен автомобил "Мерцедес", модел "Спринтер", с рег. №[рег. номер], собственост на М. Салим, и отнемане на свидетелство за регистрация №009793841 до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца", на основание чл.106а, ал.1, т.1, буква "а" и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 ЗАвтП и "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство №283549892 и контролен талон към него №6271923 на водача Б. Бейтула до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година", на основание чл.106а, ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 ЗАвтП.

Предвид доказателствата по делото и след като е обсъдил доводите и възраженията на станите, съдът е приел от правна страна, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Мотивирал е извод, че с превозното средство е извършен международен превоз на пътници срещу заплащане, без удостоверение за обществен превоз на пътници и на заверено копие към лиценза на Общността, поради което е изпълнено фактическото основание за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Решението е правилно.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП.

В случая като основание за издаване на административния акт в обжалваната му част е посочена разпоредбата на чл. чл.106а, ал.1, т.1, буква "а" и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 ЗАвтП и чл.106а, ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 ЗАвтП. Съгласно тези разпоредби за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административни мярка: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По определението на 1, т. 2 от ДР на ЗАвП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че с посоченото моторно превозно средство е осъществен международен превоз на пътници. Безспорно е, че за автомобила, с който е извършен превозът, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Съгласно на 1, т. 1 ЗАвтП обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане, а според 1, т. 14 международен превоз е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

Видно от съдържанието на акта, пред компетентния орган е снето писмено обяснение, събрано по реда на чл. 44 АПК, от служители, определени от административния орган, на пътничката Н. Рюстем, която е посочила, че е имало уговорка с превозвача да заплати за извършения превоз до Германия сумата от 50 евро. Н. Рюстем е дала сведения устно и те са записани и подписани от служител на органа, с обозначение на името и длъжността му, и са приподписани от лицето съгласно изискването на чл. 44, ал. 3 АПК. Правнозначимите факти са установени с допустими доказателствени средства по смисъла на чл. 39 и чл. 171, ал. 1 АПК, при спазване на изискванията на чл. 44, ал. 2 и чл. 36 АПК.

Релевантният факт - извършен международен превоз на пътници срещу заплащане, кореспондира и с отразените в АУАН фактически констатации. АУАН е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва, до доказване на противното, с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и факти. Доказателствената тежест за тяхното оборване е на касатора, а той не е сторил това. Съдът правилно е приел акта като фактическо основание за издаване на оспорената заповед и е ценил същия в съвкупност с представените по делото доказателства. Предвид съдържанието на оспорваната заповед и АУАН, основателно административният съд е отбелязал, че същата е мотивирана (ТР №16/75г. ОСГК на ВС). Макар да е доказана възмезността на превоза само по отношение на един от пътниците в автомобила, това е достатъчно да се направи извод за извършване на нарушението. Маршрутът на превоза е бил до Федерална република Германия, т. е. превозът е насочен към премине държавна граница по смисъла на 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.

При безспорно установените от органа релевантни факти законосъобразно органът е приложил съответните принудителни административни мерки спрямо всеки от касаторите. Като е формирал извод за законосъобразност на административния акт, съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №83 от 17.10.2022 год., постановено по адм. д. № 86/2022 год. по описа на Административен съд-Силистра.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА